Развитие, а не просто усвояване на пари
Новата оперативна програма на МОН предвижда 203 млн. евро за наука, но изследователите могат да разчитат на пари и от иновационната европрограма на икономическото министерство
/ брой: 64
Европейското финансиране за научни изследвания и технологично развитие в новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020" (ОП-НОИР) ще бъде 203 149 388 евро, от които 30 472 408 евро са българско съфинансиране. Това става ясно от последния работен вариант на проекта за ОП, огласен в сайта на МОН. В програмата науката е една от 4-те приоритетни оси, останалите са свързани с образованието (над 371,9 млн. евро) и с укрепването на административния капацитет на МОН (22,6 млн. евро). Приоритетната ос за наука ще бъде финансирана от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), останалите 3 оси - от Европейския социален фонд (ЕСФ). Общото финансиране по програмата е 597 692 770 евро.
Тематиката "Научни изследвания и технологично развитие" включва главно изграждане и модернизиране на инфраструктурата, необходима за научна и иновативна дейност на научните институти и вузовете, включително партньорски съоръжения към европейски научни структури. А също - изграждане на до 7 центъра за върхови постижения (обединения на учени за изследвания от международно значение) и до 7 центъра за компетентност (обединения на учени в приложните изследвания) в приоритетните области, предвидени в Националната стратегия за научни изследвания и в Националната програма за развитие на България до 2020 г.
От проекта за ОП, която ще се управлява от МОН, става ясно обаче, че предвидените в нея пари не са единствените, които ще бъдат насочени към науката. Първо, и във втората ос на програмата има средства за научна дейност - за обучението на докторанти. Освен това ОП-НОИР ще се допълва с още няколко от оперативните програми, например с тази за екология. Това, което засяга науката, е свързано обаче най-вече с ОП "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИП) на икономическото министерство, за която са предвидени почти 1,2 млрд. евро. И двете програми са свързани с науката, технологиите и иновациите, които са първи приоритет на ЕС до 2020 г.
Програмата на МОН (НОИР) ще подкрепя приложни изследвания, предложени по инициатива на научната общност, които не са свързани директно с реализацията на нов продукт в бизнеса, а програмата на икономическото министерство (ОПИП) - приложни изследвания и иновации, които са в отговор на конкретни нужди на бизнеса, пише в проекта на МОН. ОПИП ше предлага и мерки за партньорство между бизнеса и науката, в нея научните организации и вузовете могат да участват като партньори. Важна разлика между двете програми е, че НОИР ще финансира единствено научни организации и вузове, а фирми няма да се допускат дори като партньори в проектите, докато ОПИП ще дава пари на фирми и на "София техпарк", които могат да използват като партньори научни организации. ОПИП може да надгражда резултати, постигнати по НОИР - връзка, което учените ни предлагат от много години заради липсата у нас на развойни звена, унищожени през 90-те. Възможно е двете министерства да създадат координиращ орган, който да не допуска двойно финансиране на едни и същи проекти. И двете програми имат за цел да помогнат за достигане на дефинираната национална цел за инвестиции в наука и развитие в размер на 1,5% от БВП до 2020 г.
За да не се дублират дейности в различни оперативни програми, което ЕС не допуска, другата ОП, с която НОИР има пресечни точки - тази за регионално развитие, няма да финансира научна инфраструктура. Програмата, управлявана от МОН, има общо и с програмата на ЕС за наука "Хоризонт 2020", която обединява три инициативи: 7-а рамкова програма; иновативните аспекти на Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации; Европейския институт за иновации и технологии. "Хоризонт 2020" има три приоритета: високи постижения в научната област; водещи позиции в промишлеността; предизвикателства пред обществото. НОИР ще създава всъщност капацитет на научните ни организации и вузове, за да могат техните екипи да участват по-широко в "Хоризонт 2020". А също - ще ги подпомага за съфинансирането на проекти в тази програма за наука, за привличане на български учени от чужбина към проектите и пр. Частта на "Хоризонт 2020", която се отнася до усилване на капацитета на предприятията за усвояване на наука, ще бъде приоритет на програмата за иновации към икономическото министерство. НОИР пък ще има надграждащ ефект при подкрепата на прехода към нисковъглеродна икономика, екологична и устойчива на изменението на климата.
Още една възможност за научните институти и вузовете дава друга програма на ЕС, която се управлява централизирано от Еврокомисията - Програмата на ЕС за социална промяна и иновации. При участие на учени в тази програма НОИР също може да предоставя съфинансиране, пише в проекта на МОН.
Много тясна връзка има между оперативната програма НОИР и фонда "Научни изследвания" на МОН, който има сходни функции, но е инструмент само на националното финансиране. Според министерството това създава широки възможности за тематична допълняемост и надграждане между НОИР и фонда. С двата инструмента ще може да се допълват взаимно дейности и да се подсилват ефектите от научните проекти.