Пантеонът на живата ни история

Националният антропологичен музей при БАН навърши 7 години и миналата седмица в чест на 145-ата годишнина от създаването на академията неговото излизане от "ранна детска възраст" бе отбелязано с мило тържество. Този музей е уникален, защото е единствен у нас, създаден е с наистина възрожденските усилия на един голям учен и патриот - чл.-кор. Йордан Йорданов, известен на всеки българин с пластичните възстановки на глава по черепни останки и с антропологичните си изследвания на населението по нашите земи от праисторически времена, през Възраждането и до ден-днешен.
Науката антропология е част от природните и медицинските науки, тя изучава човека във времето и в пространството, в миналото и съвремието, неговата изменчивост от факторите на жизнената среда, неговия произход, напомни проф. Йорданов. Оказва се, че антропологията е посочена като клон на природните науки в България още през 1884 г. във втория Устав на Българското книжовно дружество - което е създадено от възрожденския елит на нашата революционна интелигенция в румънския град Браила през 1869 г., 9 години преди новата българска държава! Доколко създателите на БКД са били в крак с тогавашна модерна Европа можем да съдим по завещанието им дружеството да се превърне в "истинна академия наук" (което и става през 1912 г., когато то със закон е преименувано в БАН). За порива към знанието съдим и по идеите за антропологията от 1884 г., защото първите антропологични дружества в Европа са създадени само няколко години по-рано - в Париж през 1872 г.и две години по-късно в Русия, разказва проф. Йорданов.
Идеята за създаването на антропологичен музей в България ученият всъщност пренася през целия си изследователски път. Още когато се създава Националният природонаучен музей към Института по зоология при БАН, двамата с проф. Димитър Каданов, един от най-известните наши анатоми, предлагат в него да има и антропологичен отдел. През 1968 г. Йордан Йорданов работи вече в БАН, но и с проф. Милко Балан в катедрата му. Сега антропологът казва: "Голям късмет съм имал. С Балан правехме първите изработки на антропологични музейни експонати, той ме учеше на много практически неща". Изобщо през цялото време, докато ми разказва как всъщност се е родил музеят, проф. Йорданов говори не за себе си, а за всички, с които е работил и които са помагали в различните години - поименно. В днешната епоха на "Аз-а" такива хора вече рядко срещам.  
До 1981 г. той вече е направил 17 пластични реконструкции по череп (днес са над 60) и някои от тях гостуват в различни музеи в страната. Интересът е огромен. Така постепенно се ражда мисълта да се направи постоянна антропологична експозиция, каквато в България няма. Тази експозиция бе открита през 1997 г. в Института по експериментална морфология и антропология при БАН (ИЕМА), чийто директор бе проф. Йорданов. Витрините подари Археологическият институт на БАН. Експозицията бе постепенно разширена, наречена бе "Човекът в миналото" и бе регистрирана не само в Министерството на културата, но и в международния съвет на музеите ICOM-Париж. Експозицията гостува в Историческия музей във Велико Търново и в още 24 града, събра над 50 000 посетители.
За митарствата след това в търсене на сграда, където на основата на експозицията да се създаде антропологичен музей, ДУМА е писала и преди. В крайна сметка е решено музеят да е в сградата на Института по биология и имунология на размножаването при БАН, академията отпуска 250 000 лв. и буквално със собствените си ръце екипът на проф. Йорданов изгражда музея. Едно нещо задължително трябва да се каже, набляга проф. Йорданов: "Без активната помощ и всестранното съдействие на тогавашния председател на БАН акад. Иван Юхновски антропологогичен музей нямаше да има. Негова е заслугата да се появи този музей като част от българската духовност".
Националният антропологичен музей бе открит на 21 март 2007 г. Над 50 витрини с костни обекти, пластични реконструкции, модерно осветление, табла и разяснителни текстове, тематични сепарета, схеми, карти... Зрима история "очи в очи" с хората, населявали българските земи в различни епохи. Да съградиш в тези трудни и безпарични години такова прекрасно национално достояние си е чист подвиг. Пластичните реконструкции, направени от проф. Йорданов (възстановки на меките тъкани по черепа) са известни на цяла България - Тракийската принцеса от Враца, ичиргубоилът Мостич от времето на Симеон Велики, цар Калоян, цар Самуил (по гипсово копие на черепа, предоставено от гърците), серия дейци на Възраждането и освободителното движение като Бачо Киро, Раковски, Каравелов, Захарий Стоянов и др. Най-общо казано, музеят представя антропологичните типове на населението, живяло по нашите земи от неолита до Възраждането, установени чрез изследване на костен материал от археологически разкопки, от манастирски и църковни костници. От експозицията посетителят научава какви са били представите и битът на древните, от какво са боледували и как са се лекували. Казва ни и много други интересни неща, с които една точна наука допълва и коригира историята. Като например това, че още в древността по нашите земи са поставяни медни пръстенчета на зъбите (първите "коронки"), че прабългарите са деформирали ритуално черепа на децата, за да се издължи. Или че Раковски е починал от белодробна, не от костна туберкулоза, както се смяташе доскоро. Че цар Самуил е бил зверски раняван 17 години преди смъртта си и вероятно трудно е движел лявата ръка и част от лицето си.
На тържеството миналата седмица в музея присъстваха много приятели на науката и колеги на проф. Йорданов, сред които, разбира се - акад. Иван Юхновски, академиците Благовест Сендов, Кирил Боянов, Ангел Гълъбов, Александър Александров и др. Нямаше обаче нито един представител на ръководството на БАН. И въобще, оказва се, че до ден-днешен в музея на щат е само един човек, по експозицията работят хората от антропологичната група на ИЕМА. Към музея вече е оборудвано и модерно костохранилище с тенденцията то да стане национална костница, каквато България няма. България е една от трите най-богати страни в Европа на археологични паметници от всички епохи и това обуславя богатството и разнообразието на човешки костен материал, разкрит от археолозите, казва проф. Йорданов. И добавя: "Срамота е да не съхраним богатството, което имаме - имаме в музея прекрасни хранилища за опазване, обработка и класифициране на костния материал, не можем да допуснем тази дейност да замре. От години говоря за национално костно хранилище, защото имаме историческо богатство, което не бива да остава необработено и непоказано. Когато идват чужденци, те се впечатляват безкрайно от древната история на земите ни, която, както се казва, виждат с очите си".
Докато го слушам, си мисля, че Националният антропологичен музей, който се намира на "Цариградско шосе" 73, е включен в 100-те национални туристически обекта, на две крачки от него е Министерството на външните работи. Колко пъти за 7 години министър е завел гостите си от чужбина в това уникално кътче с "жива история" на България? Сеща ли се изобщо кметицата Фандъкова, че има наистина уникален обект за желаната от нея бъдеща "културна столица на Европа"? Не са я завели, не се сеща. Защото така е в България - не ценим истинското. Добре, че са учениците и студентите, които с интерес посещават музея. Може един ден те да са по-културни и по-българи от нас...

От прабългарката от Девня до "вампира" от Созопол

През 1974 г. Йордан Йорданов след общуването си с проф. Милко Балан прави първата у нас пластична антропологична реконструкция на меките тъкани на главата - по женски череп от масов гроб от IX век до гр. Девня. Черепът е на 25-годишна жена, със силно изразена изкуствена деформация, с монголоидни белези. За разлика от известния тогава руски антрополог Михал Герасимов, който пръв е започнал да прави възстановки по череп, Йорданов използва метод за реконструкция по гипсова отливка на черепа, а не директна работа върху него. При моделирането на прическата отчетох силно изразената деформация на черепа, при която беше нелогично челото да бъде покрито с коса, затова тя е опъната назад, сплетена в плитка, за каквато има сведения в исторически източници, разказва проф. Йорданов. Такава деформация има не само при прабългарите, има я и в предишни епохи от дълбока древност, и в Египет например, а и днес се практикува още при някои примитивни народи в Южна Америка, обяснява ученият. Вероятно най-напред издължаването на черепа и повдигането на челото са били привилегия на вождовете, но след столетия тази практика се пренася върху целия етнос.
Последната реконструкция, направена засега от учения, е на нашумелия "вампир" от Созопол (XIV век) - 45-50-годишен мъж с правоъгълно лице и прав нос, чийто скелет е намерен прободен с железен шиш. Подобен погребален ритуал се среща често в Средновековието по нашите земи.