За Виктор Юго - тогава Хюго

След пожара в Нотр Дам де Пари успоредно с историческите факти, свързани с изграждането й, се припомни и литературен: след 1831 година, т.е. след излизането от печат на "Парижката света Богородица" на Виктор Юго многократно се увеличил броят на туристите, посещаващи Париж. С днешна дата пък се наблюдавало повишен интерес и към романа. Последната констатация ме подтикна да проследя в кой момент българските читатели са имали възможност да се запознаят с Юго и неговото творчество и кои преводачи са съдействали за своеобразните духовни срещи.

За първи път романът "Notre Dame de Paris" е преведен на български език от Димитър Хаджииванов. Отпечатан е през 1890 година в Солун. Второто му (преработено) издание е дело на издателство "Ив. Г. Игнатов и синове" и се появява на книжния пазар чак през 1926-а. Преводачът се спира на заглавието "Парижката съборна църква Св. Богородица", а авторът е изписан като Виктор Хюго. Романът се печата като отделни брошури. До 9 септември 1944 г. българските читатели се срещат още два пъти с него. Първо, пак през 1926 година и също под формата на отделни брошури - 30 на брой. Преводът му е дело на Кр. Трифонов, а отпечатването - на книгоиздателство "Право". Преводач и издател обаче вече възприемат заглавието "Парижката Св. Богородица". Вторият път е година по-късно, когато Д. Хаджииванов предлага свой нов превод с познатото до днес заглавие. И сега обаче Юго е представен на читателската публика като Хюго. 

Читателят не бива да остане с погрешното впечатление, че българите се запознават с Виктор Юго много късно - чак след първата четвърт на ХХ век. Затова се изкушавам да се обърна към произведенията на Юго, отпечатани у нас в последните десетилетия на предходното столетие. Още до Освобождението на българите името на Виктор Юго става известно, чрез преведената и издадена през 1872 г. негова драма "Ернани" (За този превод - по-късно). Първите, които имат възможност да прочетат на български език белетристична творба на В. Юго, са пловдивчани. През 1881 година Иван Ев. Гешев превежда романа му "Деветдесет и третя година"* ("Quatre-vingt-treize", 1874), а Христо Г. Данов предоставя печатарските си умения. И тъй като големият френски писател умира на 22 май 1885 г., излиза, че приживе той вече е превеждан в Източна Румелия. Не само това. През 1884 и 1885 г. в Пловдив (в Областната печатница) и в Сливен (в печатницата на в. "Българско знаме") излиза "Историята на едно престъпление" в три части, преведени от Д. Хаджииванов. Вече година след смъртта на Юго в Стара Загора се появява тънка книжка, озаглавена "Клавдий Гьо" ("Claude Gueux" - "Клод Гьо", 1834 г.). Преводът е на А. Тошев. 

Първата книжка на създадената "Европейска библиотека" излиза в Севлиево през март 1891 г. Тя носи заглавието "От речите на Виктор Юго до изгонването" и се има предвид политическата емиграция на писателя след държавния преврат, извършен от Луи-Наполеон Бонапарт на 18 декември 1851 г. (до връщането му в Париж през 1871 г.). Подборът на речите и тяхното превеждане осъществил Янко П. Енчев.

Вторият роман на В. Юго "Bug-Jargal" (1826 г.) излиза в превод на А. Тошев през 1889 година в Солун. До 9 септември 1944 г. "Бюг Жаргал" не е издаван повторно у нас. През 1899 година в Търново книжарят Е. П. Христов намира "съюзник" в лицето на П. Н. Икономов, варненската му скоропечатница "Зора" и преводача Иван П. Кепов и издава "Морски труженици" ("Les travailleurs de la mer", 1866 г.). Всъщност ползван е не оригиналът, а руски превод. И през 1890-а в Севлиево посредством превод на руски език е отпечатан романът на Юго "Последния ден на осъдения на смърт" ("Le dernier jour d'un condamnе" - "Последният ден на един осъден на смърт",1829 г.). 

Виктор Юго е автор и на 12 пиеси. До 9 септември 1944 г. са преведени няколко от тях и по такъв начин в България е популяризиран и Юго-драматургът. Началото се поставя през 1872 година. Изследователят Лъчезар Георгиев посочва, че Константин Величков и Георги Николов (тогава ученици!) правят не само първия превод на драма на Юго - "Люкреция Борджия" (" Lucrеce Borgia" - "Лукреция Борджия", 1833), но и че това изобщо е първата творба на Виктор Юго, с която българите се запознават. Драмата е отпечатана в печатницата на в. "Македония" - Цариград. Вече след Освобождението, през 1899 година и в резултат на интересите и инициативата на Х. М. Басан и Петър Хр. Генков, са преведени "Angelo, tyran de Padoue"  ("Анжело, тиран на Падуа", 1834 г.) и "Hernani" ("Ернани", 1830 г.). Първата пиеса е издадена в Търново. На български език заглавието се различава незначително от оригиналното - "Анжело. (Падуанский тиранин)". Има и второ издание (1895 г.) - като книжка 4 от създадената във Варна "Театрална библиотека". Подобна е и съдбата на "Хернани". (Така преводачите популяризират драмата сред българите, с буквата "х" в началото: "Hernani" - Хернани, както Hugo - Хюго!). Най-напред текстът е отпечатан в Плевен, а през 1895 г. излиза като книжка №3 на варненската "Театрална библиотека"). 

Тандемът Басан-Генков през 1895 година превежда и драмата на Юго "Ruy Blas" ("Рюи Блас", 1838 г.). Разликата между френското и българското заглавие се свежда единствено до представянето на буквата "с" като "з" - "Рюи Блаз". С този превод се поставя началото на  поредицата "Театрална библиотека" във Варна. Книжка 2/1895 от нея е драмата "Бурграфите" (в оригинал: "Les Burgraves") отново в превод на Басан и Генков. 

Независимо че вече бе посочено, искам да акцентувам върху двата факта. Първите четири книжки на "Театрална библиотека", печатана във Варна, в печатницата на Хр. Н. Войников, са драмите на Юго "Рюи Блаз" (кн. 1), "Бурграфите" (кн. 2),  "Хернани" (кн. 3) и "Анжело. (Падуанский тиранин)" (кн. 4). Вторият факт - преводачи са Х. М. Басан и Петър Хр. Генков, които са се справили с по-голям обем текст (в печатен вид драмите съответно са в обем 106, 84, 100 и 88 страници!). Явно двамата имали интерес не само към френския език, но и към драматургията (Техни са преводите и на комедията на Александър Дюма-син "Идеите на госпожа Обре", на трагедията "Медея" на Ернест Легуве и др.). 

Не се знае името на преводача на драмата "Мария Тюдор" ("Maria Tudor, 1833 г.). Нещо повече, до нас не са достигнали сведения за първото й издание. За второто може да се предположи, че излизането й най-вероятно е по настояване на Любителската театрална група в Казанлък и за нуждите на местните артисти. Отпечатана е през 1897 г. с пояснението, че преводът е от френски език.

Басан-Генков превеждат и драмата в 5 действия и 12 картини... "Клетниците". Не ми е известно кой е направил драматизацията по романа на Виктор Юго. Книгата е отпечатана през 1886 година във Варна. Любопитно е също така, че името на автора Victor-Marie Hugo е посочено по по-друг начин, отколкото е било възприето у нас през ХIХ век - Шарл Хюго. Умишлено оставих за най-накрая най известният роман на В. Юго "Les Miserables" ("Клетниците", 1862 г.). Всъщност до 1944 г. той е и най-превежданата творба на Юго у нас - като цяло, отделни нейни части ("Историята на един изгубен. Жан Валжан", 1918; "Децата на улицата. Гаврош", 1919; "Козета", 1920, 1928, 1939) , адаптирани текстове ("Клетниците". Нагодил за юноши Рене Галис. 1938, 1944; ("Клетниците". Приспособена за деца и юноши от Йо Данаилов. 1936, 1937, 1942). 

Първият цялостен превод на романа е осъществен от Д. Хаджииванов и е издаден през 1888 г. в Пловдив, като има още две издания (1897 и 1898 г.). Отново в Пловдив е отпечатан и преводът на Харитон Генадиев (1897-1898 г.). Преработената част "Фантина" излиза през 1917 г. в София - издателството на Ив. Г. Игнатов, и през 1920 г. - като книжка 5 на библиотека "Знаменити романи". Второто и третото преработено издание са реализирани през 1926 и 1940 г. Под "шапката" на библиотеката "Златни романи" романът е отпечатан през 1934 година, но изданието не се осъществява до край. 

Заслуги за популяризирането на творчеството на Виктор Юго на български език в последната третина на ХIХ век имат преводачи, издатели, печатари от няколко града у нас и чужбина - Варна, Казанлък, Плевен, Пловдив, Свищов, Севлиево, Сливен, Солун, Стара Загора, Търново и Цариград. 

*Така е - "Деветдесет и третя година", а не "Деветдесет и трета година"!