Животът на пенсионерите у нас може да бъде подобрен
Учените предлагат на политиците мерки, които биха помогнали срещу застаряването на населението
/ брой: 52
І. Неочаквано начало след една порочна "Всяка неделя"
Не си представях, че ще започна този материал така, но тъкмо бях намислила да го пиша, когато завчера попаднах на предаването на Кеворк Кеворкян "Всяка неделя", където едно лице, зовящо се проф. Петър Иванов и представено като социален психолог от Русе, сипеше с хихикане диви подигравки по състоялата се миналата седмица в БАН конференция за демографските проблеми на България. В нея участваха 153-ма учени и експерти от всички институции у нас, занимаващи се с тези проблеми - статистици, социолози, психолози, икономисти, историци. А целта им бе да се спре с празното вайкане по демографския ни апокалипсис, да се направят анализи и да се дадат предложения какво трябва най-сетне да се предприеме за спасяване на нацията. Всички данни и препоръки от докладите ще бъдат предоставени на държавните институции.
И понеже присъствах на тази конференция, бях изумена да науча от въпросния професор Иванов, че като прочел дописките в медиите за нея, разбрал, че "маститите учени от БАН" проявили политическо малодушие и изпълнявали задача да скрият истината, че българският интелект и нацията се топят, за да успокоят народа в отчаянието му. Човекът във "Всяка неделя"
се гавреше с докладите, които не бе чул
и така фриволно боравеше с фактите, че обяви как 9000 души работели в БАН (реално останаха 6400) и че именно те навремето "ровели в Царичина" да търсят висшия разум. Което е пълен нонсенс, понеже не друг, а БАН водеше неистова битка да се прекрати безобразието с Царичинската дупка. Тогавашният председател на БАН акад. Иван Юхновски назначи цял научен екип, оглавен от видния историк и археолог проф. Димитър Овчаров, лека му пръст, който две години прави научни експертизи и яростно се бори с идиотщината "търсене на извънземен разум в дупката". Накрая всичко завърши с настоятелно писмо на акад. Юхновски до тогавашния началник на Генщаба ген. Михо Михов, което най-накрая накара военните да прекратят антинаучното мошеничество в Царичина.
Чашата ми обаче преля, когато гостът и Кеворкян като каруцари от улицата осмяха един от докладите, който, видите ли, разглеждал "важния въпрос" за демографската ситуация в Кайро през 1994 г. Откъде да знаят, горките, че през 1994 г. в Кайро се провежда Световната конференция по демография, която приема доклад за дългосрочни политики на правителствата, потвърден от Общото събрание на ООН през декември същата година. И че сега, 20 години по-късно, е време да се дадат идеи за актуализиране на демографските мерки, което и бе направено в доклада. Слушах, гледах тъпо телевизора и накрая направих за себе си извода, че интелектът на нацията наистина се топи...
И че у нас нищо смислено не може да се направи, защото всеки може да злослови и да плещи каквото му падне пред обществото, а медиите дават трибуна не на знаещите, а именно на проходимците, опорочаващи всяка разумна идея.
ІІ. Кога нашите баби ще хвърлят тъмните дрехи, съответстващи на душевното им състояние
А сега по една от сериозните теми от конференцията - обобщеното представяне на докладите, изнесени в работната група "Стареене на населението". То бе направено от гл. ас. Стоянка Черкезова. Дори само изнесените обобщени данни са твърде тревожни и би трябвало да накарат политиците да преосмислят политиките си спрямо възрастното население на България. Защото застаряването на населението е проблем на цяла Европа, но в България имаме специфична ситуация - съчетание на стареенето с много бързо протичане на този процес, което не оставя много време за реагиране от страна на тези, които са отговорни за предприемането на мерки.
Според специалистите възрастните хора не са еднородни, има поне три групи и спрямо всяка от тях трябва да има специфичен подход - предпенсионна възраст; т.нар. трета възраст (пенсионери над 65 г., все още активни и финансово осигурени); четвъртата възраст (старите стари) - които са дори физически зависими от помощ и услуги. Особен акцент в данните бе поставен върху пенсионерската бедност, която е и най-големят бич за възрастните в България. Делът на бедните в групата над 65 г. е най-голям в сравнение с този в останалите възрастови групи. 37% от мъжете и 45% от жените пенсионери попадат в групата на тотална бедност. Знаем си, че сме най-бедният народ в Европа, но данните са фрапиращи за това докъде сме се докарали - от българките над 65 г. цели 62,8% живеят в риск от бедност, докато за ЕС този показател е средно 22,2%. От мъжете пенсионери у нас в бедност са 53,6%, в ЕС - 16,4. Общо за населението като цяло данните също са екстремни - 50,9% от жените у нас са в риск от бедност (в ЕС са 26,1%), а при мъжете процентът е 47,6 у нас и 24 в ЕС.
Бедността и рискът от социално изключване
са сред основните причини за високата неудовлетвореност от живота сред възрастните у нас. Те масово се чувстват самотни, 10% са постоянно депресирани, а при близо 40% депресията идва на приливи. 34% от хората над 65 г. смятат, че рядко имат възможност да се изявят адекватно на силите си. 30% от мъжете и 26% от жените определят, че са на дъното на обществото. Чудно ли е тогава, че нашите пенсионери - облечени обикновено скромно и в тъмни убити цветове, съответстващи на душевния им мир, гледат със завист към групите чуждестранни възрастни туристи, които обикалят бодро из страната ни, накипрени в светли и дори фриволни тоалети?
Допълнителен акцент по темата са разходите, които възрастните хора у нас правят от джоба си в здравната система. Според последните данни на Световната здравна организация сравнението между България, Гърция, Унгария и България показва, че у нас възрастните заплащат сами 43,3% от общите суми, които дават за лечение. Независимо че са плащали чинно осигуровките си през целия си трудов живот. На второ място са гърците - с 29,8% собствени разходи за здраве, унгарските пенсионери плащат 26,2%, а най-малко вадят от джоба си румънските ни съседи - 19,4%.
Препоръките на учени и експерти към политиците ще бъдат конкретно разписани в материалите, които ще им бъдат предадени. Най-общо мерките, които трябва да се вземат, са два вида - срещу причините и срещу последиците за тежкото положение на пенсионерите у нас. Защото застаряването създава тежък проблем и за осигуряването на работна сила в икономиката, и за набирането на достатъчен ресурс за изплащане на самите пенсии. Самото застаряване и темповете му не може да бъдат преборени сами по себе си, а са свързани със стимулите за насърчаване на раждаемостта, с мерките срещу емигрирането на младите хора в детеродна възраст, със създаването на условия за съвместяване на професионалния с личния живот и т.н. Последиците пък се лекуват чрез вида на пенсионната система и ограничаване на възможностите за ранно пенсиониране; чрез разбирането за правото на пенсионерите да получат блага, създадени от самите тях; чрез инвестиции в здравната система, чрез реални мерки за ученето през целия живот и пр. Ситуацията в България е специфична и не бива да се следват сляпо примери на по-богатите стареещи общества, предупреждават експертите.
По време на конференцията специалистите са изказали единодушно мнение, че
удължаването на трудовия живот
е най-ефективната мярка за намаляване на тежестите върху работещите. Те са категорични, че трябва да се изравни възрастта за пенсиониране на мъжете и жените, защото сегашната практика има дискриминиращ ефект върху жените, понеже по-ранното пенсиониране води и до по-ниски пенсии. Освен това продължителността на живота при мъжете е по-ниска от тази при жените и пенсионната система следва да се съобрази с това колко време пенсионерът има възможност да получава пенсията си.
Сред конкретните предложения са например разработването на програми за социален и културен живот за хората в нетрудова възраст; за придобиване на правилни навици за хранене и здравословен начин на живот при възрастните; за двигателна активност с развлекателен характер - градски тържества, спортни упражнения, благотворителни концерти и пр. Предложени са идеи и за специални рубрики за възрастните в медиите, дори за рекламни безплатни менюта за пенсионери в ресторантите, рецептурни книжки и пр. Предложено е също във вузовете да бъдат включени учебни предмети с интердисциплинарен характер по проблемите на стареенето и старостта, които да осигуряват липсващите сега у нас специалисти по управление на политиките спрямо хората от третата възраст и за подпомагане на "старите стари" от четвъртата възраст, което у нас в момента е почти на кота нула.
Презентация на гл.ас. д-р Стоянка Черкезова