Поезия
Йордан Милев (1933-2019)
/ брой: 18
Омайно биле
Посветено на Белчо Иванов
И тоя дълъг път до Враца,
мълчанието на скалите,
върхът - дом вечен на орлите,
где никой никога не каца.
Ти каза: "Мама си отива..."
"Ще я спасим..." - допълних кратко.
А после: "Жал ми е за татко -
без нея той е пръст без нива".
Пропука камък. Писна пиле.
Като змия шосето кривна.
Ний търсехме омайно биле,
с надежда в тайната му дивна.
Далече Згориград се мерна.
Илаче бай Драгой забърка.
От вино и синовна мъка
бе тази мътеница черна.
И ти я взе. Но толкоз тежко
ми стана, щом разбрах, че двама
не вярваме в това човешко
безсмъртие на име - мама...
Аз мислех - майките рождени
сбогуват ли се с нас красиви -
мълчат в смъртта успокоени,
че синовете им са живи.
Добре, но кой ще ни спасява
от рак, от враг или другар...
Една надеждата остава,
омайна в мъката на цяр.