Левитация на бъдещето за... 65 лева

"Може хиляда цитата да имаш, не видиш ли резултата в очите на хората, все едно нищо не си направил. Поне при мен е така". По този начин доц. Ангелина Иванова обяснява защо е решила да участва с научна демонстрация в Нощта на учените тази година. Тя работи в лабораторията "Нискотемпературна физика" в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) при БАН и заедно с колежката си гл.ас. Станимира Терзиева се е включила с проект в тазгодишната популярна научна изява, която се провежда едновременно в цяла Европа. В Нощта на учените Ангелина участва за втора година с идеята "да отвори вратите на науката" и да покаже на любознателни граждани какво се прави в научните лаборатории в България.  Всъщност тя от години работи с ученици, с които формира нещо като кръжок по физика към института, смята, че това носи не по-малка полза от собствено научните изследвания.
Този път в един от "павилионите по любознателност" пред НДК техният екип е демонстрирал т.нар. магнитна левитация (Ефект на Майснер). Става дума за свръхпроводимост - една от най-сложните и перспективни теми в световната наука, донесла вече седем Нобелови награди. Може, разбира се, да се обясни явлението научно - при крайно ниски температури определени материали, известни като свръхпроводници, губят цялото си електрическо съпротивление и през тях протича ток, без да се отделя топлина. Явлението е наблюдавано за пръв път през 1911 г., но и досега теория за него няма. Състои се в това, че когато температурата падне под определена критична точка, материалите се превръщат в свръхпроводници и имат нулево електрическо съпротивление. Керамични материали при стайна температура нямат интересни магнитни или електрически свойства, но ако се охладят в течен азот до -196 градуса по Целзий, се превръщат в свръхпроводници. Но как ще разбере това човек, ако влиза за пръв път в научна лаборатория, както се казва - направо от улицата?

Начин има. Учените знаят, че магнитните полета не могат да проникнат в обема на свръхпроводника и ако над такъв материал се постави магнит, неговите полета биват отблъснати и магнитът сам по себе си се издига във въздуха. Това е т.нар. магнитна левитация или Ефектът на Майснер. И посетителите в павилиона виждат само как една свръхпроводяща таблетка се поставя в димящ течен азот, а над него във въздуха се издига сам магнитът. Ахкане, възторзи, деца се струпват наоколо и не вярват, че никой не държи магнита във въздуха. Тази година имахме много посетители, дойдоха много семейства с деца, баби и дядовци с внуци, ученици, просто граждани, разказва Ангелина Иванова. И потичат купища въпроси и обяснения - какво е свръхпроводник, защо е в течен азот и т.н. След малко вече всички наоколо повтарят името на Майснер и знаят, че ефектът вече се използва при свръхскоростните влакове в Япония, а един ден науката ще накара свръхпроводниците да решат енергийния въпрос на човечеството и електроенергията да не се губи при пренос. Ето затова и в лабораторията на ИФТТ в нашата академия се работи по тази тема.

Цялата демонстрация са направили студенти от ХТМУ, които в момента карат стажантска практика в института на БАН. Едно от момичетата е от Македония, участва в практиките от първи курс. Според екипа от ИФТТ напоследък има огромен интерес към програмата "Студентски практики" с финансиране от ЕС, желаещите са много, има прекрасни, умни деца и има възраждане на интереса у младите към научна работа, смятат в института. За съжаление ниското финансиране на науката у нас не дава големи шансове за тези млади таланти да бъдат назначени в научно звено.
Интересът у посетителите беше огромен, дори съвсем малки деца задаваха въпроси, искаха да пипнат, да разберат защо дими азотът и как магнитът се отблъсква, разказва Иванова. Децата охотно отговаряли на въпроси, а най-добрите накрая получили подарък - балони, пълни с хелий.  Може би у някой малчуган в този момент се е родил бъдещият талантлив физик...
За изненада на двете ръководителки на експеримента, сред посетителите се оказали ученици от Американския колеж в София, които били чели за свръхпроводимостта и дори имали идеи как да се постигне тя при стайна температура. Както е известно, науката още не е успяла да го направи. Имало и една жена - счетоводителка по професия, която дори знаела, че преди две години са се навършили 100 години от първото наблюдаване на магнитна левитация. Не знаела обаче нищо за това дали се работи по темата в България. Това е скмисълът на подобни презентации и участия в открити изяви като Нощта на учените, казва Иванова - повече хора да разберат какво работят нашите учени и какъв е смисълът от тяхната работа. Наистина имаше много хора, което означава, че дори и в кризата българите започват да се интересуват от науката и тя им е интересна, смята изследователката. Дано да е права, защото според докладите в европейската база данни Eurostat България е на последните места в ЕС-28 по пропаганда на науката и по нивото на обществения интерес към нейните постижения. Вероятно затова политиците ни си позволяват да оставят изследователския сектор на "остатъчно финансиране", въпреки че той е приоритет номер 1 във всички стратегии на Евросъюза. Затова сме и последни по дела от БВП, който се инвестира за наука - 0,13% у нас при 2,1% средно за ЕС.        
А най-големият сюрприз за учените било едно момченце от Москва, на около 10 години, на което някак на руски обяснили за какво става дума в експеримента. А то неочаквано заявило, че знае за Ефекта на Майснер, гледало за него в научно предаване по телевизията. Това предаване се излъчвало два пъти седмично. Чак да завиди човек - кога и у нас телевизиите ще започнат да излъчват научнопопулярни предавания, предназначени за деца, за ученици, че и за възрастни.
Но както винаги у нас, и този път нещата не са били направени както трябва. Трябвало да се надвикват с гръмката музика от съседен подиум, където се изявявали музикални таланти от НБУ. Освен това в "шатрата" били разположени няколко научни колектива - в единия ъгъл ученици от Варна демонстрирали свои проекти за изстрелване на съоръжения в Космоса, а след това се наложило да изчакат тяхна колежка професорка, която обяснявала експеримент с охлюви, понеже няма как всички да говорят едновременно. Догодина трябва да се поставят повече павилиони, за да не си пречим едни на други, смята екипът от ИФТТ. И разбира се, трябват малко повече средства, казва Ангелина Иванова. За цялото представяне им били отпуснати... 65 лв. Много от хората веднага питаха с какви пари работим в БАН, как се оправяме с тези ниски заплати, добавя тя. Когато разбрал, че ще участват в Нощта на учените, директорът на ИФТТ, акад. Александър Петров, направил чудеса, но дарил от името на института азота за експеримента и хелия за балоните. Затова и малчуганите се разотишли щастливи с хвърчащите нагоре балони, върху които пишело "ИФТТ". Ако имахме малко повече пари, можехме много по-интересно да го направим - можем да демонстрираме левитиращо влакче или левитираща кола например, добавя изследователката. Нали затова го правим, трудно откъсвайки време от изследователската ни работа в института - за да събудим интерес у хората към науката, да направим така, че тя да ги привлича като истински магнит, обобщава Ангелина Иванова.
Това е - разказ на един учен ентусиаст за една вечер, която събира всичко в себе си: и голямата наука, и работата с младите, и възторга от разбирането и интереса на хората, и недодяланата организация на иначе добре замислена инициатива, и... безпаричието, което тегне над изследователската работа в България и я спъва на всяка крачка.