Вкусът на слънцето, морето и простора

"Знаете ли колко е приятно да идеш на плаж през март! Да се попечеш, да поплуваш в топлата вода, а у дома през това време всичко е покрито със сняг, навън в най-добрия случай са минус 15 градуса", сподели с мен възрастна канадка, с която се излежавахме заедно на слънчевия плаж. Напълно се съгласих с нея, още повече че събирахме тен не къде да е, а на брега на Атлантическия океан в кубинската туристическа перла Варадеро. Наричат го канадски курорт, всъщност обаче той е и руски - това са двете най-големи туристически групи в този райски кът. Само за първите три месеца на т.г. Куба е била посетена от 1 милион канадски туристи, руснаците им отстъпват съвсем малко, с близо 300 хиляди. Повечето от тях отсядат именно във Варадеро. През последните години този курорт се очертава и като любимо място за отдих на по-заможните българи. От януари до края на март 726 от тях са почивали тук. Цените във Варадеро не са баснословни, но не са и без пари, в Европа могат да се намерят по-евтини дестинации. Но пък екзотиката на Варадеро, невероятното слънце и доброто обслужване си заслужават парите.

Майсторството на кубинските градинари е впечатляващо

Съвсем доскоро това място е било почти пусто и съвсем непознато за туристите. Варадеро е разположен на брега на Атлантическия океан на полуостров Икакос, провинция Мантазас, на 140 километра източно от Хавана. Най-широката част на полуострова е 1,2 км. и на много места се виждат и двата му бряга от главната улица. Дълъг е 20 километра и е една от най-дългите и красиви плажни ивици в Карибския басейн. Варадеро идва от испански и означава сух док. Мястото е открито през 1555 г. и дълго време е ползвано за док и за складове на солените мини, затворени едва през 1961-а. Като град започва да се развива от 1887 г., когато десет богати фамилии от Карденас получават разрешение да построят летните си вили там. Но толкова. Малко по-късно Варадеро е открито и от член на фамилията Дюпон, луд фен на голфа, който си купил бая големчък парцел, където си направил и къща. Голф игрището се ползва и до днес от многобройните туристи. Дълго време обаче във Варадеро не е имало нищо друго, докато не настъпва "специалният период" - 90-те години, когато Куба е изоставена от някогашните си социалистически приятели да се справя с живота сама. Тогава Фидел Кастро решава, че страната може да бъде привлекателна туристическа дестинация: тук почти през цялата година е топло и слънчево. Речено-сторено, не закъсняват и чуждите инвестиции - канадци, французи, испанци с готовност влагат пари. Така на Варадеро изникват доста хотели с инфраструктура, с басейни, с всевъзможни развлечения. Кубинската държава обаче има и условия - чужденците не могат да притежават повече от 49 процента от собствеността. Освен това в курорта строителството е премерено - никъде няма да видите бетонени небостъргачи или презастрояване. Най-високият хотел във Варадеро е 8-етажен и той е единствен, всички останали сгради са до 5 етажа. И са на солидни разстояния една от друга. Усещането за простор не те оставя нито за миг.
Всеки хотелски комплекс е обособен, с много зеленина (кубинските градинари са просто невероятни), със собствен плаж, на който обаче няма огради: спокойно можеш да преминеш по брега и да влезеш в съседния хотел, но... няма да получиш нищо. Тук парите не важат - най-същественото е гривничката на ръката, която ти слагат още при пристигането и я свалят едва, когато си тръгнеш. Тя ти предоставя пълната програма: ядене и пиене "на корем" 24 часа (много от ресторантите и баровете работят денонощно), дискотека, шезлонг, плажен чадър, басейн - всичко.
Любимото удоволствие на туристите е т.нар. делфинариум, който се намира в открития океан, където хората могат да плуват заедно с делфините и, разбира се, задължително се снимат за спомен с целуващия ги делфин. На плажа пък аниматорите няма да ви оставят да скучаете нито минутка - гимнастика, волейбол, водни упражнения, уроци по танци, ако пък сте любитил на спокойните интелектуални занимания се присъедините към уроците по испански. Грижата за туристите е денонощна, тя не спира и с падането на мрака - всяка вечер се устройват най-различни представления: модерен балет, рок групи, фокусници, акробати... Тук можеш да прекараш фантастично и с компания, и дори сам: самотен няма да останеш нито за миг.
Океанът е приказен - този изумруден цвят на водата го има само на Карибите. А пясъкът, този пясък е поразителен - бял, ситен и чист. Любителите на нощното къпане тук са в свои води - дори и нощем на плажа е невероятно светло.
Варадеро обаче далеч не е единственият курорт на Острова на свободата. На 1200-километровата брегова линия на Куба има над 200 залива и 289 плажа. Жителите на Хавана, например, се радват на няколко красиви и слънчеви плажа, които са само на 17 км от столицата. Но това пак е Атлантическият океан.
Попаднете ли в Куба обаче в никакъв случай не пропускайте да отидете на неповторимото Карибско море. По-ласкава, по-слънчева, по-изимрудена вода няма никъде другаде по света. За разлика от Варадеро, тук курортите изглеждат малко по-скромно, но условията са също отлични и туристи не липсват. Куба е едно от най-добрите места в Карибския басейн за подводно плуване. Тук на 70 000 кв. км от спокойни и топли води, защитени от голям риф и околните острови, има цяла подводна вселена, представена от над 500 различни видове риби и голямо разнообразие на медузи, водорасли и други невероятни създания на природата. Развитието на дайвинга в Куба обаче се основава на строгите принципи на защитата и запазването на подводните екосистеми.
Един от карибските курорти - Кайо Ларго, е напълно изолиран от света и разполага с два центъра за дайвинг. Около 30 места за спускане предлагат на подводничарите тунели и отвесни стени с богата фауна. Кайо Коко също е един от любимите острови за подводно плуване. Специалистите казват, че в Карибския басейн има само няколко места, които могат да се сравняват по красота и изобилие от риби с Кайо Коко. Неслучайно наричат този остров "гигантски природен аквариум". Кайо Коко е съединен с основната част на Куба с изкуствен път - насип в плиткото на това място море, върху който е нанесен асфалт. Този път се движи направо през Карибско море - усещането е невероятно. Пак такова съоръжение го съединява с другото островче - Кайо Гилермо. До островите може да се стигне и със самолет. В Куба има 70 летища и всички те работят и днес.
Знаете ли кое е най-впечатляващото в Куба? Липсата на мобилна връзка и скъпите GSM-разговори. Първоначално се паникьосваш - ами ако става нещо важно, ако спешно потрябвам на някого, струва ти се, че едва ли не всичко може да се срути. Бързо обаче разбираш, че няма нищо страшно в мълчащия телефон и че е време да се огледаш, да се потопиш в цялото това цветно разнообразие...
Неслучайно броят на туристите от чужбина в Куба расте с всеки изминал ден, за да достигне 2 милиона души годишно. Само американците не могат да идват на Острова на свободата - САЩ е единствената държава в света, която забранява на собствените си граждани да посещават Куба. Между другото на янките им е забранено дори да пушат кубински пури и да пият кубински ром. Горките, а уж били най-демократичната държава в света... Няма съмнение обаче, че ако американската блокада на Куба падне, островът ще бъде "залят" от американци. Самите кубинци очакват това и според сметките им, ако санкциите бъдат отменени, очаква се около 3-4 милиона американци да пристигнат наведнъж.
Разбирам ги - аз вече познавам вкуса на удоволствието - бях на Острова на свободата.


Раул предложи ограничение до два мандата

Снимка БГНЕС

Кубинският президент Раул Кастро, облечен в генералска униформа и обграден от високопоставени официални представители на страната, поздрави маршируващите войници. Техният марш се извърши на Площада на революцията в столицата, който е политическото сърце на държавата

Кубинският лидер Раул Кастро предложи да бъде въведено ограничение до два мандата за ръководните политически постове на Острова на свободата. Изявлението му беше направено на първия от 14 години насам конгрес на Кубинската комунистическа партия. В реч пред конгреса 79-годишиният Раул Кастро, който заедно с брат си Фидел управлява Куба от 52 години, заяви, че занапред политиците трябва да ръководят най-много два петгодишни мандата. Той отбеляза, че партийното ръководство "се нуждае от обновление".
"Достигнахме до заключението, че така Комунистическата партия в Куба ще има възможност да спечели доверието на хората. Така ще се дава възможност на по-млади членове на партия да вливат свежи идеи и енергия в нейните редици", каза Кастро. Кубинският лидер заяви, че ограничението се отнася до политически и други важни постове.
В изказването си той подчерта, че сред икономическите реформи, които предстоят в Куба, няма да има такива, които да позволяват съсредоточаването на голямо имущество в частни ръце. Раул обаче изказа силна подкрепа за планираните промени, сред които евентуално премахване на дажбите и други субсидии, децентрализация на икономиката и въвеждане на принципа за търсене и предлагане в някои сектори.
Преди откриването на конгреса в Хавана се състоя грандиозен военен парад, с който беше отбелязана 50-ата годишнина от провъзгласяването на социализма в Куба. Парадът започна с отдаване на чест на революционната икона Фидел Кастро, 84-годишният лидер, който официално предаде властта на Раул през 2006 година поради здравословни причини.
 

По стъпките на Хемингуей

Любителите на Хемингуей могат да посетят имението му в Хавана "Finca Vigia", където писателят е живял от 1939 до 1960 г. Там Хемингуей е написал "За кого бие камбаната", "Старецът и морето", "Острови на течението". На входа на къщата е прочутата камбана, която е известявала пристигането на особено почетните гости

Няма как като дойдеш в Куба да не минеш по стъпките на Хемингуей. Още повече че следите му на Острова са запазени непокътнати - и любимата му кръчма "Флоридита", и барът "Бодегита дел Медио" (известна е фразата - "Mi mojito en "La Bodeguita", mi daikiri en "La Floridita" ("Мохитото в "Бодегита", дайкирито - във "Флоридита"). Няма как да се пропусне хотелът "Ambos Mundos", в който писателят е живял, преди да си купи къща, и самото имение "Finca Vigia" с невероятно красивия парк, и дори мястото, откъдето е тръгвал с яхтата си в океана за риба. Всичко това се пази и се показва на туристите с особена гордост. През 1961 г., след смъртта на Хемингуей, съпругата му дарява "Finca Vigia" на кубинската държава с едно-единствено условие - имението да се превърне в музей. Куба с благодарност приема и днес всеки може да дойде, да види къде е живял великият писател, къде е творил, да разгледа запазените и до днес книги, да се порадва на библиотеката, която той си е направил в тоалетната, и да се възхити на старата пишеща машина, на която са написани световните шедьоври. Трябваше да отида до Куба, за да разбера, че Хемингуей е пишел прав. Пишещата му машина стои не на бюрото, а на един шкаф, та отгоре на това под нея са сложени и книги - да е по-нависоко. Какво да се прави: всички гении си имат свои странности...