Само байпас за 2014-а, но животоспасяващ

Държавните инвестиции за наука през 2014 г. ще се увеличат - не с много, но все пак е стъпка за излизане от дупката, в която ГЕРБ за 4 години вкара знанието по волята на лицето Симеон Дянков. През 2009 г. квотата от БВП за сектор "Наука" бе 0,35%, кабинетът "Борисов" я докара до 0,13% за 2013-а. През 2014 г. процентът ще стане 0,16, предвижда проектът, внесен в НС от правителството на Орешарски.
Според стратегията "Европа 2020" и всички документи на Европейския съюз за развитието, науката е изведена като основния отрасъл, на който се залага, за да издърпа той останалите сектори напред и да стане основа за икономиката на знанието, за увеличаването на работните места и на заетостта. Единствено спрямо науката Европейската комисия постави финансово изискване към всички държави - да постигнат до 2020 г. инвестиции в науката в размер на 3% от БВП. В момента страните от ЕС-28 влагат за изследвания средно 2,1% от БВП - 10 пъти повече от България, която е последна сред всички европейски държави по инвестиции в науката и иновациите. Според целите на "Европа 2020", след 7 години парите за наука трябва да са 3% от БВП, като от тях 2% да идват от бизнеса и 1% от публичните финанси. По времето на ГЕРБ България пое твърде скромния ангажимент през 2020 г. да инвестира в сектора едва 1,5% от своя БВП. При това тогавашният министър на науката Сергей Игнатов, както се вижда в стенограмата на Министерския съвет, се изказа... против, според него този процент бил твърде висок! А Дянков направо подкара държавата в обратна посока - към дъното. Ще рече човек, че него е описал Салтиков Шчедрин в "Историята на града Глупов": "Той влезе в града на бял кон, закри гимназията и ликвидира науката".

Парите за БАН се увеличават с 12,7 млн. лв.

Най-силно от финансовите екзерсиси на Дянков пострада Българската академия на науките, която се радваше на неистовата му омраза и на всички словесни ругатни, на които той бе способен, че и на намерението му да я ликвидира със закон. През 2010 г. той удари академията финансово с 40% намаление на средствата спрямо предишната година и оттогава до 2013-а включително субсидията на водещия научен център у нас си седи 59,7 млн. лв. Което принуди най-висококвалифицираните учени на България да работят по 2-3 месеца без заплата, защото парите покриваха заплатата за максимум 10 месеца. Ако могат да се нарекат заплата 528 лв. месечно. Екстри като парно, ток и вода държавата на БАН не плащаше, нито стипендии на нейните докторанти, нито вноските на държавата в европейските научни организации. Такова нещо като средства за научна работа и апаратура изобщо не съществуваше. Академията живееше някак за сметка на собствени приходи от научните проекти, но дори в ЕС започнаха да отказват финансиране на нашите учени "поради липса на държавна политика и неяснота за бъдещето на науката в България".

Тази година заради изборите ГЕРБ се видяха принудени да дадат допълнително едни 7 млн. лв. на БАН, за да не предаде богу дух току пред изборните урни, а и служебното правителство на техния Плевнелиев уж реши да даде още 4 млн. лв., които обаче така и не даде, та се наложи Орешарски да ги намери. Пак новото правителство даде извънредно 500 хил. лв. да спасява в ранната есен абонамента за научни издания на Централната библиотека на БАН, който "гореше", а тя е най-голямата научна библиотека у нас. Това го знаят онези, които обикалят София сега с идеалната цел да махнат Орешарски и да върнат Борисов, дянковчетата и костовчетата. На бял кон...
Затова увеличението на средствата за наука през 2014 г. е главно за сметка на животоспасяващата субсидия за БАН. За нея категорично настоя проф. Ваня Добрева, която сега оглавява ресорната комисия в НС. Бюджетът на академията се увеличава с 12,7 млн. лв. и ще бъде 72,5 млн. лв., предвижда проектът за 2014 г.  Тези пари пак няма да стигат за нормална дейност, но поне заплатите ще се докарат до 628 лв. (какъв разкош!) и няма да има неплатени месеци. Дори нещичко може да остане за тока и парното. За финансиране на самата научна дейност, за която от 2010-а насам БАН не получава нищо от хазната, очевидно надеждата остава за бъдещето. БАН си остава публичната институция у нас, която е най-обедняла за 23 години "преход" (виж таблицата).  
Парите за останалите компоненти в структурата на сектор "Наука" с бюджет 2014 не се променят. За присъщи на ВУЗ-овете разходи за научна и издателска дейност средствата ще са пак 8 млн. лв., колкото са и тази година, обясни министър Анелия Клисарова пред ресорната комисия в НС. Но те поне получават някакви суми за научна дейност - Софийският университет ще има 440 000 лв., каза пред ресорната комисия ректорът проф. Иван Илчев. Друг въпрос е дали всичките 37 държавни висши училища трябва да получават пари за наука, след като някои от тях на практика не правят такава.  
 За пръв път от доста години в програмния бюджет на земеделското министерство са видими парите на Селскостопанската академия - досега те бяха най-голямата тайна по време на бюджетоправене. От документа личи, че идната година ССА ще получи от хазната 24,4 млн. лв. И още нещо се разбра най-сетне при обсъждането на бюджета в комисията - че фондът "Научни изследвания" на МОН е имал тази година 24 млн. лв., пак толкова остават и за 2014 г. Непонятно е обаче, че в бюджетната прогноза до 2016 г. парите за наука остават на нивото на 2014 г. Не е ли очевадно, че за да достигнем обещаните 1,5% от БВП за наука и развитие през 2020 г., при минимално финансиране на изследвания от бизнеса, публичните финанси за петте години след 2014-а у нас трябва да се увеличават постепенно - поне с 0,14% от БВП всяка година?

 Съдбата на злополучния научен фонд
    
 В последните седмици научната общност се буни от едно телевизионно изказване на финансовия министър Петър Чобанов, който казал, че злополучният фонд "Научни изследвания" на МОН ще бъде обединен с иновационния фонд на икономическото министерство, но се мислело дали да бъде към МФ, или да е агенция. Мненията са разделени. Част от изследователите смятат, че това е добре след пълното безобразие, в което Игнатов и свитата му превърнаха фонда по време на последната конкурсна сесия в края на миналата година. Тогава над 14 млн. лв. бяха раздадени на фирми извън науката, приближени до властта в МОМН - масово и незаконно, в нарушение на правилата на ЕС за държавните помощи. А учените бяха прецакани - пак масово, със скалъпени рецензии. А иначе Дянков намали и парите на фонда от 51,1 млн. лв. през 2009 г., до 13 млн. лв. през 2010 г. Така освен крах в институционалното финансиране заложи срив и във финансирането на научни проекти.
От началото на тази година във фонда започнаха проверки на контролната агенция на финансовото министерство и на Сметната палата, дори бяха оповестени доклади, доказващи тежки нарушения. С встъпването си в длъжност проф. Клисарова обясни, че започва нова проверка на нарушенията и ще се вземат мерки, ще има и наказани. До момента обаче - нищо. Не може една година да се точат проверки на пределно ясни закононарушения, които ние в медиите (три вестника разнищихме цялата история) установихме буквално за два дни! Барабар с конкретните нарушения и хората, които са ги извършили. Засега са освободени членовете на комисиите на фонда, но Изпълнителният съвет продължава да си седи необезпокояван на мястото. Още по времето на ГЕРБ на учените бе обещано, че ще има второ издание на конкурса, като ще бъдат рецензирани наново всички кандидатствали проекти. Дори списък на рецензенти се правеше. И пак нищо. Изглежда, че опороченият конкурс, като всяко безобразие в България, просто ще си отплува в небитието. Окрадените милиони -тю-тю, виновните - също.
Та въпросът сега е за съдбата на фонда. Навремето, когато бе създаден през 1990 г., идеята беше той да финансира чрез конкурс фундаментални научни изследвания на екипи от публичните научни институции и от висшите училища. Фондът бе образуван по модел на няколко подобни фондове в европейски страни и дори се наричаше национален. Издаваше годишни отчети и всичко бе прозрачно до последната стотинка - за разлика от пълната мъглявина в последните години. По онова време фондът фирми не финансираше. Практика в Европа е такива фондове да финансират водещи базови научни изследвания, а резултатите след това да преминават към иновационни фондове, където да бъде подпомогнато довеждането им до пазарен вариант и внедряването в производството. Някъде около 1996 г. Националният фонд "Научни изследвания" получи най-високи оценки в международен одит от европейски експерти. Смущаващото сега е, че когато се говори за обединяване с иновационния фонд на МИЕТ, се имат предвид предимно приложните изследвания и иновациите, но не и науката като сектор, раждащ преди всичко знание. Тази наука навсякъде в цивилизацията се финансира от държавата, понеже няма как да се самофинансира - "на Женския пазар не се продават елементарни частици", както казваше проф. Станислав Станилов от "Атака".  
А иначе в Националната стратегия за научни изследвания, която бе приета от НС по времето на ГЕРБ, колкото и да е нескопосна тя, пише, че 15% от средствата за наука ще са за фундаментални изследвания. Всъщност и в документите на ЕС непрекъснато се напомня за грижите по отношение на фундаменталната наука. По простата причина, че без нея няма нито приложна наука, нито иновации. Почти всяко фундаментално изследване може да стигне - и стига до приложен резултат. Но целта му е друга - ново знание. А понякога от раждането на ново знание до прилагането му в практиката минават десетилетия. Събирането на научния фонд с иновационния крие огромната опасност целите да се насочат към сиюминутната полза. Да не говорим, че у нас до момента публично-частното партньорство означава само едно - активно

претакане на държавни ресурси към частни джобове 

Видяхме го за пореден път и в печалния конкурс на фонд "Научни изследвания". Дали един бъдещ обединен научно-иновационен фонд няма да стане просто нов лост за публично-частно донорство? За да се пристъпи към подобно действие, би трябвало много и много правила да бъдат променени или създадени наново. Пък и за да стане обединяване, първо трябва да се промени съществено Законът за насърчаване на научните изследвания. Този закон от самото си създаване и досега като правен акт съществува, но като смисъл е едно нищо. Там няма насърчаване на каквото и да било. И щом знаем от европейските доклади, че страната ни е 31-ва сред 33 страни в Европа и се срива още надолу по иновационен индекс, по интерес на бизнеса към науката, по спад на иновативната икономика, може би е време да подемем пак стария разговор. За това как по цял свят става създаването на иновационни предприятия в бизнеса и на спин-оф фирми към публични институти и ВУЗ-ове. Става не с благопожелания, а с предизвикване на интерес - чрез данъчни облекчения, безлихвени насърчителни заеми, преференциални правила за тази дейност, помощ при патентоване и пр. Ни един финансов министър от 2003 г. насам не се съгласи тези общоприети за света практики да намерят място в закона...



За сравнимост на политиката данните са според записаните стойности на БВП в бюджетите по години. Във функция "Наука" тук са включени субсидиите за БАН, Селскостопанската академия, за изследвания във ВУЗ и за фонд "Научни изследвания".