Здравеопазване по белгийски

В България от години има дискусия кое е по-добро като здравна и образователна реформа. Социалните системи, познати от времето на социализма, преживяват какви ли не идеи за реформиране и какви ли не опити да бъдат направени в по-голямата си част или изцяло частни. Болниците се превърнаха в последните години почти в търговски дружества, в които всички са подвластни на логиката, че ако нямаш пари, няма защо да се опитваш да влизаш в тях. Така огромен процент от българското население беше психологически подложено на натиска да се самоизключи от здравната система, ако не доброволно, то поне насилствено, когато отидеше до гишето за заплащане без необходимите пари. Или още по-лошо, когато му бъдат поискани на ръка парите, необходими дори за най-обикновена медицинска манипулация.
В същото време свети блестящият образ на "западните" здравни системи. Същият този Запад ги рекламира като най-доброто в обществено-частните отношения и едва ли не като единствено възможната алтернатива на провалилия се социализъм на изток от тях. Така, забравили напълно

безплатното ни здравеопазване

ние хукнахме към поредния измислен балон на "прекрасния стар Запад", който е силен най-вече в собственото си саморекламиране - на услуги, практики и лекарства. Дейност, която осигурява в джобовете на тамошните производители милиарди евро от всички световни посоки. Като пътеводни звезди са здравните практики от държави като Белгия, Швеция, Норвегия и т.н. Ако попиташ всеки живеещ в Белгия каква е здравноосигурителната им система, ще те залее със суперлативи. Общо взето, репликите започват от това, че всички имат осигуровки в няколкото частни здравни каси в страната. Държавните служители ги осигуряват, както у нас, чрез държавата. Затова да си чиновник и тук, в Белгия, е привилегия. Другите успяват да договорят да бъдат осигурявани от работодателя, но така или иначе здравеопазването в сърцето на Европейския съюз е задължително за всеки работещ. Сигурно има самоизключили се, но за тях не се споменава никога, защото тук законът е над всичко, а те по закон трябва да са осигурени в някоя от здравните каси.
Въпросните частни каси предлагат чудеса от услуги. Безработните се осигуряват от държавата и за тях има и държавна здравна каса, а достъпът до дейността им е практически наличен. Болниците и медицинските услуги се ползват практически от всички, без оглед на етническа принадлежност, дори временно пребиваващите се осигуряват по етапен ред в някое от многото здрави дружества. Точно под това хората в Белгия разбират либерализацията на пазара - това е конкуренцията между различни здравни каси в предлагането на услуги.
Кабинетите на т.нар. "женералисти", които по нашенски наричаме "лични лекари" или "джипита", са навсякъде и всеки може да отиде при тях при предварително уговорен час или да прибегне до услугите на болничната спешна помощ по местоживеене по избор. Но един факт обикновено се премълчава и той е, че за да влезеш в който и да е кабинет, се налага да се извадят парите на касата в болничното заведение или в лекарския кабинет, като минимумът е за преглед. А само той струва около 35 евро или около 70 лева на човек. Обикновено изследване на ехограф излиза на пациента, пак при предварително заплащане, около 50-70 евро на човек в болница или друга клиника. Амбулаторни изследвания като урина и т.н. придобиват размери от 35 евро нагоре, в зависимост от сложността на проблема. В калкулацията на услугата отделно перо са дори консумативите като пластмасова кофичка, спринцовка, които на практика излизат едва ли не центове, но калкулирани, стават около 20 евро отгоре върху сумата за преглед. Това е само част от най-ниските цени на здравните услуги.
За стоматология може да спомене, че една обикновена фотополимерна пломба /други не се поставят/ с основна работа на стоматолога по зъба струва между 50- 80 евро. Има, разбира се, държавни или общински клиники, където цените падат и под 50 евро за зъб, но там се чака повече, защото социално слабите хора винаги са мнозинство. Всеки един може да провери ценоразписите, които стават все по-високи, в зависимост от медицинската услуга, която се ползва, и здравното заведение.
Но тук на помощ идват няколкото частни здравни каси. Те са тези, които правят така, че картината на белгийското здравеопазване да бъде по-приятна. Тези каси

възстановяват средно около 70-75%

от почти всяка необходима услуга, при обслужването на деца процентът на реимбурсиране е понякога и по-висок. За безработните статутът е почти същият, с тази разлика, че държавата поема напълно техните плащания. Но при нормални обстоятелства пациентът заплаща за своя сметка остатъка над тези около 70 на сто.
Системата на здравното осигуряване в Белгия е като българската и е на база задължително осигуряване на цялото население. Наред с един държавен фонд съществуват около пет по-големи самоосигурителни фонда като дружества с идеална цел. Те са свързани с организации на религиозна или политическа основа. Медицинското обслужване е автономно, а здравните услуги се плащат директно в болницата или на лекаря. Пациентът свободно избира при кого измежду всички общопрактикуващи специалисти би отишъл, стига да има налични свободни часове. Понякога в Белгия за важни операции или за прегледи при добри специалисти се чака с месеци. Същото важи и за стоматолозите. Либерализирането на пазара, т.е. свободното предлагане на медицински услуги е причина в страната да има свръхпредлагане на здравни услуги, но от това не произтича намаляване на цената, защото тя е предварително регламентирана за всички.
Ролята на държавата се проявява в регулирането и отчасти финансирането на здравното осигуряване, като изпълнителите на здравни услуги разполагат с голяма самостоятелност. Има няколко министерства, които координират здравната политика, регулирането и контрола върху здравноосигурителната система. Правителството определя вноските за здравноосигурителните каси и минималния пакет здравни услуги. За тази година на среща на министерствата с представителите на здравни каси решиха 2-процентно постепенно увеличаване на цената на основен преглед при личен лекар. 
Болничното обслужване се финансира пряко от здравноосигурителните каси въз основа на бюджетен проект, който се изработва с оглед на капацитета на леглата, дейностите от предходната година и други специфични характеристики. Извънболничното здравно обслужване се осъществява главно от общопрактикуващи лекари.
Делът на частния сектор в болничното обслужване е голям - около 60%. Има малък брой специализирани частни клиники. Около 5% от болниците са собственост на здравноосигурителните фондове. Останалите болници са държавни или с друг обществен статут. Въпреки това държавата субсидира всички здравни заведения. Разликата в предлаганите условия и услуги в различните видове болници, държавни и частни, е голяма както в битово отношение, така и в обслужването. Като справка може да се посочи, че таксата за ползване на телевизор и стационарен телефон в болнична стая е около 25 евро в частна болница. В държавните такава екстра не се предлага. Но за да получат подобно право за реимбурсиране на услугата, пациентите би трябвало допълнително здравно да се осигуряват предварително. Предоставянето на самостоятелна стая в частна болница е около 120 евро на ден, като сумата не се възстановява напълно. Всяка една екстра, която някой гражданин би искал да има като възможност за здравна услуга, подлежи на допълнително

дофинансиране за лична сметка

Но по общи данни, за здравни осигуровки на основен пациентски пакет трябва да се плати до 37 на сто от работната заплата. Здравните каси поемат също така и осигуряването на старчески домове за възрастни хора. Един месец в подобно социално държавно заведение излиза на клиента средно около 1000 евро месечно. Това са пари, които хората тук пестят, защото по данни на националната статистика, изнесени наскоро по телевизия RTL, около 48 процента ползват под различна форма социален патронаж и трябва да се оправят напълно сами в края на живота си. Затова грижата за старините се приема като добра инвестиция. Дeцата тук рядко поемат пълната грижа за родителите си.
В частните старчески домове здравните такси са в пъти по-високи, а условията и храната по-качествени. Най-големите две частни здравни каси в Белгия, при които конкуренцията е истински жестока, са Здравната каса на социалистите и Здравната каса на католиците "Сент Мишел". И тъй като таксите за здравни услуги се определят с намесата на държавата, битката между тях е

на тепиха на услугите

които те покриват и реимбурсират.
Може да се каже, че левият социален и християнския католически морал се сблъскват под формата на грижата за здравето в Белгия. Надпреварата за услуги, които се покриват от касите, е невероятна. За възрастните хора касите вече поемат както здравен и социален асистент, така и персонален подвижен като колие с паник-бутон, ако възрастният човек е в безпомощно състояние. Финансират се колцентрове, където се подават при спешност сигнали до "Спешна помощ" и т.н. За раждане средностатистически се заплаща между 2000 и 5000  евро, като здравните каси възстановяват до 70 на сто от сумата. Това включва престой до три дни и консултации преди и след раждането. Реимбурсирането става в зависимост от здравната осигуровка и включените в нея "екстри" под формата на годишни и месечни вноски от страна на самия потенциален пациент. Отново се подчертава, че неплатежоспособните са под опеката на държавата, която поема тези 30% разлика, но те не могат така свободно да избират своите клиники и болници, където да се лекуват, и практически получават достъпно, но не и най-добро обслужване.
И въпреки тези прекрасни условия и благини, когато някой от източните бивши социалистически държави се опита да обясни каква система сме имали, обикновено реакцията на добронамерените слушатели е бърза и отговорът е почти един и същ: всички са чували какво е било при "вашия" социализъм, но това не може да бъде постигнато дори тук, в Белгия. Защото нищо не е безплатно, това е мотото на всеки един капитализъм. Другото е най-вече в сферата на мечтите. Обикновено по-начетените поклащат мъдро глава и с въздишка заявяват, че всички от "добрия Запад" знаят колко много сме загубили в социално отношение. Но после с възторг започват да хвалят здравната система в Белгия, в която всичко е възможно.