04 Ноември 2024понеделник23:10 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

5. Никой не е пророк в своето отечество

През 2001-2009 г. академията получава възможно най-високи международни оценки и признание, а в България властта й нанася тежки удари

/ брой: 231

автор:Велиана Христова

visibility 780

От 2000 г. започва подготовка за включването на България като пълноправен член на ЕС. По това време в стратегическите документи на Евросъюза науката е първи приоритет за развитието. Водещи учени на БАН са включени в работна група в МОН за преговорната глава "Наука", която ще стане първата затворена без условия глава в преговорите.
Академията има

съществен принос за присъединяването

на страната към европейското пространство. Особено с активното си участие в V и VІ рамкови програми за наука на ЕС. В края на 90-те години БАН има над 2 пъти по-малко учени, отколкото в 1989 г., те са 3900 (15% от всичките в страната), но печелят почти 2/3 от българските проекти в рамковите програми за 1991-1998 г. и над 2/3 от българските грантове по програмите на НАТО. БАН поддържа съвместни проекти с научни организации, университети и фирми чрез сключени от нея национални и над 600 двустранни договори в 45 държави; издава 43 списания, които се разпространяват в близо 2000 научни институции в над 75 страни. Докторантите й са близо 900; около 1000 студенти абсолвенти пишат дипломните си работи в БАН; учените й четат близо 100 хил. часа лекции по договори с 18 университета; около 30% от научната продукция на вузовете е в съатворство с учени от БАН. Годишно в академията се създават около 150 научни продукта, готови за внедряване в икономиката.      
Подготовката и влизането на България в ЕС обаче не се отразяват върху държавното финансиране за БАН, въпреки че с присъединяването сме поели ангажимент да увеличим парите за наука до 3% от БВП през 2013 г. (по-късно ангажиментът е редуциран на 1,5% от БВП до 2020 г.). Продължава хроничното недофинансиране на научните изследвания в академията. При субсидия под 63 млн. лв. през 2004 г. собствените приходи на БАН от проекти и договори, с които тя фактически прави наука, се увеличават до около 20 млн. лв. (близо 32% от общия й бюджет). В тези години за пръв път средната заплата в БАН пада под средната за страната, което е прецедент в цивилизования свят и води до демотивиране на учените в работата, която извършват в полза на държавата, и до неравнопоставеност при участието им в международни ангажименти. По същото време сродни институции като СНРС във Франция и институтите "Макс Планк" в Германия имат бюджети от над 1,3 млрд. евро, като 80% от тях са държавни инвестиции и едва 20% са собствените приходи.
Въпреки всичко това през 2000 г. премиерът Иван Костов заявява в БАН, че учените й не са достатъчно инициативни в търсене на средства от бизнеса, с които да се издържат. В тези години българският бизнес влага незначими суми за наука (при това главно в сферата на услугите), а държавните инвестиции са сведени до 0,2% от БВП. Председателят на БАН акад. Иван Юхновски през 2005 г. инициира две изследвания - едно българско и едно международно, за ефективността на научните изследвания, измерена чрез резултати спрямо 1 млн. евро финансиране. И двете изследвания посочват българската академична наука на първо място в света по публикации и получени резултати спрямо вложени средства. Това състояние обаче се оценява правилно като състояние на

негативен стрес за учените

в България. При липса на държавна визия за развитието на науката през 2002 г. Общото събрание на БАН за пръв път разработва и приема научни стратегически цели, приоритети и критерии за работата на академията, които след това в годините няколко пъти са актуализирани.
От 2006 г. субсидията на БАН започва да расте. През 2007-ма МС увеличава с 10% заплатите в бюджетната сфера. Акад. Юхновски издейства допълнително 10 млн. лв. от премиера Станишев целево за апаратура и още 5 млн. лв. от министър Даниел Вълчев за второ 10% увеличение на заплатите в академията. С двете увеличения  средната заплата в БАН става 628 лв. (през 2009 г. при следващото правителство пада на 529 лв.). През 2008-2009 г. субсидията на БАН достига най-високите стойности за прехода - до 85 млн. лв. Резултатите показват, че в годините на по-висока държавна субсидия растат значително и собствените приходи на академията от проекти, които през 2009 г. са над 58 млн. лв. (над два пъти повече спрямо 2004 г.)
В същото време освен традиционната планова и проектна научна дейност, постоянната експертна дейност към всички министерства и общото денонощно обслужване на държавата с метеорологичните и земетръсните прогнози, БАН осъществява няколко

големи национални проучвания

използвайки основното си преимущество - възможността за комплексни изследвания в различни научни области. През 2000 г. 7 института на БАН разработват проект за удължаване на живота и екологична експлоатация на каскада "Горна Арда". Също през 2000 г. в рамките на инициативата "Рожен 2000" на президента Петър Стоянов БАН организира научна кръгла маса, на която за пръв път в годините на прехода са поканени за участие и обмяна на опит български изследователи, работещи успешно в чужбина. В БАН е внедрена развитата свръхмодерна ГРИД технология, позволяваща да се работи от български лаборатории в мрежата компютри на европейски изчислителни центрове, като този в ЦЕРН например. Чрез БАН България става член на европейската метеорологична служба "Eumetsat".
В първите години след 2000-а чрез създадения в академията фонд "Развитие на българската наука" тя успява да задели средства за археологическите разкопки на тракийския храм в Старосел и в старите столици Велики Преслав и Плиска, които от години не са получавали средства от държавата. Именно в този период последваха значими открития в тези перли на културно-историческото ни наследство. През 2007 г. с подкрепата на ръководството на БАН чл.-кор. Йордан Йорданов създава към академията единствения в страната Национален антропологичен музей.
През 2002 г. академията се противопоставя на намерението на министър Мехмед Дикме да се допуснат ГМО растения в България. Акад. Юхновски влиза в конфликт с него, като настоява да не се допуска свободно разпространяване на ГМО извън лабораторните експерименти и това изиграва съществена роля за приемането на рестриктивния закон за ГМО в България. По-късно се разбра, че поддръжникът на ГМО акад. Атанас Атанасов е обявил в американското посолство акад. Юхновски за основна пречка пред ГМО в страната.      
През 2001 г. БАН се включва активно в избухналите спорове около искането на австрийския учен Ото Кронщайнер да сменим кирилицата с латиница, когато дори президентът Стоянов навръх 24 май обявява, че въпросът ще бъде обсъден! На празничното тържество в БАН председателят акад. Иван Юхновски изразява категоричното си възмущение от идеите за латинизирането ни и огласява становище на Института за български език при БАН за опазване на кирилицата - българския принос в Европа от Средновековието насам, един от символите на нацията. Впрочем година след това с усилията и на българите, работещи в чужбина, Кронщайнер бе освободен от професорския пост в Университета във Виена...
През 2001 г. БАН - чрез своя създаден през 1994 г. Съвет за чуждестранна българистика, заедно със Софийския университет събира на международна научна среща българистите от света, за да възроди прекъснатата от много години традиция на конгресите по българистика. По-късно, през 2007 г. пак заедно председателят на БАН и ректорът на СУ проф. Боян Билочев се противопоставят категорично срещу измислиците на немския професор Брунбауер и българката Мартина Балева за "мита Батак", като не допускат в двете водещи институции на знанието у нас - БАН и СУ, да се провежда обсъждане на "нестандартната", платена от чужди фондации, ненаучна теза. По това време ръководството на БАН води принципна борба с лъженауката у нас изобщо, издадени са два тома от книгата "Пладнешки учени" на известния руски физик акад. Евгений Кругляков, развенчаващи околонаучни мошеничества, проникнали и в България.      
 Особено голяма заслуга на БАН към нацията в този период е

безопасното унищожаване на ракетите СС-23

през 2002 г., които под външен натиск трябваше да бъдат изгорени на открито на полигона Змейово край Стара Загора. Ръководството на академията сформира комплексен научен колектив, който категорично възразява срещу огневото унищожение на ракетите, след като прави подробни изследвания за тежките последиците за хората и природата. Нещо повече - след като се спира планът за изгарянето на СС-23, БАН с посредничеството на Словашката академия на науките урежда България да унищожи опасните двигатели на СС-23 в завод в Словакия, където има подходящи съоръжения за това. Няколко месеца по-късно на територията на България не остава нито грам от опасното съдържание на ракетите СС-23. Всъщност няма до момента случай държавата да е поставила задача на БАН и тя да не е била изпълнена на най-високо качествено равнище.           
В същото време БАН предприема всички възможни стъпки в първия програмен период след влизането ни в ЕС (2007-2013) България да предвиди оперативна програма (ОП) за научни изследвания, каквато планират почти всички държави в съюза, вкл. Румъния. През ноември 2005 г. и юли 2006 г. Луи Белмен, ръководител на сектор "Конкурентоспособност и структурни фондове" в генералния директорат за наука на ЕК при посещенията си в България се среща с академични учени и с министри, като настоява за такава ОП. В свое интервю за ДУМА, организирано от ръководството на БАН, Белмен каза тогава: "Имате мозъци и екипи от първо качеството. Щастливи сте, че имате такава структура като Българската академия на науките. България може да извлече полза от научното и технологичното развитие с голяма изгода за икономическия си растеж". Подобна висока оценка дава за БАН и комисарят по наука на ЕС Янез Поточник в София през април 2006 г. Уви, МОН по времето на НДСВ не предлага такава оперативна програма и България остава единствена държава без европейски средства за наука. Тъй като дори Румъния удвоява държавните субсидии за наука, България остава последна в ЕС по процент от БВП за изследвания и развойна дейност. 
В края на 2007 г. по предложение на 30 института и с огромно мнозинство Общото събрание на академията избира за председател на БАН за четвърти мандат акад. Иван Юхновски. Единственият недоволен от вота академик - Петър Кендеров, оспорва мандата в съда, който по-късно се произнася, че според Закона и Устава на БАН в избора няма абсолютно никакво нарушение.  Събитието обаче предизвиква неочаквана атака срещу БАН от страна на просветния министър Даниел Вълчев. За повод се използва "престъплението", че акад. Юхновски току-що е навършил 70. След атаките срещу академията на министър Омарчевски в началото на 20-те години на ХХ в. такова нещо не се е случвало в България. В месеците преди това ръководството на БАН и учените й възразяват срещу появилите се идеи за неолиберални реформи и приватизация в социалната, образователната и научната сфера. Борят се в защита на академията, на бюджета и имотите й. Учените не приемат и подготвяната в МОН стратегия за научни изследвания, даваща превес на вузовете, в която академията дори не е спомената. През 2007 г. МОН дори елиминира БАН от конкурса за проекти на фонд "Научни изследвания", който е обявен само за висшите училища. Вълчев мобилизира приближени нему социолози, бизнесмени и медии за недостойни хули без никакви аргументи срещу академията, срещу автономията й, срещу притежаването на имоти, срещу институтите и тяхната ефективност. Кампанията продължава няколко месеца. За да спре атаките по академията, през март 2008 г. акад. Юхновски се оттегля от поста председател. Учени в Общото събрание правят аналогия със силовата смяна на акад. Ангел Балевски през 1988 г.
През юни 2008 г. за председател на БАН е избран физикът акад. Никола Съботинов, дотогава - зам.-председател на БАН. През 2009 г. БАН отново възразява по замислената в МОН научна стратегия. След безпрецедентния натиск "отгоре" акад. Съботинов решава да поиска

външен международен одит

който да даде оценка на качеството на научната дейност на всички звена на БАН за последните 5 години, за състоянието и перспективите им. Одитът е осъществен през 2009 г. от международен екип от 40 водещи учени, изпратени в България от Европейската научна фондация и Европейската федерация на националните академии на науките. На 30 ноември 2009 г. в БАН председателят на мониторинговия комитет проф. Райндер ван Дойнен обявява: "Комисията по оценяването стигна до недвусмисленото заключение, че по-голямата част от институтите на БАН извършват ценна изследователска дейност според международните стандарти. В някои от случаите панелите откриха изследователски групи, които работят на челни световни позиции. Екипът оценители смята този обобщен резултат за впечатляващо постижение, имайки предвид особено трудните условия за провеждане на изследвания в България. Но добрият до отличен изследователски и развоен потенциал в БАН, а значи и в България, е в опасност поради недостатъчно финансиране. Понастоящем системата функционира в режим на оцеляване. Сега голямата тревога е за следващото поколение учени."
Според оценката в мониторинга, 10 института на БАН са на висше световно ниво по трите показателя - качество, обществена полезност и перспективи. В оценката по параметъра качество са посочени 17 института на висше световно ниво, 36 на добро международно ниво и 17 водещи в национален план. По обществена полезност 44 института са оценени на висше световно ниво, 26 на добро международно ниво и 1 на ниско ниво. По перспективи за развитие 26 звена са на висше световно ниво, 33 на добро международно ниво и за 10 е казано, че имат нужда от укрепване.   
Одиторите дават еднозначни препоръки - рязко увеличаване на финансирането, мерки в подкрепа на младите, на учените изобщо и на кариерното им развитие, вдигане на заплатите поне до нивото на тези във висшите училища, подкрепа за външно финансиране и пр. И до днес БАН е единствената организация в страната, преминала международен одит.
Въпреки добрите оценки, БАН през 2010 г. предприема отново по свое желание нова вътрешна реформа и преструктуриране - за окрупняване на тематиките и избягване на дублирането им. В резултат на тази втора реформа в БАН броят на институтите е отново намален - до 42. Пенсионирани са около 400 учени. В края на 2010 г. в академията работят около 7200 души, от които учените са 3125. Субсидията й е 60 млн. лв., приходите от проекти - 36,1 млн. лв. През 2010 г. БАН работи по 3232 проекта, има 10 200 публикации, 103 реализирани в практиката научни продукти, докторантите й са над 580, а учените й четат лекции във висши училища по 1288 теми.

Иван Юхновски

Никола Съботинов

Следва
 

Драстичен воден режим в Плевен

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 210

Откриха 463 флакона райски газ в дискотеки в София

автор:Дума

visibility 417

/ брой: 210

Деца изпаднали в абстиненция след забраната за телефони в училище

автор:Дума

visibility 500

/ брой: 210

Работодатели оспорват в съда по-високата минимална заплата

автор:Дума

visibility 515

/ брой: 210

Подписват договор за новите реактори в АЕЦ "Козлодуй"

автор:Дума

visibility 505

/ брой: 210

ВМЗ-Сопот с нов стар директор

автор:Дума

visibility 484

/ брой: 210

Предлагат данък върху новите дрехи

автор:Дума

visibility 533

/ брой: 210

Скопие окончателно се ангажира с Коридор 8

автор:Дума

visibility 466

/ брой: 210

Албанският премиер разгневи Гърция

автор:Дума

visibility 466

/ брой: 210

Заплашиха съдийка за промигрантско решение

автор:Дума

visibility 460

/ брой: 210

Накратко

автор:Дума

visibility 469

/ брой: 210

Чорбаджийски неволи

автор:Аида Паникян

visibility 462

/ брой: 210

Забрави ли ЕС кой е Б.Б.

автор:Юри Михалков

visibility 483

/ брой: 210

Лицемерие в нещастието

автор:Таня Глухчева

visibility 444

/ брой: 210

Бананова република

visibility 394

/ брой: 210

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ