БАН: Научният фонд в МОН да не финансира фирми

Вили Гаврилова

Фонд "Научни изследвания" (ФНИ) на МОН да финансира само вузове и изследователски институти, предлага общото събрание на БАН. Мотивът е, че големият скандал във фонда в края на 2012 г., който доведе до спиране на работата му и до оставката на министър Сергей Игнатов, стана именно заради незаконно източване на над 7 млн. лв. бюджетни средства към частни фирми без научен капацитет, което нарушава драстично и европейската директива 800 за разрешените държавни помощи.
Учените от БАН взеха решение миналата седмица да предложат на МОН проект за правилник на фонда, чийто първи вариант още през декември 2012 г. бе изработен от научен екип с председател проф. Георги Вайсилов от Софийския университет и след това бе доработен и допълнен в ядрения институт на БАН. Общото събрание на академията предлага следните регламентации за работата на фонда:
- В конкурсите, обявени от фонда, кандидатстват учени или колективи от учени от България или чуждестранни учени физически лица. Финансови средства за участието на чуждестранни учени в работата по проекта могат да се предвидят само за командировка за посещение на членове на колектива в България или за посещение на научно мероприятие у нас, свързано с темата на проекта.
- Научните колективи или учените  задължително се представляват от базова организация - научна организация, юридическо лице.
- Средства по конкурси за фундаментални научни изследвания могат да получават само учени, работещи или участващи в колектив на учени, базирани в научна организация. Учени или научни колективи от юридически лица със стопанска цел, фондации и сдружения могат да участват в проекти само за приложни научни изследвания като участници в съвместни изследвания при доказана научна компетентност по темата на проекта, като съответните юридически лица със стопанска цел, фондация или сдружение може да получат сумарно не повече от 20% от общата сума по проекта. Средствата, отделени за тези научни колективи, не могат да превишават сумарно 15% от общата сума, определена по конкурса.
Учените от БАН настояват да се запише, че ФНИ финансира научни организации, дефинирани съгласно директива на ЕК 800/2008 г., според която "научна организация" е университет или изследователски институт, независимо от правния му статут (държавен или частен) или от начина на финансиране, чиято основна цел е да провежда фундаментални или приложни изследвания, да разпространява резултатите им чрез преподавателска дейност, научни публикации или трансфер на технологии. Цялата печалба на такава организация трябва да се инвестира обратно в тези дейности.
Събранието на БАН гласува и предложения за поправки в Националната стратегия за развитие на научните изследвания до 2020 г., която бе приета в НС по времето на ГЕРБ. За пореден път учените настояват от стратегията да се премахнат откровените глупости и абсурди, за които и ДУМА писа неведнъж - например че "финансирането на фундаментални изследвания е директна инвестиция в световната икономика и затова трябва да остане само с цел поддържане на образователния потенциал във висшите ни училища". Дори гимназистите знаят, че фундаменталните изследвания създават нови знания и по никакъв начин не са свързани директно с икономиката.
БАН настоява да се промени записът в стратегията, че за фундаментални изследвания се отделят само 15% от общите разходи за наука. Те предлагат процентът да е 50, защото именно фундаменталните изследвания са основен двигател за развитието на науката и иновациите. Учените напомнят, че на заседание на организацията Science Europe в Bath, Англия, през февруари т.г., на която присъстваха министри на образованието и науката от различни европейски страни, бяха обсъдени проблемите на националните научни фондове и изрично бе подчертано ключовото значение на фундаменталните изследвания, чийто принос за обществото не може да се измери адекватно в рамките на изпълнението на един проект. Финансирането основно на приложни разработки значително стеснява полето на научните изследвания и не благоприятства развитието на науката като цяло, казват учените.
Общото събрание на БАН предлага да се актуализират в съответствие с Националната програма за развитие на България и с европейската програма "Хоризонт 2020" научните приоритети в стратегията за наука по следния начин:
- Технологии и материали за безопасна и ефективна енергетика
- Зелени технологии и оползотворяване на отпадни продукти
- Биомедицина, здраве и качество на живота
- Нови материали и технологии
- Биоразнообразие. Оползотворяване на природни суровини и биоресурси
- Климатични промени. Опазване на околната среда
- Информационни и комуникационни технологии
- Културно-историческо наследство и националнa идентичност
- Социални предизвикателства пред съвременното общество.
ОС на БАН настоява да се актуализират остарелите данни, на базата на които са правени анализите и перспективите в документа, включително финансовите, като се предложи и нова бюджетна рамка за науката до 2020 г.