145 години БАН - емблема
1731 дни сред тайните на Черно море
На своя 30-годишен юбилей изследователският кораб "Академик" тръгва в 235-ата си експедиция
/ брой: 154
След няколко дни започва поредната експедиция на научноизследователския кораб "Академик" в Черно море за мониторинг на водите му. Тя е малко по-особена, защото единственият изследователски кораб у нас - този на Института по океанология при БАН, навъртя 30 години, откакто е пуснат в експлоатация. Той има под флага си вече 234 национални и международни научни експедиции (средно по 7,8 на година), над 1731 дни плаване и изминати над 90 000 морски мили. По този повод в централната сграда на БАН любознателните посетители може да видят до 17 юли специална изложба, посветена на юбилея, да разгледат макета на кораба, да се запознаят с историята му и с дейността на учените океанолози. За юбилея е издадена специална марка в 120 екземпляра, съобщи директорът на института проф. Атанас Палазов.
Самият институт миналата година навърши 40 години от създаването си. След реформите в БАН той стана част от Института по металознание при БАН. От 2005 г. носи името на знаменития полярен изследовател, океанограф, дипломат, хуманист, философ и международен деятел, лауреат на Нобеловата награда за мир Фритьоф Нансен. Помня как навремето той получи кръщението си на новия тогава кей на Кораборемонтния завод във Варна от 9-годишната Ангела Гълъбова от Националното експериментално училище при Комитета по култура в София. Тогава председателят на БАН акад. Ангел Балевски на тържеството каза: "Корабът ще бъде съоръжен със съвременна научноизследователска апаратура за най-разнообразни морски изследвания. Ние трябва основно да изследваме нашия шелф, да видим какво можем да получим и от морската вода".
Не може да съществува в света институт по океанология без изследователски кораб. В Черно море в момента няма друг плавателен съд за научни цели като "Академик". Корабът е построен през 1979 г. в Киев, бил е собственост на турска фирма и през 1984 г. е купен от България за 1 320 000 долара. За преоборудването му две години по-късно държавата е дала 3 млн. долара и 12 милиона лева. Така през 1988 г. "Академик" е преоборудван със съвременна навигационна и научна апаратура. А след това и той затъва в трудностите на т.нар. български преход. Следващият му основен ремонт е едва през 2001 г., а през 2006 г. корабът преминава и класов ремонт. Той е с размери 55,5 м на 9,8 м, водоизместване 1225 тона и може да плава автономно 35 дни. Екипажът е 22-ма души, от които 20 са учени. Сред тях често има и жени, а Черно море, както знаем, е променливо и своенравно море.
Към кораба има и малка подводница, с която може да се слезе до 100 м дълбочина и да се вземат проби от морското дъно. През 2011 г. институтът успя със собствени средства да закупи и бивш редови катер, преустроен за изследователски цели. Той може да вземе на борда си до 10 учени и от борда му може да се спускат във водата различни апаратури. Това си е направо героизъм, понеже от 2010 г. насам след рестрикциите на Симеон Дянков спрямо БАН институтът получаваше около една трета от бюджета си и средната заплата в него, както навсякъде в академията, падна на около 570 лв. вместо договорените преди това също смешни 620 лв.
Изложбата в БАН представя историята и възможностите на кораба, неговото научно оборудване и задачите, които изпълнява. Богат снимков материал илюстрира морските научни изследвания. За три десетилетия е събрана безценна научна информация за състоянието и динамиката на Черно море, за живите и неживи морски ресурси, биоразнообразието и морската екология. С помощта на "Академик" се решават важни държавни задачи - екологичният морски мониторинг по европейските директиви, геоложкото картиране на Изключителната икономическа зона на България в Черно море, оценката на рибните запаси и проучването на подводното културно-историческо наследство. Изследванията на кораба подпомагат и развитието на морската индустрия. Миналата година например през юли на "Академик" бе осъществена международна експедиция на учени от 5 научни института от Румъния, Турция и България, финансирана по проект на ЕК - "Оптимизиране на Интегрирана мониторингова система за Черно море в съответствие с Рамковата директива за морска стратегия". В този проект Институтът по океанология бе партньор. Бяха изследвани над 70 физични, химични и биологични параметри на морската среда, включително замърсители (тежки метали, пестициди, полихлорбифенили, полиароматни въглеводороди и др.) във водите, дъното и биотата.