Кабиюк - тайната на ханските велможи

Излезе от печат книгата "Кабиюк. Ранносредновековен могилен комплекс". На корицата са изписани имената на трима автори - Рашо Рашев, Станислав Станилов, Станимир Стойчев. С изключение на един текст обаче цялата книга е написана от известния археолог проф. Станислав Станилов от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН.
Публикуването на резултатите от разкопките край Кабиюк е особено събитие, не само заради това, че става дума за уникални свидетелства за погребалните практики през най-ранния период в зараждането на Първата българска държава, но и заради трагичната смърт на техния откривател - проф. Рашо Рашев. Директорът на НАИМ загина при пожара във влака София-Кардам на 28 февруари 2008 г. Неговият близък приятел проф. Станилов (двамата ръководеха и разкопките в първата ни столица Плиска) се заема да довърши започнатото. Признавам, че съм чела много публикации на археолози, но рядко съм срещала такава прецизност и изключителна коректност към всички, които са имали отношение към проучването на обекта и към финансирането на разкопките, каквато има в книгата за Кабиюк - дело на двама учени, разделени от съдбата, двама приятели, обсебени от истината за миналото на българите. Цяло щастие е, че ангажиментите на проф. Станилов като депутат от "Атака" не са му попречили да напише тази книга, много полезна и за специалисти, и за любознателни читатели. 
* * *

Четирите могили на комплекса "Кабиюк", открити от проф. Рашев през 2005 г., се намират на около 12 км от Плиска и на 6,5 км от Шумен, в долината, до известния конезавод "Кабиюк" за отглеждане на породисти коне, в местността "Чаир дере". Тук се намират и известната резиденция на княз Александър Батенберг и специализираният историко-етнографски Музей на коня. Самото име Кабиюк е българска изговорна форма на турското Кабаюк (каба - издут и юк - могила).
Четирите могили са поминални, насипани по едно и също време, най-вероятно в началото на ІХ в., обяснява Станислав Станилов. Още при откриването им става ясно, че не са тракийски, защото са разположени симетрично в четирите ъгъла на сакралното пространство, което не е характерно за разполагането на подмогилните гробници от времето на траките. Изключителното откритие тук обаче е гробът на български аристократ под една от могилите, който е по-ранен - от края на VІІ и началото на VІІІ в. - самото начало на образуването на българската държава.
Става дума за погребение на български аристократ, вероятно от управляващия род, тъй като е положен в ковчег с капак и носи златни обици и сребърни колани, каквито са се полагали само на знатните велможи от онова време, обяснява Станилов. Прабългарските аристократи са били погребвани по различен начин от простолюдието. Още през юли 2005 г. ДУМА писа за откритието на проф. Рашев. За пръв път е открит прабългарски некропол и това поставя началото на нова проблематика в българската археология, изследваща езическия период на Първото българско царство, обясни тогава проф. Рашев. Странно е, че 100 години след първите организирани разкопки в Плиска досега не бе известен гроб на хан или на представител на ханските сановници, а всички знаехме, че някъде трябва да ги има, каза Рашев.
Скелетът в гроба е на мъж, висок около 1.70 м, както установява изследването на останките от известния наш антрополог проф. Йордан Йорданов. Бил е погребан изпънат, с леко свит десен крак и лява ръка, поставена с китката върху корема. За осмислянето на прабългарските погребални обреди особен акцент е, че липсва китката на дясната ръка - езическа практика е било при погребението да се премахват части от тялото, обяснява проф. Станилов. По думите му, погребенията на българските аристократи са подобни на тези при древните угри, предходници на унгарците.
В гроба е намерен богат инвентар,  свидетелство за знатност - колани с токи, обкови и апликации, рог за пиене, две златни обици, оръжие, конски стремена, две позлатени бронзови звънчета, апликации от конски амуниции и пр. Най-важното нещо са двата сребърни колана, които по стил съвпадат с намерените колани от съкровищата, намерени в началото на миналия век при Врап в Албанските планини, подчертава Станислав Станилов. По думите му, находката при Врап е от съкровищницата на българския вожд Кубер, който се е опитал да завладее Солун и да образува българска държава на територията на днешна Македония. Становището на двамата с Рашо Рашев е, че тези предмети не са изработени във Византия, както смятат някои изследователи. Технологията им не съвпада с византийската, византийците произвеждат по друг начин - изрязват, гравират, инкрустират, спояват отделни части, докато тук нещата са масивни, обяснява ученият. Според Станилов намерените при Кабиюк колани явно идват от териториите при Врап и това е ново доказателство за преките връзки между прабългарите на Кубер и прабългарите на Аспарух. Той предполага, че след като византийците разгромяват Куберова България, съкровищата са укрити в Албанските планини, а част от българите там се плреселват в Дунавска България и пренасят тук стила, наречен "грифони-ластар".    
Сабята от Кабиюк, с права без наклон дръжка и ремък за овесване на ръката, няма пряка аналогия сред намерените в България, подобни са откривани в салтовските култури от VІІІ в. на територията на днешна Украйна, разказва Станилов. Намерената при гроба кана също няма аналог в старобългарската керамика от VІІІ-ІХ в., според учения, това е най-ранната кана от този период. Има особена форма, със силно издължено гърло.  
Според Станилов проучванията трябва да продължат по територията на Плисковското поле, където също са открити езически паметници. Западно от външния град на Плиска - всъщност в една и съща зона с Кабиюк, в шахта, дълбока 12 м, е разкрит гроб, имитиращ погребение на български владетел, в чийто насип са положени перпендикулярно двете части на разполовен кон, още един цял кон, последователно две кучета, в нишата - котка, а на дъното има празен гроб имитация. Истинското погребение е скрито някъде в равнината, обяснява ученият. На въпроса не прилича ли това на познатите ни от траките конски погребения, Станилов отговаря, че при траките конете се погребват по друг начин и не се разполовяват.
 

Проф. Станислав Станилов:
В археологията откритията се правят не само с върха на мотиката, но и с върха на перото

За мен тази книга е особено важна, защото откритието е направено от най-близкия ми приятел, който е извършил разкопките, а се наложи да ги интерпретирам аз, след като той загина. Бях длъжен да го направя, защото в археологията откритията не се правят само с върха на лопатата, а и с върха на перото. Трябваше да интерпретирам, да обясня, да идентифицирам откритието.
Въпреки големите старания на семейството на проф. Рашев да събере и идентифицира цялата документация от неговите теренни проучвания, част от нея не беше открита, включително рисунки и чертежи от Кабиюк. Има голяма вероятност да са изгорели заедно с него при пожара във влака. Текстовете от отчетите са много кратки и не могат да бъдат пряко използвани, поради което почти всичко бе написано отново. В книгата обаче са запазени изложените в текстовата документация оценки на Рашо за паметника, както и оценките в други публикации и в лични разговори между мен и него.