Живне ли предприемачът, ще живне и потреблението

Пред назначения от президента на 14.03.2013 г. трети поред служебен кабинет в съвременната история на България стоят множество важни и същевременно спешни предизвикателства. Решаването им следва да започне с проблемите около свитото вътрешно потребление, рязко нарасналата безработица и спада в заетостта. Освен че трябва да допринесе за установяване на спокойствие и ред в страната ни, служебното правителство трябва да докаже, че то не е второ издание на провалилата се политическа формация ГЕРБ и на нейния лидер Борисов. То трябва решително да направи някои неотложни реформаторски стъпки, които предишният кабинет не посмя да направи, тъй като толкова му бяха възможностите, а те граничеха с посредствеността.
В нито една сфера то не започна и не довърши някоя реформа, като най-фрапиращ бе примерът с пенсионната реформа. От нея пострадаха стотици хиляди, които така и не могат да се пенсионират заради една-две години липсващ трудов стаж и са принудени да търпят унижения и лишения. Това не е случайно, тъй като около бившия ни премиер услужливо бе създаван мит от някои послушни нему медии, които го величаеха с ореол на силен лидер. Този

фалшив медиен герой

дори започна сам да си вярва, че е такъв. Но едва ли в същото време си е давал сметка колко неподготвен и нерешителен е, за да играе ролите, които му бяха приписвани. Това е една от причините да изгради около себе си екип от посредствени сътрудници, като члена на борда на ЧЕЗ Митко Каратиста и т.нар. калинки. Те от своя страна са по-посредствени и по-неподготвени дори от него самия. От другата страна пък бе ексминистърът на финансите Дянков, който с псевдофискализма и волунтаризма си обричаше на гибел българския бизнес. Неговите мантри за финансова стабилност, за фискална дисциплина и за "светлия" пример, с който управлението на ГЕРБ е "отличник" в ЕС, бяха приказки за наивници. Видя се, че при крайно мизерните си доходи обикновените българи не могат да покрият дори най-належащите си потребности. Кабинетът "Борисов" обаче до последния си ден демонстрира явна безидейност, непоследователност, както и многобройни управленски грешки, а корупцията, контрабандата и растящият дял на сивата икономика прогониха маса инвеститори от България.
Служебното ни правителство завари огромни дългове и то е длъжно да обясни какъв е техния произход, т.е. да направи равносметка на фискалната политика на правителството на ГЕРБ. По последни данни от МФ и БНБ във фискалния резерв има около 4 млрд. лв. В последните дни на бившето правителство той се стопи с още 400 млн. лв., показват данни на БНБ. Към 5 март т.г. обаче, когато кабинетът Борисов бе в оставка, в БНБ имаше едва 3,35 млрд. лв., а други 300 млн. лв. са в търговски банки на депозит. 4 милиарда е неприкосновеният минимум - това са парите от т.нар. Сребърен фонд, както и тези за спрените блокове на АЕЦ "Козлодуй".
Независимо че те са неприкосновен резерв, от данните проличава, че това изобщо не е така. От МФ твърдят, че по-малкото пари в резерва се дължат на текущи плащания, което било нормално, но бяха направени и други харчове. Трудно може да се обясни защо кабинетът на ГЕРБ раздаде почти 25 милиона лева на заседанието си в оставка от 6 март? Тези плащания в голямата си част бяха    

насочени за общини на ГЕРБ

(Добрич и Бургас) и за т.нар. "Български Лувър". Несъмнено довършването на тези проекти е полезно, но за протестиращите, които не могат да си платят сметките за ток, а някои от тях посягат на живота си от безпаричие, това е нечувано разточителство. На обикновения българин и на уязвимите социални групи ГЕРБ обяснява, че държавата се нуждае от дисциплина, а същевременно се харчат пари за лъскави фасади на престижни сгради, които могат и да почакат. Това може да се сравни с "пир по време на чума".
През февруари кабинетът на ГЕРБ емитира  шестмесечни облигации за 800 млн. лв., които са с падеж август и следващият кабинет ще трябва да плаща. В бизнессредите се разспрострянява слух, че от началото на годината държавата бави възстановяването на ДДС, а на бизнеса не е върнато ДДС за над 400 млн. лв. Причина за възраждането на тази позабравена практика е лошото състояние на фиска. Отделно около 520 млн. лв. към края на февруари държавата дължи на бизнеса, което бе признато по време на последния парламентарен контрол от ексминистър Дянков. От началото на годината приходите от ДДС са 587,6 млн. лв., което е с 1,3 млн. лв. по-малко спрямо година по-рано. При тази ситуация правителството трябва да фокусира цялото си внимание върху възможностите за самостоятелно справяне с кризата. За близо 4 години управление правителството на Борисов задлъжня с нови 4,303 млрд. лв. и държавният дълг вече е 13,67 млрд. лв. То похарчи и близо 5 млрд. лв. от фискалния резерв, който бе 8,2 млрд. лв., а понастоящем в средата на март е малко над 3 млрд.лв.
Засега служебният премиер само "размаха пръст" на Комисията за защита на конкуренцията и я призова да се самосезира и да посочи има ли картелни споразумения у нас. Оттам отговориха, че от началото на 2012 г. има по 28 постановления наложени глоби за 20,7 млн. лв. Остава открит въпросът, защо хората излязоха по улици и площади и защо основните им искания бяха насочени срещу монополите.
Българската икономика и особено малкият и средният ни бизнес е в крайно тежко състояние, сравнимо с това на най-закъсалите държави от еврозоната - Гърция, Испания, Кипър и Португалия. Ето защо служебният ни кабинет е длъжен да започне да се противопоставя на олигархичния модел на икономическо развитие, наложен от кабинета "Борисов". Той следва да постави като свой приоритет най-тежкия проблем на България - безпрецедентното в най-ново време обедняване на хората. При увеличаване на приходите в резултат на по-висока събираемост може да се помисли и за известно увеличаване на доходите на социално най-слабите граждани у нас: пенсионери, инвалиди, многодетни майки, трайно безработни и др.
За повишаване на

общото ниво на доходите

обаче са необходими други политики. Следва да се приложат спешно поне част от следните мерки:
- В срок от един месец държавният бюджет да се разплати с бизнеса по обществените поръчки и да започне поетапното възстановяване на забавеното ДДС;
- Стимулиране на икономиката и увеличаване на заетостта въз основа на вътрешни фактори - инвестиции и потребление. Евроресурсът от ОП "Човешки ресурси" следва да се насочи към създаване на заетост изключително към работещи и жизнеспособни фирми, а не към създаване на нови фирми от безработни, които нямат умения и опит за стартиращ бизнес;
- По-добър синхрон на действията на данъчните, митническите и правоохранителните органи, от една страна, и на браншовите и работодателските организации - от друга, за намаляване на дела на сивата икономика, в т.ч. и контрабандния внос, включително на земеделски стоки, където той е над 30%, особено при горивата и цигарите;
- Новият министър на земеделието и храните сравнително бързо е възможно да промени редица от негативните последствия от управлението на ексминистър М. Найденов, като изравни условията между пазарните участници у нас и постави българските и вносните продукти при равни уловия. Сега твърде много са ненужните изисквания, които неимоверно оскъпиха българското производство. Това ще даде възможност на малкия и средния ни агробизнес и българската хранителна индустрия да се развиват без постоянен и неоправдан натиск от чиновниците от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ);
- В рамките на администрациите на министерствата и агенциите трябва да се преразгледат тежестите, които налагат на бизнеса в страната и в повечето от случаите пречат на предприемачите и на техния бизнес;
- Повишаване на степента на сигурност, в т.ч. и подобряване на условията за реализация и опазване на реколтата и продукцията на малките и средни селскостопански производители от посегателства, кражби, а също и от рекет от прекупвачи;
- Предоставяне на гаранции и действен контрол от МИЕТ и МФ за широк достъп, честно и открито състезание и недопускане на "нагласени" условия при обществените поръчки;
- Облекчаване условията (организационни най-вече, тъй като законите не могат да се променят, тъй като НС е разпуснато) за малкия и семейния бизнес и самонаетите лица.
Заслужава внимание и следва да се подкрепи предложението на новия министър на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев да бъде направен международен одит на сметките за ток, за да се провери защо са толкова високи. Независимо че след одита едва ли ще бъдат чувствително намалени цените на енергоносителите, то проверката вероятно ще изкара "на светло" редица неясни засега резерви в енергетиката ни.
Правителството следва да не се поддава на натиска за синдикатите за намаляване с 400 млн. лв. на капиталовите разходи, тъй като те са полезни за икономиката ни и създават предпоставки за растеж в дългосрочен план. Не е правилно допълнителните социални разходи да се направят с икономии от планираните за тази година публични инвестиции. Те генерират заетост най-вече за малките и средните фирми и особено в областта на строителството, и то предимно в по-малките общини, а то е сред най-закъсалите отрасли у нас.
Най-големият резерв за

по-високи приходи

е в повишаване събираемостта на данъци, акцизи и мита и борбата с контрабандата и сивата икономика. При повишена събираемост от страна на НАП и митниците на поне още половин милиард лева (прекъсване на веригите за източване на ДДС и разко намаляване на контрабандата на цигари и горива) могат да се задоволят част от исканията на синдикатите, като еднократна добавка за отопление - 10 млн. лв., еднократна добавка на пенсионери, получаващи пенсия до 200 лв. - 45 млн. лв., и др.
Социалните разходи не следва да се разглеждат като непроизводствени, а да бъдат третирани като инвестиции в човешки капитал, които дават резултат в дългосрочен аспект. Създава се нов човешки потенциал, който е способен да допринесе за растеж и развитие.
В бюджета за 2013 г. може да се помисли за друго преразпределяне на разходи от текущ характер. В досегашната бюджетна практика в бюджета се намира ресурс от икономии, които могат да позволят увеличаване на някои разходи, без да се налага намаляването на други. Обикновено в предходни години вноската на България в бюджета на Европейския съюз винаги е била по-малка от предварително планираната. Допълнителни средства могат да се спестят и от разходите за лихви по държавните задължения. Следва да се има предвид, че общите икономии от 2009 г. досега от това перо обикновено надхвърлят 100 млн. лв.
В бюджетите на отделните министерства и агенции също могат да се потърсят резерви. Тези спестени пари могат да се използват от МС без гласуване в НС, което няма да функционира поне до края на месец май. Не бе конкретизирана точно идеята на служебния премиер Марин Райков как богатите индустриалци да подпомогнат бедните хора. По принцип благотворителността може да бъде един от начините за смекчаване на бедността. Би могла да бъде и спешно средство за разрешаване на най-болезнени текущи проблеми, но благотворителността изцяло няма как да разреши българските социални и икономически проблеми. За тази цел следва да се разработи цялостна социална политика от следващото правителство, а не да се запушват пробойни с палиативните мерки.