Учени от БАН и НАСА ще изследват древна цивилизация в Родопите
/ брой: 172
Екип от БАН и НАСА ще търси знаци от много древна цивилизация, живяла в Момчилградско хиляди години преди Христа. Учените ще доказват хипотезата си, че в района на днешната община Момчилград са били земите на древен народ, живял тук преди траките, пише rodopi24. Преди 8000 години тези територии са били дом на древна култура, с необикновени познания за Космоса и звездите. Цивилизацията, която не е познавала оръжието и според екипа в един миг просто е изчезнала без следа, се превръща в обект на изследване. Международната експедиция сред каменните светилища и обсерватории в Родопите ще се опита да "разчете" знаците, оставени от древните хора в праисторически светилища като Татул, Харман кая и Белинташ, съобщават от фондациите "Дънди Прешъс", Credo Bonum и от Мото Пфое-България, с чиято подкрепа тръгва експедицията.
Проф. Ана Радунчева от Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН, археоастрономът Робърт Бовал, геологът д-р Робърт Шок и астрофизикът от НАСА Томас Брофи са участниците в групата. Работата им ще бъде заснета в документален филм с работно заглавие "По следите на древните", който има шанс да привлече международен интерес към българското праисторческо наследство и неговата ключова позиция в цивилизационния процес в Европа. За пръв път ще бъде показана мистериозната Каменна гора в Източните Родопи.
През 2013 г. БНТ направи документален филм с Робърт Бовал - автор на едни от бестселърите в областта на египтологията, включително за връзката на пирамидите в Гиза с космологията, вярванията и познанията на древните хора за Вселената. Неговите книги впечатляват научните среди и стават повод редица телевизии (BBC, National Geographic, Discovery Channel, History Channel, CNN, RAI 1) да заснемат научнопопулярни поредици за неговите открития.
Миналата година Бовал посети България, видя някои праисторически обекти тук и дори изказа предположение, че ако българските светилища са по-древни от египетските, те биха могли да обърнат цялостната представа за това откъде и в каква посока е тръгнало развитието на човешката цивилизация. Робърт Бовал е роден в Египет, но е с белгийско потекло. Той стана популярен в света с теорията си за връзката между пирамидите в Гиза и трите звезди в "пояса" на съзвездието Орион. Подобна хипотеза за връзката между тракийските гробници в резервата "Сборяново" при гр. Исперих преди доста време изказа и археоложката проф. Диана Гергова.
Геологът д-р Робърт Шок, преподавател в Бостънския университет, е автор на шокиращата теория за възрастта на Сфинкса - той доказа, че дълбоките ерозионни следи по тялото на мегалита са причинени от дългогодишно действие на "свирепи водни потоци и обилни дъждове", а не на пустинни пясъчни ветрове. Вертикалните прорези по Сфинкса се оказаха една от важните следи, които отвеждат учените до времето на Потопа.
Астрофизикът от НАСА д-р Томас Брофи пък изучава загадъчното плато Набта Плая в пустинята Сахара. С помощта на най-съвременни компютърни методи Брофи стига до заключението, че един метър от светилището съответства на 0,799 светлинни години в Космоса. По този начин той открива звездна карта с точно съответствие между отделните каменни блокове и техни "звездни двойници" в небето. Релефът под светилището, скрит под 4-метров пласт пясък, пък се оказва изумително точна карта на Млечния път, наблюдаван от позицията на галактическия полюс. С откритието на Брофи възниква въпросът: как жителите на Земята 8500 години пр.Хр. са знаели как изглежда Млечният път откъм галактическия полюс? И защо са им били нужни такива наблюдения?
Над 25 години проф. Ана Радунчева изследва праисторическите каменни светилища в Източните Родопи. След дългогодишна работа тя събира достатъчно доказателства, за да заяви в началото на 2007 г., че скалните структури в Източните Родопи са част от културата и традициите на едно много ранно общество, което принадлежи към най-старите цивилизации. Според нея мистериозните наши праотци изчезват след около 2 хилядолетия и по-късно там се заселват траките, на които археологията досега приписва почти всичко древно, открито в България. Светилището в Татул например е по-старо от Перперикон, който не е единственият и вероятно не най-големият древен скален комплекс в района, но покрай нестихващите медийни активности на археолога Николай Овчаров стана известен Перперек (както е неговото вярно название).
Хероонът на Татул