За музиката и контрастите

След само месец в София пристига Жан Мишел Жар. На концерта му ще отидем главно ние, старите момчета с пооредели вече дълги коси и побелели бради. Ще заведем и нашите момичета. За да си припомним заедно, с обоснована или не чак дотам носталгия, неща отпреди двадесет и пет или тридесет и повече години. Когато тази високоинтелигентна и оптимистична музика идваше като че ли от един друг, струващ ни се отдалечен на светлинни години от нас свят. Макар че той фактически понякога беше само на неколкостотин метра, там, зад ограждащата ни зловещо сива Берлинска стена.
1989 година показа и доказа, че въпреки всичко светът е единен и ни възвърна като (макар и доста нелепа) част от него. Конкретен израз на това, включително е, че най-после live ще можем с наслада да съпреживеем парчета от легендарните албуми Oxygene, Magnetic Fields, Equinoxe, Rendez-vous, Zoolook, Revolutions, Chronologie, The China Concerts, Metamorphoses... Ще се наложи, вероятно, да изтърпим и нещичко от En attendant Cousteau, просто защото най-големите са абонирани за най-големите маниашки странности и приумици.
Мисловно асоциативните препратки на концерта задължително ще бъдат безкрайно много. Периметърът в контекста, знаем, е от класиката до съвременния поп, от етническото до експеримента, от електронната до акустичната музикална версия,

от обобщението до детайла

от пространството до времето. Амалгамата при Жан Мишел Жар, като че отива понякога "до ръба", но винаги магически успява да остане в рамките на най-добрия вкус, с резултантен удивително широк публичен успех. На предстоящото грандиозно събитие във въздуха за сетен път предстои да увиснат големите философски въпроси за колективното и индивидуалното човешко място във вселената, както и за причината, поради която, само на човешкия мозък, при това не на всеки, е дадено да генерира и синтезира от звуците и шума станалото ежедневно примично чудо, наречено музика. При това - не само от естествените звуци и шум, но и от такива, които се явяват чисто човешко произведение. За този, който отбира, явно предстои вечер на интензивна гимнастика на ума и адекватна терапия на сетивата, от които човек как да не се изкефи предварително?
Дотук бе положителната прогноза за очакващото ни през настоящата есен. Остатъкът е свързан с чалга концерта, ежедневно изнасян ни от икономическия екип на правителството.
Нещата в контекста, казано най-откровено, започват да изглеждат все по-зле.

Липсата на професионална интелигентност

естествено предварително обуславя липсата на каквито и да е било сериозни основания за оптимизъм.
Забавянето на темповете на оживление в световната икономика престои краткосрочно да блокира единствения живец на стопанско развитие у нас - експорта. Някак си неочакваният скок на безработицата до над 12% и предварително очакваното повишаване на дела на проблемните кредити до 23% сами по себе си са достатъчно основание за много мрачни безпокойства, които при тукашните управленски дадености лесно могат да прераснат в паника.
Спадът на вътрешното потребление у нас не е престанал. Така при настоящата данъчна система значи данъци не могат да се съберат. Вече бяха подадени и първите официални сигнали в посока актуализация на бюджета, което означава в прав текст допълнително орязване на и без това мизерните средства за образование и здравеопазване в близките месеци. За догодина натрапващата се прогноза е за

старата песен на стар глас

Големият философски въпрос, следователно, е има ли път в безпътицата?
При наличния персонален състав в правителството и в координатната система на зададената и официално възприета идеология разумен изход няма как да се провиди. Пребивавнето на сегашното незавидно ниво на благосъстояние и хлъзгането още по-надолу се очертава като най-вероятен краткосрочен сценарий. Доколко това ще бъде обществено поносимо и какви са актуалните рискове пред социалния мир, по-добре питайте политолозите и социолозите, но едва ли и те днес ще са в състояние еднозначно да отговорят.
Алтернативният избор би бил, вместо да щракаме с пръсти и да припяваме рефрена за "финансова стабилност", да признаем официално и публично неуспеха и проблемите си и да потърсим съдействие и пари там, където ще ги намерим - в ЕС. Гърция, Унгария и Румъния вече бяха включени в т.нар. план Маршал-2, което означава, че усвояването на европейските структурни средства става без или с минимално кофинансиране от националните бюджети. Подобен статут съществено би облекчил нашия държавен бюджет. Целесъобразно е също така своевременно да се проучат възможностите страната ни да получи финансова подкрепа по линия на Европейския фонд за стабилност.
Към всичко това задължително трябва да се прибави въвеждането на

умерено прогресивен подоходен данък

от началото на следващата година у нас. Примерната му схема може да бъде следната: до 300 лева необлагаем минимум, от 300 до 1000 лева 10% данък, от 1000 до 2000 лева 15%, от 2000 до 3000 лева 20%, над 3000 лева съответно 25%. Такава система непременно ще възстанови чувството за справедливост в обществото, погубено с плоския данък, което пък само по себе си ще подейства икономически мотивационно. Впрочем наскоро самият Уорън Бъфет заяви, че състоятелните хора започват да действат по-активно и ефективно при повишаване на данъците, които плащат. Освен това прогресивният данък, национално отговорно преразпределяйки доходите, действа антикризисно, стимулирайки вътрешното потребление и ограничавйки луксозния импорт. И на трето, но не на последно място, прогресивното облагане на доходите е много по-солиден и надежден източник на приходи за държавния бюджет от плоския данък. Прогресивният подоходен данък би станал допълнителна важна опора за нашата понастоящем "еднокрака" данъчна система, фатално зависеща единствено от събирането на ДДС и акцизи и затова конструктивно не е в състояние да си свърши държавническата работа.
В Европа справедливото разпределение на тежестите на кризата и прагматичната икономическа политика, при всичките обичайни политически усуквания и брътвежи, съвсем не са празнословие. Неслучайно там музика като тази на Жан Мишел Жар е на висока почит, примерно на концерта в Монако от сегашното му турне присъстваше също принц Алберт със съпругата си. А у нас си спомням, че сегашният ни премиер в качеството си на софийски кмет тържествено прие една от сръбските певачки, ако не се лъжа, мафиотски скандалната Цеца. И именно в този дребен детайл лъсва цялата цивилизационна, респективно интелектуална разлика, която и след две десетилетия приобщаване към демократичния свят продължава да изглежда като непробиваема стена.