За законите и бароните
/ брой: 7
Представителната демокрация у нас обикновено дава един и същ дефект. Нашите избраници в представителната демокрация тутакси престават да бъдат демократи. Всичко около тях придобива коктейлна представителност, предствителност в различни афери от политиката и икономиката и прочие обществени баници.
Властта всякак и упорито пази в тайна своите харчове и облаги. Например как общински съветници, когато харчат нашите данъци за заплати, командировки, коктейли и прочие "обучения". Ще речете, ама те нали работят? Работи само онзи, който отговаря за своята работа, той заради това и получава заплата. Тъй като според Закона за местно самоуправление общинските съветници и техните председатели не носят никаква отговорност за своята работа, но получават възнаграждения, то излиза, че те не са нищо друго освен бароните на своята община или град.
Всъщност, те приличат на един истински Делинджър, за когото американците твърдели, че бил Робин Худ на 30-те години на ХХ век в САЩ. Освен че при всяка акция бил много смел, притежавал и страхотна находчивост. При един от легендарните си удари в щата Южна Каролина Джон Дилинджър показал необичайна акция. Той и сътрудниците му се представили като кинаджии. Те се снимали като сътрудници в кинаджийски екип и се представили, че снимат банков обир. Така за секунди успели да опразнат касите на банката и по този начин Делинджър успял да се превърне в Държавен враг номер едно на САЩ.
Нещо такова се случва и с общинарите. Всички те много често започват като Робин Худ и още по-често завършват като Враг № едно. Нещо повече! Ние с удоволствие, самочувствие и доверие каним "кинаджиите" в трезорите на нашия живот, а после със запнали уста и гняв гледаме подир "кинаджийските" им номера. Най-вече заради това, че те пак си отиват безнаказани. И ни се показва среден пръст... Тогава излиза вярно, че в бита на българите имало три пъти повече клевети, отколкото благословии.
В тази посока идеята да бъдат намалени с 20% местата в общинските съвети ми допада. Но това е само стъпка. Общинските съветници трябва да носят отговорност за решенията, които взимат, включително и с отзоваване. На няколко пъти ставам свидетел как в градеца К. общинарите съзнателно отлагат, бавят, връщат решения или ги дават в съда само заради личното желание на няколко от тях да бъде провалена финансовата година, а оттам - и приближаваният край на сегашния мандат. На кого помага това?! На жителите на общината в никакъв случай! Оттук насетне всяка полезност на техните действия е съмнителна и насочена към лични облаги.
Очевидно такова нещо в изборния кодекс обаче липсва. Което го прави още по-удобен за представителната демокрация. Което го прави пак удобен за властта в държавата като представител на някаква класа, а не като удобен за представителите на народа.
Ето че в самата България възниква нужда от вътрешен Шенген. И то не като кльонове, кучета и минни полета, а ясно, като нови закони за избори в местен, парламентарен и президентски мащаб. Най вече в конституцията. Не срещу хората, а срещу изкривените правила, които с годините стават все по-изкривени и все по в интерес на определени олигархистични, партийни и криминални кръгове. Прави впечатление, че светът не се интересува доколко ни е представителна демокрацията, а доколко е демокрация и доколко изпълняваме общите задължения на Европейския съюз.
Шенген в местните избори, разбира се, не може да се сложи, защото ще е противозаконно, защото всъщност изглежда като забранителна зона, но всъщност става дума за зона на по-високи отговорности. Става дума за "зони без барони". Както в местната власт и самоуправление, така и в двореца в Банкя.