03 Ноември 2024неделя22:18 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Екшън в пет серии

Войната срещу БАН

IV. От ЦК на БКП до... ГЕРБ

/ брой: 291

автор:Велиана Христова

visibility 2566

Опит за закриване на БАН се прави не за първи път. Още в началото на ХХ в. Българското книжовно дружество, създадено през 1869 г., остава без пукната стотинка. Тогава големият българин акад. Иван Евстратиев Гешов - предприемач, политик и бъдещ премиер, изкупува всички ипотеки на заложените имоти на БКД, дарява къщи и пари на дружеството и през 1912 г. го преименува в Българска академия на науките, както са завещали основателите-патриоти като Левски, Марин Дринов, Васил Друмев. Първата национална институция на бъдещата свободна България. Преименуването става със Закона за БАН от 1912 г. Оттогава и досега, както и да се променя този закон, целите на академията остават неизменни - да прави наука в полза на духовното и материално благоденствие на нацията. Сега за пръв път се намира власт - тази на ГЕРБ, която отнема от БАН правото да извършва научни изследвания, изважда от структурата й научните институти и ги подчинява на министерство. В което, за съжаление, не седи Иван Евстратиев Гешов. 
Да си спомним също, че централната сграда на академията е строена в средата на 30-те години на миналия век с пари от дарения, от държавата, от академиците, а след бомбардировките през 1944 г. академиците залагат личните си имоти, за да възстановят сградата. Същата, срещу която вносителят на закона за разформирване на БАН, самбистът г-н Стоилов, сега строи хотел за 20 млн. лв.!
Отнемане на автономията на БАН обаче е имало - със законите по сталинско време от 1947 и 1949 г. Тогава е записано, че институтите на академията се откриват и закриват с решение на МС. Това бе отменено и автономията бе възстановена със Закона за БАН от 1991 г., изработен от тогавашния зам.-председател на БАН акад. Иван Юхновски със съдействието на шефката на просветната комисия в НС проф. Елка Константинова (нищо, че сега мнозина имат мераци да са негови "бащи"). Но дори в най-тежките сталински времена никой не си е и помислял да отнеме институтите от академията и да я превърне в клубче на академици. Напротив - самите институти са създадени и развивани от 100-ина най-видни български учени, основатели на световноизвестни български научни школи.
По-малко известно е, че през 1985-1986 г. бе направен опит да се... приватизира БАН. Бе времето на прословутия Указ 56 и хора от ЦК на БКП вече се увличаха по пазарния волунтаризъм. По високите етажи на властта обаче им противостояха други хора, които знаеха, че наука и духовност не се продават! Тодор Живков балансираше между двете крила и прегърна единствено идеята за "науката като производителна сила".
Случайността ме направи неволен участник в част от събитията тогава. Бях начинаещ в науката журналист, в един прекрасен ден членът на Политбюро Йордан Йотов (тогава главен редактор на "Работническо дело") ми съобщи, че отивам да правя интервю с председателя на Академията на науките на СССР акад. Гурий Марчук. Акад. Ангел Балевски, тогава председател на БАН, щял да ми помогне. Трябвало да говорим за ролята на науката.
На стълбите на резиденцията в Бояна наистина ме чакаше акад. Балевски - световно име в науката за металите, заедно с още един човек, който се оказа акад. Марчук. Някъде отзад се появи акад. Благовест Сендов, но Балевски го отпрати към друга кола, а ние влязохме в първата. Отивахме в Правец, където гостът щеше да разгледа микропроцесорните заводи. По пътя направихме интервюто. Марчук се разходи из академиите на науките в Европа като из собствения си хол, из Съветската академия, създадена в Русия от Петър I в началото на ХVIII в., говори за ролята на БАН.  Върнах се, интервюто бе отпечатано и това беше. По-късно разбрах, че цялата работа била да се спаси БАН от приватизиране - на имотите и интелектуалната собственост. И тогава, както и днес, те бяха много апетитни и за много милиарди.
Тогавашният Голям брат беше помогнал. (Сегашният брат не е къхърен за учените ни, които му попречиха да изгори ракетите СС-23 насред България, пък сега му обясняват, че от тукашните шисти не може да се добива рентабилно газ за енергетиката). Но висши кръгове в БКП около Милко Балев не простиха на акад. Балевски опазването на БАН. Преди дни Благовест Сендов се похвали в един вестник, че бил спасявал БАН с помощта на Марчук. Не знам какво е спасявал, но знам, че когато брутално свалиха Балевски от поста му през 1988 г., на негово място докараха Благовест Сендов. Доведоха го в Президиума на БАН - да го "избере" за председател. Когато човек от ЦК започна да чете благодарност към Балевски "за всеотдайността му към БАН", скочи дребничкият акад. Асен Дацев. "Вие тук за балъци ли ни имате", разсече той настъпилата тишина, запъти се към вратата и излезе. До края на живота си акад. Балевски се мръщеше, когато го питах за тази история. А Благовест Сендов стана нелицеприятен обект на вестникарска поредица "Монополизмът в науката", която започнахме в тоталитарни времена с помощта на големия ум акад. Евгени Матеев. Един тогава млад математик - Андрей Тодоров, сам потърси редакцията да разкаже как хора с протекции от властта "мачкат" младите в института. Скоро след това той замина за Калифорния. Сега е професор там. така или иначе, по онова време се оказа възможно да бъдат защитени академията и науката от ботуша на властта. Днес очевидно не е възможно. Но пък младите учени много по-лесно отиват на Запад. Бойко им строи магистрали...

Варварите тръгват срещу Храма

Ако напомням стари истории, то е, защото днешните събития доста приличат на тогавашните. Още на 20 ноември 2009 г. министър Сергей Игнатов каза нещо знаменателно: "В днешния динамичен свят имаме нужда да възстановим положението преди 9 септември. Не можем да минем с танковете през БАН. Но БАН не може да се превръща в музеен експонат. Институтите трябва да бъдат второстепенни изпълнители на бюджета. Тези, които се развиват добре, ще бъдат подкрепени". Хора, той още тогава каза това, което преди ден повтори в просветната комисия на НС! Казва как ще бъде разтурена академията, как ще й вземат институтите и тези, които "ТЕ" преценят, може би ще получат пари. А в това време "музейният експонат" с адски усилия и пълно безпаричие продължава всеки ден да защитава световнно име за България!  
Нататък се завъртяха едни интриги, не е истина. Игнатов ту заявяваше, че главното е БАН да се свърже с бизнеса, ту да сключва рамкови договори с университетите (впрочем, БАН отдавна има рамкови договори с 18 вуза в страната). И всичко - в медиите, никакво обсъждане с учените. На 5 февруари 2010 г. министърът заплете съвсем конците: заяви пред PRO.bg, че "някой иска да хвърли председателя на БАН акад. Никола Съботинов в битки с правителството и по този начин да вземе мястото му". И като нямаше за какво, се зае да громи БАН заради многото натрупани отпуски - ако изгонят някого, трябва да му платят и тях! 
По това време - извънпланово, бяха огласени сътрудниците на ДС в БАН, които по график трябваше да бъдат оповестени заедно с тези във висшите училища. За вузовете и до ден днешен се мълчи. Но поне седмица тогава обществото бе занимавано с "мръсните агенти" в БАН - голямата част от които са били в научно-техническото разузнаване, което всяка държава поддържа доста ревностно. У нас го обявиха за "престъпление". Изобразяването на академията като "голямото зло" по всички линии продължаваше.     
В началото на месец май Игнатов тресна пред Mediapool: С поправки в Закона за БАН ще бъде премахнато централното управление на академията, ще се засили автономията на отделните институти, като те станат второстепенни разпоредители с бюджета, и имотите на БАН вместо нейна собственост ще станат публична държавна собственост. Това било антикризисна мярка. В полза на младите. От този момент и младите се вдигнаха на улични протести. Учените от БАН, добре запознати с разтурването на академията в Грузия по модела на Дянков, реагираха незабавно - декларации, пресконференции, улични протести. Заради финансовата мизерия и набелязаното убиване на автономията на БАН, подготвяно без ни един контакт с академичната общност. Случващото се е без прецедент в държавната практика и напомня действията на диктатора Чаушеску, заяви академията.
След два дни Игнатов изуми дори журналистите: "Тия учени протестират срещу нещо, което не съществува. След като желаят, нека да протестират, но къде са видели предложения за промени в закона за БАН, няма написани текстове. Това в бокса се нарича бой със сянка". Обаче, виждате ли, централното управление на БАН с огромна администрация гълтало много средства и те като се спестят, ще се дадат на институтите. В централното управление на академията работят 60 души администрация и обслужват цялата академия с общо 980 хил. лв. бюджет (1,7% от 59 млн. лв. за цялата БАН - 6900 души), като в тях влизат и капиталовите разходи за ремонти, издръжката на централната библиотека и пр. За сравнение - в "Макс Планк" при 14 000 учени централното управление е от 430 души. В Унгарската академия на науките "шапката" е от 120 души и т.н. БАН пусна декларация, че Игнатов не става за министър, той отвърна: "Съботинов не е човек, който да казва ставам или не ставам. Това вече е старческа логорея".
Какво каза тия дни бат'Бойко: "Всички трябва да са в стрес!" Игнатов в онзи момент прати за капак финансов одит в БАН, "за да се види как се изразходват парите". Отидоха, видяха, нищо нередно не откриха. По същото време се разбра, че винагиназначаемият акад. Благовест Сендов на тържество за 9 май в Руското посолство в пълна тайна от колегите си е връчил на Игнатов вариант на закон, който изцяло подчинява БАН на изпълнителната власт, председатлят й се назначава от премиера, управлява я Сенат от академиците и т.н. Без да подозирам, станах неволен свидетел на сценката в посолството. Не разбрах защо Сендов се вбеси до лудост при появата ми - а той в този момент подавал лопатата, с която ГЕРБ да изтръгне БАН от корен. Разбира се, употребиха го по предназначение - доскоро Игнатов миеше ръце, че в основата на новия проект за БАН бил вариантът на Сендов. Истината в това твърдение е колкото грахово зърно. Но от това зърно се подадоха кълновете на черния сталински диктат и засмукващите хоботчета на приватизационните апетити от средата на 80-те години!    
Безпартийният галеник на Живков, човекът, който, не успял в СДС-напъните си, яхна БСП със скандалната фраза "влакът е мръсен, но вози" (и червените в благодарност за тая шегичка го направиха председател на парламента), неотдавна ни отвори очите, че бил се откъснал от БСП, щото бил против това, че тя се съгласила за участието ни в Ирак. А колко хора досега се заблуждаваха, че той "се откъсна", понеже го направиха посланик в Япония. Тези дни винагиназначаемият академик се загрижи да не стане с БАН като с унищоженото селско стопанство, но нещо пак обърка, та похвали внесения допълнително от Веселин Методиев (ДСБ) закон за БАН за неща, каквито в него изобщо няма. Ама, нейсе, шум да се вдига, белким някой нов влак реши да го повози!
Няма нищо по-мръсно и по-убийствено за науката от нагазването в нея с политически чизми.

Игра на котка и мишки

На 19 май т.г. след първото огромно протестно шествие на учените ръководството на БАН за пръв и единствен път бе прието от премиера Борисов с министрите Игнатов и Дянков. След срещата лично Бойко Борисов обяви: споразумяхме се, правим БАН първостепенен разпоредител с бюджета, назначаваме в академията мениджър от финансовото министерство, а министрите спират да говорят врели-некипели по адрес на учените. Не знам какво е вряло и кое е кипяло, но в началото на ноември Борисов невъзмутимо обяви: "Реформираме БАН: институтите й отиват към вузовете". После и това се оказа блъф. Играта на котка и мишки продължи с тука има, тука нема закон. Властта плюе и напада от медиите, учените се отбраняват с декларации. 
Междувременно МОМН "законоторчествуваше". Игнатов прекара през НС Закон за развитие на академичния състав, който позволява без прецедент в световната практика петима шуробаджанаци да се съберат и да си изберат професор, доцент, доктор и каквото им дойде наум. Президентът Първанов наложи вето, законът бе върнат от Конституционния съд, ГЕРБ си направи дребни промени и сега пак го бутат напред. Още по-горд е министърът от поправките си в Закона за насърчаване на научните изследвания, който освен че се напълни с нови празни и неработещи текстове, прати "младите учени" да работят само във вузове и научни организации, но не и в бизнеса. Вместо да е обратното - привличането на млади учени във фирмите да е държавна политика. А пътната карта на научните инфраструктури, която според ЕС трябва да посочи наличните модерни научни инфраструктури, годни за общоевропейско сътрудничество, бе подменена. В пътната карта на МОМН не се отбелязват водещите структури на БАН и СУ, вместо тях се сочат намерения за създаване на нови научни центрове - на гол тумбак, чифте центрове.   
Това, за което от години настояват експерти и учени и което е практика в страните на ЕС, съдържа се и в стратегията "Европа 2020", отново бе игнорирано в този закон - фиксиран ръст на процента от БВП за инвестиции в науката и за брой новозназначени учени; въвеждане на данъчни облекчения и стимули за бизнеса, които биха му помогнали при ниска наукоемкост и безпаричие да влага поне някакви средства за наука; изработване на правила за продажба на научния продукт вътре в страната при опазване на интелектуалната собственост; възможност за мобилност на учените с варианти за временно пребиваване във вуз или в практиката и обратно; създаване на клъстъри и на инкубатори за малки иновативни фирми около водещите научни и университетски лаборатории, които биха помогнали поне малко българският бизнес да подобри праметрите си на иновационност и конкурентоспособност. Друг път да се увеличи броят на иновативните фирми при сегашната структура на икономиката в България просто няма.
Но такива неща нямат нищо общо с герберовите помисли и интереси.
-------------------
Следва "Ще ви бесим, носете си въженце"

 

БДЖ запазва монопола за превоз на пътници още година

автор:Дума

visibility 2586

/ брой: 209

Над половината депозити у нас са до 1000 лв.

автор:Дума

visibility 2373

/ брой: 209

70% от хората не разпознават фалшивите стоки

автор:Дума

visibility 2322

/ брой: 209

Европрокуратурата разследва ЕНП

автор:Дума

visibility 2378

/ брой: 209

Тръмп подкара боклукчийски камион

автор:Дума

visibility 2356

/ брой: 209

187 държави в света подкрепиха Куба

автор:Дума

visibility 2114

/ брой: 209

Накратко

автор:Дума

visibility 2828

/ брой: 209

Подмяна

автор:Ина Михайлова

visibility 3132

/ брой: 209

Най-дясната държава

автор:Юрий Борисов

visibility 2569

/ брой: 209

Факелът на просвещението

visibility 2487

/ брой: 209

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ