Кога ще заработи фондът "Научни изследвания"

През 2012 г. сесията за финансиране на научни проекти на фонд "Научни изследвания" (ФНИ) в просветното министерство бе скандално провалена заради драстични нарушения в конкурса - незаконно раздаване на парите за наука на фирми, приближени до шефовете на фонда и до министър Сергей Игнатов. Три вестника, включително ДУМА, разкриха пред обществото далаверата, с конкретните имена на класираните фирми, които нямат научен капацитет, някои регистрирани в деня на конкурса, както и сумите, които са им определени. ДУМА описа подробно и нарушенията на европейския регламент 800, който забранява пари от хазната да се претакат в частни фирми и ги третира като неразрешена държавна помощ. Добре е да напомня, че журналистическото разследване тогава бе направено за три дни - това на фона на многото месеци, в които специализирани органи извършват същата проверка.
По време на бурните улични протести на учените над 7 млн. лв. нагло бяха раздадени на "своите" - при това в същия ден, в който министър Игнатов лъжеше в парламента, че "няма такова нещо" и че уж ще се прави проверка. Проверка наистина започна - и не една, когато Сергей Игнатов бе свален от поста. Смениха се трима министри, бяха анулирани сключените договори с 22 фирми, на учените бе обещано, че ще бъдат преразгледани всички подадени проекти. Агенцията за финансов контрол на МФ (АДФИ) влезе в тайните лабиринти на далаверата и... всичко замря.
Оттогава

мина повече от година и половина

Виновните за безобразието напуснаха, а МФ забрани всякакви плащания от фонда, той просто спря да работи. И се започна голямото чакане - да се преработи правилникът на фонда, да се съобразят условията на конкурса с регламент 800, да се назначат нови шефове на фонда, нов Изпълнителен съвет и нови комисии. И до момента резултатите от проверките във фонда не са обявени публично, онези ограбени 7,4 млн. лв. май са потънали безвъзвратно. През 2013 г. конкурс не бе обявен, за 2014 г. бюджетът на ФНИ е 24 млн. лв. Случва ли се нещо във фонда, ще започне ли той да работи - тези въпроси бяха зададени на министър Анелия Клисарова миналата седмица по време на блицконтрол в ресорната комисия на НС.
Фондът е бил глобен за нарушения с 8 млн. лв.   от МФ, съобщи проф. Клисарова. В МОН е направена пълна проверка на договорите. Оказало се, че има 185 текущи договора, които са били сключени в минали години, но плащанията по тях също са били спрени -

от тази седмица по тях започва разплащането

на 7 млн. лв. Отделно се дават 751 000 лв. за 15 проекта, спечелили финансиране в Седма рамкова програма, които МОН подпомага. Общо 673 проекта във ФНИ за периода 2008-2012 г. са завършени. Интересно е дали в новия правилник на ФНИ най-сетне ще бъде предвиден контрол не просто за финансовата коректност в отчитането на договорите, но и за научните резултати и ползата от проектите, попита проф. Станислав Станилов ("Атака").
За изумление на проверяващите 585 договора бяха намерени в кашони и за тях нищо не се знаеше - нито дали са редовни, нито на какъв етап са, разказа министър Клисарова. В момента ги проверяват и тези от тях, които са коректно сключени и се изпълняват, ще получат полагащите им се пари. Най-трудно се оказало правилата на фонда да бъдат съобразени с директива 800 за държавните помощи. Не е ясно кое му е трудното, при положение че аналогичните фондове в Европа

просто не финансират фирми без капацитет

а само научни колективи. Никъде няма практика фирми да получават държавните пари, а после да наемат "на частно" учени от държавните институти и вузове, за да им свършат работата по проекта. 
Две конкурсни сесии ще има тази година ФНИ - за проекти на млади учени и за фундаментални и научноприложни изследвания в приоритетните изследователски области. По думите на министъра отсега нататък всички класирани проекти ще бъдат огласени в сайта на фонда с парите, рецензентите и бала, който са получили. При оценяването на всеки проект ще участва външен рецензент от чужбина, ще бъде подбиран от международен списък на учени, съставен в Еврокомисията. Работи се по съставянето на два регистъра и платформа, обяви проф. Клисарова. И посочи следните срокове.
- До 15 март в сайта на МОН се събират мнения и предложения за промяна на досегашния правилник на ФНИ.
- До 15 април МОН ще оповести насоки за кандидатстване в конкурсите.
- До 15 май ще завърши проверяването на 585-те договора, които са били намерени в кашони. До тази дата трябва да бъде готов и новият правилник на ФНИ.
- До 15 септември ще е подготвена платформата, за която обаче не бе обяснено какво представлява.
Според присъствалите в комисията представители на академичната общност управлението на фонда трябва отново да се предаде в ръцете на учени, както беше до 2002 г., а не на администрацията на МОН, която би следвало само да го подпомага технически. Факт е, че когато фондът се управляваше от учени и не финансираше фирми, нямаше нито далавери, нито забавяне.
В комисията бе поставен и въпросът кога ще бъде променен порочният Закон за академичното израстване, с който Сергей Игнатов и ГЕРБ премахнаха всякакви изисквания и позволиха на всички вузове да произвеждат

доценти и професори "на кило"

без гаранции за научни качества и приноси. Учените от БАН и от няколко университета, които сериозно се занимават с наука, отдавна настояват за спешна промяна на закона. Оказа се, че в сайта на МОН е оповестен проект за минимални наукометрични показатели, на които трябва да отговарят кандидатите за научна степен или длъжност. Още не е решено дали тези минимални стандарти да бъдат вписани в закона, или просто в правилника за прилагането му, каза Клисарова.
Бегъл преглед на оповестения проект показва, че въпросните изисквания са толкова минимални, че чак са смешни. Такова становище вече изказа Софийският университет. В природните науки например сега имаме професори, които имат 800-1000 научни публикации - повечето в реномирани международни списания, а минималните стандарти в проекта предвиждат професор по химия, физика или биология да се става с... поне 20 публикации, от които 16 "в реферирани списания", като не се посочва дори тези списания да са международни!
 Изискванията са диференцирани в 9 области на науката. Във всичките области изискванията за "доктор на науките" - най-висшата научна степен, присъждана за високи научни постижения, са еднакви с тези за... доцент. И са по-ниски от тези за професор. По неясна логика за професор в хуманитарните, стопанските, правните, природните науки, математиката - където публикационната активност е най-висока, се изискват минимум 20 публикации, докато в педагогиките, техническите науки, аграрните и ветеринарните, които са по-приложни, са записани 25 публикации. Защо от един историк например да се искат 20 статии, а от инженера - 25? С броя цитирания - колко пъти публикациите са цитирани от друг автор, е същата несъразмерност. Поставено е изискването във всички области професор да се става при наличие на степен "доктор на науките" (което е правилно, ако говорим за качество), но за да станеш главен асистент и дори доцент, не се изисква да си защитил дисертация със степен "доктор".
Не е известно кой е авторът на тези примерни минимални изисквания, но е очевидно, че спорове по тях ще има. Което ще забави допълнително поправянето на порочния закон. А дали няма да е по-лесно на първо време с поправка в закона да се диференцират висшите училища по качество на произвежданата наука и правото да присъждат степени и звания да остане само за онези 5-6 университета у нас, които имат видими в международното пространство научни резултати?