Обичам България - и древната, и съвременната, и бъдещата...
/ брой: 115
В дните преди 24 май се появи нова книга на журналистката Калина Канева - "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов. Писма. Автографи - първа част". Изумена бях от едно младо създание, завършило току що политология, което взе книгата в ръка и попита кой е Лихачов. Оказа се, че то никога не е чувало сакралното определение "Държава на духа", което през 1981 г. на Първия международен конгрес по българистика ни остави за десетилетия напред големият руски учен, славист и българист, хуманистът със световна слава, изследователят на средновековната руска и българска литература и култура, на делото на Кирил и Методий, на старобългарската култура и влиянието й върху руската култура. В този момент си помислих колко ценна и навременна е книгата на Калина Канева, издадена от "ДУМА 2008" ЕООД. Появил се дни преди празника на писмеността, в навечерието на Третия международен конгрес по българистика, чийто домакин от 24 май е Софийският университет, този сборник неслучайно започва с няколко от знаменитите писма на акад. Лихачов до младите читатели. Те са писани при многобройните му посещения в България след срещи с български ученици. Самият Лихачов е посочил тези есета-послания като уводни за първото издание на книгата, което е било през 1984 г.
"Симетрия на времето" - преработено и допълнено издание, е книга за младите. Тя, разбира се,, поражда огромен интерес и много емоции у учени, журналисти, писатели от по-възрастното поколение, но е най-полезна за младия български читател. За да научи той и да знае, че страната ни невинаги е била в сегашното състояние на повсеместна бездуховност. Че от нея са се възхищавали и нейни приятели са били велики умове на света, сред които Дмитрий Лихачов е може би най-искреният. Човекът, който написа "Обичам България - и древната, и съвременната, и бъдещата", остави завет, насочен именно към младите поколения:
"Скъпи български приятели, не забравяйте - вие сте една от най-древните сред съществуващите днес културни нации в Европа и в света. Много неща са отминали, древният Рим и древна Гърция, Византия, но България е тук - късче от най-древната култура между всички европейски страни. Затова - пазете я! За да бъде българската култура не само късче от старината, но и първата частица на бъдещето. Духовното богатство на България, създавано с векове, трябва да пребъде. Такова е историческото предназначение на България и аз вярвам в него."
Калина Канева си е поставила задачата в тази книга да представи максимално пълно автентичното слово на акад. Лихачов в хронологичен ред - такова, каквото го е уловила с микрофона си, бидейки неизменен спътник на големия учен при обиколките му из България. Интервюта, публикации, разговори, беседи, изнесени у нас, факсимилета на негови автографи и доклади, богат снимков архивен материал - всичко това прави "Симетрия на времето" не просто интересно четиво за интелигентна публика, но я превръща в максимално пълна документална хроника на житейския път и творческата мисъл на един мъдрец, на българското присъствие в живота на грамадния учен, ленинградеца Дмитрий Сергеевич Лихачов.
Акад. Лихачов си отиде от нас през 1999 г., той имаше всичката обич и почит на България, бе чуждестранен член на БАН, почетен доктор на Софийския университет и на Великотърновския университет, бе лауреат на Кирило-Методиевата награда на БАН, на международната награда "Кирил и Методий", на ордените "Георги Димитров" и "Стара планина". Но само който е следил през годините неговите битки в защита на българския принос в раждането на славянската книжнина (включително в Русия, защото имаше времена, в които понятието "старобългарска писменост" там трябваше да бъде наистина отстоявано), може да осмисли какво е направил Дмитрий Сергеевич за България. Благодарение на труда и душата на Калина Канева за широката публика и за специалистите ще бъде запазено безценното наследие на акад. Лихачов.
Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух - Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, в която в плътен строй стояха в защита на българския народ езикът, писмеността, литературата.