Актуално
Ново знание за културата по земите ни
За Деня на археолога учените от БАН представят резултатите от разкопките през 2020 г.
/ брой: 28
Както всяка година около 14 февруари - Деня на българските археолози, Националният археологически институт с музей (НАИМ) при БАН представя резултатите и находките от теренните проучвания през изминалата година. Националната изложба "Българска археология 2020", която се открива утре, четвъртък, от 18 ч., е 14-а поред годишна изложба на НАИМ. Очевидно, КОВИД- пандемията не можа да надвие учените, ако се съди по представителните извадки на интересни находки и богатия илюстративен материал, който представя експозицията. Водещ организатор е гл.ас. Камен Бояджиев, завеждащ отдела "Експозиции" в НАИМ.
Изложбата включва над 350 експоната от 27 обекта - от Праисторията до Средновековието. Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили Провадия, Порой и Козарева могила, къснобронзовият некропол при Балей, гръцката колония Аполония Понтика в Созопол, римските градове Филипопол, Рациария, Ескус, Сексагинта Приста, Алмус, средновековните столици Плиска и Велико Търново. Представени са и обекти от спасителните разкопки по разширяването на газопреносните трасета по магистрала "Хемус", международния път Е79 в участъка Видин-София и жп линията Пловдив-Бургас. Впечатляват и къснонеолитните селища до Ковачевец, Поповско, И Бъта, Панагюрище, къснохалколитният некропол край Градище в Шуменско, римските селища във Видинско.
По традиция учените от НАИМ показват годишната изложба в партньорство с колегите си от цялата страна. Този път участват 16 исторически и археологически музеи - освен НИМ, това са музеите във Варна и Пловдив, Велико Търново, Видин, Плевен, Русе, Шумен, Несебър, Раднево, Лом, Панагюрище, Полски Тръмбеш, Попово и Провадия.
Мнозина винаги питат има ли открити злата, но без да отричам стойността на златните и сребърните находки, ще кажа, че обектите от всички епохи, дори праисторическите, които рядко изглеждат атрактивно, дават не по-малко интересни и ценни знания за цивилизациите по нашите земи. Проучването на неолитно-халколитното селище до с. Бъта, Панагюрско, например се увенча с над 1500 находки - антропоморфни фигурки, обредна керамика с врязани знаци, за които учените имат хипотеза, че са съвсем древна знакова система. Такава "прото-писменост" познаваме например от известния печат в Карановската могила край Нова Загора, която е приета за европейски еталон в датирането на праисторията.
В България вандалите иманяри си падат най-вече по тракийските паметници, но нападат и обекти от всички епохи. Археолозите често вървят по дирите им, оплаквайки колосалните загуби за историческото знание. Селищната могила от втората половина на V хил. пр.Хр. при с. Порой до Поморие например е била осеяна с иманярски изкопи. Археологическият екип тук е проучил две сгради, като жилищата имат колово-плетена конструкция, обмазана с глина. Свидетел съм как подобни обекти в Североизточна Турция се опазват, правят се възстановки на жилищата в реални размери - неизменна атракция за посетителите.
Много интересни са и находките от Видинско. Общият брой на проучените досега гробни и поменални комплекси в некропола до с. Балей го превръща в най-големия известен некропол в Долнодунавския басейн от III-II хил. пр.Хр., обясняват учените.
"Българска археология 2020" ще бъде отворена за посетители от 12 февруари до 2 май 2021 г., а на 25 февруари ще бъде открита още една изложба - за проучванията по трасето на съоръженията на "Булгартрансгаз". Честит празник на археолозите!
Доц. Христо Попов,
директор на НАИМ:
Въпреки вируса годината ни бе успешна
- Доц. Попов, попречиха ли пандемията и ограничителните мерки на работата на археолозите?
- Въпреки сериозните затруднения, причинени от разпространението на коронавируса в България, 2020-а бе много важна и успешна за българската археология. Работата ни обхвана мащабни спасителни разкопки и множество планирани проучвания в цялата страна. Получихме финансиране за повече от 100 проекта.
Гл.ас. Камен Бояджиев,
зав. отдел "Експозиции" в НАИМ:
Увеличават се научните публикации
- Разкопките са само първи етап на проучванията, следва научният анализ. Заради седенето вкъщи правят ли учените ви повече публикации?
- Краят на сезона всъщност за нас приключи преди около два месеца, голяма част от колегите бяха на терен до ноември, дори декември. Археологическото лято вече се разтяга между март и декември. Така че резултатите от настоящите проучвания тепърва предстои да бъдат публикувани. Но през миналата година се наблюдава повишение на публикациите, може би донякъде свързано и с по-домашния режим на работа на част от колегите. Може би говорим за добра тенденция, надяваме се, че тя ще продължи. Това донякъде е свързано и с обема на проучванията. МащабНите проучвания изискват по-дълго време за обработка и осмисляне на материала, за реставрация, анализ. Научните резултати невинаги може да се представят с находки, но те са изключително ценни за обогатяването на познанието за цивилизациите по нашите земи.