В парламента ще им трябва подкрепата на БСП

АНТОНИЙ ТОДОРОВ е роден на 19 декември 1957 г. в София. Завършил е столичната 9-а Френска гимназия и международни отношения в УНСС (ВИИ "К. Маркс"). Доктор на политическите науки, в момента е професор по политология в НБУ. Бил е гост-професор в Бургундския университет в Дижон (Франция), в Югоизточноевропейския университет в Тетово (РС Македония), в Свободния университет в Брюксел. Бил е съветник при президента Георги Първанов. 

- Какво очаквате от този парламент, който се открива днес, проф. Тодоров? Ще се задържи ли поне?

- От този парламент очаквам да излъчи редовно правителство и то да не е краткотрайно, за няколко месеца само, а малко повече. За да може това редовно правителство, продължавайки започнатото от служебното, да реформира една ситуация, която познаваме от последните 11 години, а именно - политическата хегемония и почти политическия монопол на ГЕРБ. Разбира се, заедно с това, поправяйки наследството, правителството ще трябва както да управлява текущите дела, така и да обърне посоката на развитието на България към интегрирана и социална държава - която интегрира своите граждани и се грижи за тях и за обществото.

- Лесно ли ще бъде формирането на такова правителство, след като видяхме вече досегашните предложения на победителите в изборите, в които прозира една не социална, а крайно дясна и неолиберална политика?

- Правителство със сигурност трудно ще се формира. Партиите в парламента са същите като след 4 април, броят на депутатските места е малко по-различен, но не съществено. Отново очакванията са към "Има такъв народ", към т.нар. партии на протеста и коалиция "Демократична България". Но тези три формации заедно нямат мнозинство и ще се наложи подкрепата на друга партия. А от останалите в парламента най-очакваното и най-логичното би било подкрепа да се потърси от БСП като партия, която твърдо бе опозиция на ГЕРБ през всичките тези години и през последните особено. Казвам това, но допълвам: много трудно ще се формира кабинет, защото между самите т.нар. партии на протеста има трудност в комуникацията, те като че ли не си говорят, не преговарят, като че ли "Има такъв народ" желае просто да постави на масата поредното си предложение, което другите да приемат или да отхвърлят и, ако го отхвърлят, да бъдат обвинени, че са против промяната. Това го видяхме с предложеното правителство, в което толкова много се налагаше министрите да бъдат добре образовани, по възможност в чужбина.

Само че те пропуснаха основния въпрос на всяко правителство - каква програма то осъществява. И наистина видяхме поведение, сякаш говорим за бизнес модел, сякаш се предлага не правителство, а управителен съвет на корпорация. Имаше какви ли не предложения, които съпътстваха персоналния състав на правителството, но общо взето основното, което блестящо липсваше, с изключение само на това, че пенсиите щели да бъдат подпомагани и в бъдеще, беше социалната политика, социалната сфера. Също така - нищо за гигантските социални неравенства, засилени от КОВИД-кризата.

- Няма ли точно това да бъде основният проблем при формирането на кабинет?

- Това със сигурност ще създава проблем и правителство, което ще неглижира социалните неравенства, рискува да се сблъска с поредица от много по-упорити протести и демонстрации, отколкото досега видяхме. Това може да бъде препъни камък.

Но хубаво е в очакванията към новия парламент да разграничаваме нещо, което бихме нарекли краткосрочна перспектива, от дългосрочната. В краткосрочен план трябва да се решат няколко неща, свързани с управлението на КОВИД-кризата и с всички съпътстващи социални и икономически мерки за подпомагане на хората в тази ситуация. Това е най-належащото. Повече време трябва за по-дълбоки съдържателни реформи, свързани с икономическата политика, данъчната система, която определено трябва да стане по-справедлива, защото плоският данък бе по начало несправедлив. Някой може да каже: какво плащат, едни 10 процента! Само че 10 на сто върху 600 лв. не са 10 на сто върху 30 000, колкото се разбира, че получават месечно хората в някои сфери. 

- Проблем не е ли и искането да се вдигне таванът на пенсиите, т.е. повече да получават пак богатите? 

- Да, несъмнено. Но да не забравяме, че това с тавана на пенсиите беше свързано най-вече с едно желание представители на някогашната най-висша номенклатура да не получават толкова високи пенсии. Всъщност, най-добре платените категории в нашето общество все още са далеч от пенсиониране. И вдигането на тавана на пенсиите по-скоро ще облагодетелства много малко хора.

- У мен последните избори оставиха два въпроса. Как така партия, която не представи никаква програма пред обществото, спечели, а БСП, която представи подробна програма, падна надолу?

- Има множество причини за това. Реализира се нещо, което наричаме протестен вот. На хора, които протестират срещу всичко и срещу всички. Които нямат партийна лоялност, защото ИТН е току-що съставена партия, тя дори не е съвсем партия. Тепърва ще видим дали ще стане партия с хора, които са лоялни към нея, свързват живота си с нея. Ясно е, че преливат гласове от ГЕРБ към Слави Трифонов - избиратели, разочаровани от тази партия. Това е една и съща, да кажем, социална среда. 

Колкото до БСП, причините за нейните проблеми са от друг порядък. Да не търсим краткосрочни причини, свързани с малко колебливото ѝ поведение по време на протестите - имаше толкова много социалисти там, особено в началото на тези протести. И малко колебливото ѝ поведение по отношение на кандидатурата на Румен Радев, при положение, че той беше неин кандидат и бе подкрепен много по-широко. Има нещо по-стратегическо - БСП има програма за управление и в същото време през последните години направи програмни промени, които останаха неразбираеми за по-широката публика. БСП се отказа от някои свои стари позиции, които отстояваше, за да ги замени с нови. Известен завой към публика, настроена националистически и консервативно, не е подходящ за социалистическата партия в България и за която и да е социалистическа партия. Нейният завой трябваше да бъде към зелени и либерални движения, по-социални и по-леви, а не по-консервативни и по-националистически. Това не е типичният терен на БСП. Сред избирателите намаляват по-носталгически настроените хора. Става въпрос и за съвсем ново политическо поколение, за родените в прехода, те вече са първи и втори курс студенти...

- И са с доста ощетени възможности за мислене поради допуснатото тотално промиване на мозъци, с "орязано" познание...

- И орязано, и подвеждащо, и какво ли не. Но ето, те припознаха Слави, не толкова БСП. 

- Наложи се напоследък внушение, виждаме го и в действията на Слави Трифонов - че тези, които са се обучавали в чужбина и там са се реализирали, са много качествени. Те са готови веднага да управляват. Не трябва ли да е обратното - да разберем, че в България имаме много знаещи, мислещи и можещи хора и те да бъдат изведени напред, за да се създаде у младите хора убеденост, че тук можеш да се реализираш, не само в чужбина?

• - Това е пак проява на популизъм. Защото в случая имаме едно не само разделение, но противопоставяне. По-умните и красивите учат в чужбина, по-глупавите - в България. Като преподавател искам да кажа, че имаме изключително качествени студенти. Но това нищо не значи само по себе си. Такова противопоставяне е израз на чувство за малоценност. Значи, останалите в България са втора категория, а най-добрите са напуснали! Не, няма такова нещо. Но бих казал, че трябва да има политика, която да насърчава българите, получили своето образование в чужбина, да се връщат, за да работят в България. И, разбира се, да са част от нашето българско общество. Това не значи, че те трябва да бъдат противопоставяни на тези, които са останали тук. Ето, моите деца приеха да останат тук, реализират се добре, доволни са и аз съм доволен за тях.