Враг на точния израз
Умението да се борави стриктно, ясно, без грешки и ефектно с родната реч е деликатна работа
/ брой: 159
Проф. д-р Стефан БРЕЗИНСКИ
Предполага се, че всяко публично изказване трябва да притежава непоклатима логика. Дали винаги е така? Май че изяви в печатни и електронни медии го опровергават.
Деликатна работа е да се борави безпогрешно с българския език. А пишещият брат всекидневно е длъжен да действа с помощта на май че единственото - или най-важното си - оръжие. И ако само за момент си позволи да се поразсее,
езикът си отмъщава
И ето как се получават алогични (понякога смешни) твърдения: "След покушението срещу него клиентът й почти не виждал с едното ухо!!" Интересно би било как е виждал с това ухо преди покушението... Това съобщава колега от сериозен всекидневник, като уж цитира адвокатка. Само че той се е подписал като автор! И на негов гръб се трупа явната нелогичност: "не вижда с ухо". Сякаш че такова твърдение се свързва с проф. Вучковата сакрална фраза: "Гледам и не вярвам на ушите си!"
Може би ще бъде оневинен един мургав брат, който декларира интелигентно: "Имам четиричленно дете, и го погледна перпендикулярно". Долу-горе като оная случка с акордеонист ром, като го похвалили: "Ти си бил голям виртуоз, бе!" А той: "Ти да не си по-умен!..." Обаче наистина смешно звучи фраза, в която също има чужда дума: "Ян Хус е осъден като еротик" - изрича водеща по радиото, макар че се поправя. Ала остава фактът, че явлението "паронимия" (в случая две близки по звучене думи, но твърде различни по значение) си прави лоша шега. Впрочем споменатото стилистично явление е твърде разпространено в почти всички съвременни езици. Така че е неотменно задължение на всекиго, който борави с българския език, да проявява максимум будно внимание. Защото паронимията залага лоши капани.
Алогичните изрази изобилстват, когато се използват
чужди думи в неуместни съчетания
Ето - радиожурналист прави преглед на програмата: "Бирата предизвиквала летателен изход". А медицинският евфемизъм за "смърт" е "летален изход", никакъв "летателен"... Шеф на Сметната палата в радиопредаване се пробва (дори двукратно!) да направи някакъв каламбур и изрича: "Условията за ефективност и ефикасност на действията...", като явно изпуска шанса да спомене, че прави изказването си с "ефектност". И така би могъл да добави в групата на паронимите една ефектна тройка. Наистина по-безобидни изглеждат нещата, когато алогични твърдения са изречени на живо пред микрофона на радиото, например: "Нещата да бъдат поставени в най-острата формула" (може би "форма"?)
Все около тази дума се появяват и други нелогични фрази, също при участия в радиопредаване: "Засега причините ще бъдат формализирани (може би вместо "формулирани"). Нещо подобно и в израза: "Аржентина трябва да предприеме енергетични мерки" (вероятно "енергични"). Или пък: "Не мога да ви отговоря, защото съм солиден (може би "солидарен") с колегите от правителството" (ексминистър на образованието!). Особено стряска изказване на транспортен шеф: "Ще преустановим движението по съответния булевард на столичните улици" (по "Хоризонт" - май че "булевардът на улиците" нещо не се връзва...)
Ала съвсем стряска откритието на в. "Уикенд", че в Ловеч било имало АЕРОГАРА (сиреч летище): "Брат му днес работи в структурите на "Литекс" и е шеф на аерогарата" (да не е автогарата?). Както и една пишеща сестра от всекидневник не прави разлика между думите пастелни и пасторални: "Лучано реагира светкавично на промените в модата, но замества сивите и кафявите цветове с пасторални".
Известно е, че до голяма степен езикът на човека характеризира носителя си. Ярък пример виждаме в откровенията на една певица С.В., може би която точно защитава древната максима "Език мой - враг мой". Вижте какви ефектни купешки думи владее тази представителка на певческата гилдия, с които думи явно се гордее: "Аз скочих, отидох при Симеон, а той ми мълчи. Беше марионетка (?)... Остана ми един етикет, че съм кичозна, а аз от десет години се обличам само в черно. Е, имам едно коте на блузата сега, но пак е черно... Един човек ми каза наскоро: "Колко си задръстена. Като видиш камера, и почваш да говориш глупости" (Вярно!). Но аз съм есхибиционис".(Така - без Т в края на думата).
Чиста работа - език мой, враг мой!
В интерес на истината
паронимията рядко се проявява в домашни думи (словоформи) - може би защото те са значително по-ясни, прозрачни като съдържание. Въпреки това случаи като следните изглеждат доста спорадични. Ето например в новини по национална телевизия във връзка с трагедията в Хаити: "Ранените хора се превръщат в непосилна тежест върху здравословната система на Хаити". Ясно е, че системата може би трябва да бъде наречена "здравна", защото здравословно или нездравословно би могло да бъде храненето, но една система - в случая, не!
В тв шоу по Би Ти Ви чужденец говори за впечатленията си от столицата и според преводачката "в София имало недостатък (може би е било нужно да се преведе с "недостиг"?) от плат, защото момичетата носели много къси поли..." Ала не можем да оневиним нито преводачката, нито говорителката в тв новини: "Бил свален противотанков самолет" (!!) - може би зрителят-слушател трябва да се досеща, че става реч за противников самолет. Впрочем противников - противен и други медии грешат: "Малките момченца, които тепърва ще започнат да проявяват интерес към противниковия пол (в. "168 часа" - общоприетото е "противния пол", макар и доста двусмислено като значение).
Както се уверяваме, наистина деликатна работа е да се борави стриктно, ясно и без грешки и "ефектно" с родната ни реч!
Акад. Александър Теодоров-Балан го посочва преди повече от пет десетилетия: "Понятието езикова култура обхваща умение да се използват правилно, точно, целесъобразно изразните средства на езика."
Ценим ли и днес мъдрите слова на предците си?