Кога ще има модерна икономика в България

Проф. д.т.н. Младен Георгиев

    България е в изключително тежко икономическо състояние. В паметта на сега живите българи такова сриване на икономиката на страната никога не е имало.
Трябва незабавно да се ангажират всички национални ресурси, за да се модернизират, разширят и увеличат производството и пазарът както на енергия - основата на всяка икономика, така и на промишлените и селскостопанските стоки. Само в този случай в страната ще се появят средства, които да осигурят на българските граждани един приличен европейски стандарт на живот. В противен случай най-образованата и активна част от населението ще продължава да напуска страната, а тази, която остава, ще се превърне в келнери и продавачки.
    В условията на съвремения глобализиран свят трябва да се търсят всички възможни пътища, по които да се насочат българските стоки във всички възможни направления - на запад и на изток, на север и на юг. Тази задача може да се реши, ако в България се реализират две условия. Първото изисква произвежданата в момента продукция по своето качество да отговаря на съвременните европейски изисквания. Второто условие е да се организират спешно такива нови производства, които ще имат съответен пазар. При това изключително важно е цената на произвежданите стоки да се определя не толкова от обема на труда, вложен в производството, колкото

от неговата наукоемкост

Затова всички развити държави поставят пред себе си като първостепенна задача поддържане на много добро образование, което да осигури съвременно устойчиво развитие на науката. За развитието на образованието и науката те влагат огромни средства.
    Внедряването на нови идеи и нова техника в производството е една твърде сложна задача, която изисква два различни вида дейности. Например създаването на нови метални сплави, които ще заменят традиционно използваните, трудно може да се направи от хора, които в заводите са заети непосредствено с производство на определена продукция. Създаването на тези нови материали изисква труда на специалисти с много висока и специфична квалификация, които трябва да разполагат с твърде сложно за обслужване оборудване. В конкретния случай са нужни пещи за топене и термична обработка на метала, оборудване за пластична деформация, микроскопи и рентгеново оборудване за анализ на получаваната структура, изпитателни машини за определяне на механичните свойства при статично, ударно и циклично натоварване. Такова съвременно оборудване струва много милиона долара, с които нашите съвременни български предприятия очевидно не разполагат.
    За съжаление,

въпросът не е само в парите

необходими за закупуване на оборудване. Кадрите, които можеха да обслужват това оборудване, вече не работят, а създаването на нови специалисти изисква подготовка и обучение в течение на 3-5 години. Получава се по този начин една твърде безизходна ситуация - предприятията, които произвеждат продукция, нямат нито финанси, нито кадри, които да реализират иновация на своите изделия. Естествено, някои особено богати световни фирми имат възможности в рамките на своята дейност да поддържат за своите нужди необходимите им научноизследователски центрове. Такива са предприятията, произвеждащи автомобили, самолети, железопътна техника, ядрени централи и други. Но това са по-скоро изключения от масовата традиционна производствена практика.
Преди настъпилите през последните двадесетина години промени и у нас някои успешно развиващи се промишлености, като производството на електрокари, металорежащи машини, електроника и други, имаха възможност да организират ведомствени научни и развойни центрове за своите иновационни нужди. За съжаление те бяха бързо ликвидирани и в момента такива центрове в България няма. Кой при тези тежки обстоятелства в страната може да застане начело на модернизирането и разширяването на българската икономика? Това според мен е единствено БАН. Това е организацията, която разполага все още с оборудване за научноизследователска дейност, със сграден фонд и хора, които могат да провеждат такава дейност.
    Какво в този случай предварително трябва да се направи, за да може БАН да изпълни тази изключително важна за страната в настоящия момент задача?
1. Необходимо е БАН да застане начело на едно гражданско движение за определяне на националните приоритети на България в настоящия момент и в най-близкото бъдеще. Това ще даде възможност да се посочат и приоритетните направления, по които трябва да се развива науката в страната.
 2. Необходимо е при най-активното участие на БАН да се създаде национален център от известни и доказали се с работата си специалисти в областта на промишлеността и селското стопанство, които да определят тези видове производства, които са целесъобразни за развитието на страната през следващите 2-5 години.
 Трябва да се създаде разбирането, ча ако потенциалът на БАН през следващите 5-10 години - там, където спецификата на съответната наука позволява това, не се насочи и към решаването на иновативните задачи на промишлеността, то перспективите за оцеляването на науката в България стават все по-малки поради липса на финансови средства.
    4. Да се създадат непосредствени връзки между учените от БАН и специалистите от  промишлеността, за да стане взаимно ясно от каква модернизация има нужда производството и как тази модернизация може да се осъществи.
    5. БАН и ВУЗ следва спешно да се заемат непосредствено с обучението на перспективни промишлени кадри, като ги запознаят конкретно с редица нови научни постижения, които могат да намерят приложение в промишлеността.
6. Сътрудниците на БАН не трябва да възприемат връзките с промишлеността като неуважение и подценяване на техния научен интелект. Напротив, тези връзки ще им помогнат реално и полезно да използват, приложат и развият своят научен багаж в интерес на обществото.
7. Управляващите трябва да разберат, че с мизерните заплати, които получават сътрудниците и аспирантите на БАН, с липсата на пари за издръжка на лабораториите, нейната дейност уверено и последователно се ликвидира. Много важно е също така средствата, които сега се отпускат за наука, макар и твърде малки,

да се използват максимално целесъобразно

за решаване на реални и полезни проблеми, а не за изследване "влиянието на луната върху чугуните", както казваше моят учител, големият руски учен в областта на металознанието Александър Гуляев.
Крайно време е и ние, българските граждани, да разберем, че с унищожаването на качественото висше образование в страната след проведените реформи и след евентуалното ликвидиране на БАН (пряко или финансово) ще се разруши окончателно и икономиката на България. Може би някои хора от това печелят, но ние, редовите граждани, ще изгубим окончателно онова, което е било създавано до днес.