Високата летва на Варшава

Знаете ли вица за руснака, източногерманеца и поляка, явили се заедно пред райските двери? Св. Петър им дал право да зададат по един въпрос. Пръв бил руснакът. - Какво е бъдещето на СССР? Св. Петър помислил малко и му прошепнал нещо. - О, не!, простенал руснакът и започнал да плаче. Същото станало и с източногерманеца. Дошъл ред и на поляка, който на свой ред се поинтересувал за съдбата на страната си. Св. Петър го погледнал, замислил се и започнал да плаче.
Днес този стар виц отдавна не е в обращение, защото Полша се е отърсила от дългогодишния си образ на мъченика на Европа. След рухването на комунистическия режим, пътя към евроатлантическата интеграция и присъединяването към ЕС през 2004 г. Полша вече се усеща като солидна част от Европа и проявява самосъзнание на сериозен партньор с нарастваща мощ. Най-големият от новите еврочленове се преобрази от досадна напаст, която се държи предизвикателно към големите в ЕС, и особено към Германия, до прагматичен екипен играч, готов да поеме отговорностите на водачеството.
Макар да не се признава официално, е ясно, че Варшава се стреми да коригира впечатленията за евролидерството, практикувано на изток от Париж и Берлин, и да организира най-впечатляващото председателство на Европейския съюз от влизането в сила на Лисабонския договор. Следвайки златното правило, че сигурност може да има само чрез САЩ, а благосъстоянието и модернизирането на страната се постигат чрез ЕС, Полша има силното желание да се представи като регионална сила, на чиито идеи си струва да се обърне внимание. Промяната в тона дойде с либералното правителство на Доналд Туск, който съумя да измести силната, исторически обусловена враждебност към Германия и Русия. Туск положи усилия да укрепи отношенията с моторите на ЕС Франция и Германия и да подобри връзките с Русия, извеждайки ги на едно по-практично ниво. И ако преди травмиращите спомени и антинемската реторика доминираха, днес Полша и Германия вече обсъждат политиката на ЕС много редовно. Доказателство е срещата на канцлера Ангела Меркел и колегата й Туск, които председателстваха съвместно заседание на правителствата на двете страни в навечерието на полското председателство. Варшава е наясно, че за да се постигне напредък в области като "Източното партньорство" или енергийната сигурност, които посочи като свои приоритети за предстоящите шест месеца, трябва да се увери, че има подкрепата на Германия, защото "като най-голям донор за Европейския болници Берлин ще имат най-тежката дума в дебата".
Това е важно и за трудните преговори за имиграционната политика и спасителните пакети за закъсалите страни от еврозоната. Въпреки че Полша все още не е приела еврото, тя се озова на първа линия в разрешаването на проблемите на единната европейска валута. След скандалния арест на шефа на МВФ Доминик Строс-Кан и догадките за стила на наследничката му Кристин Лагард неясните перспективи на финансовите пазари може и да осуетят амбициозните планове на полското председателство и така всички други въпроси на ЕС да бъдат изтласкани на заден план. Евентуалният крах на еврозната ще изстреля фундаменталния въпрос за бъдещето на Евросъюза, което от своя страна ще ограничи полското председателство и неговите цели до незначителен епизод от европейската история. Поради това е почти сигурно, че лайтмотивите на полското председателство ще бъдат бюджет, стимулиращ икономическия растеж и солидарност.
Успехът на председателството е от значение и за вътрешнополитическите дела в Полша, защото наесен ще се проведат парламентарни избори. Лидерите в страната ще се вълнуват и от кампанията, но Доналд Туск и неговата партия Гражданска платформа най-вероятно ще останат на власт, защото полският оптимизъм се опира на икономическия успех през последните години. А страната е единственият европейски отличник, който не пострада от рецесията покрай световната криза и има добър икономически ръст.
Ентусиазмът на Полша към идеята за европейска интеграция не се нуждае от доказателства. Той прозира и в заложените цели, но най-вече във вниманието към източните съседи. Наред с важността на инициативата "Източно партньорство" Варшава обяви намерението си да остави вратите отворени за нови членове с идеята председателството й "да въведе по-високо ниво на разширяване, което ще отбележи повратна точка в историята на Европа", както отбеляза министърът по европейските въпроси Миколай Довгелевич. През следващата половин година се очаква Хърватия да подпише споразумение за присъединяване към Евросъюза. Освен това Полша се надява ЕС да подпише споразумение за асоцииране с Украйна, което ще позволи да се разшири икономическото сътрудничество като компонент от по-широката програма за развитие на демокрацията по източните граници на съюза. Именно заради това еврофилията на Полша не е самоцел. Тя по-скоро трябва да се разглежда като перспектива и отговорност за посоката и темповете на промените в Европа, както изтъкна бившият полски премиер и настоящ председател на Европарламента Йежи Бузек.


Полемика за логото

Логото на полското председателство, изработено от графичния дизайнер Йежи Янишевски (създател и на логото на легендарната "Солидарност"), бе представено на 10 май от премиера Доналд Туск. Шестте разноцветни стрелки, чийто връх сочи нагоре, увенчани от полското знаме, са символ на полския марш към успеха. Но в изображението някои съзряха инфантилни и безгрижни хора, които маршируват под сантиментален флаг. Вестник "Жечпосполита" коментира, че логото привидно изглежда като символ на полския гений за импровизации, докато различните форми и цветове - пресъздават непокорство и склонност към беззаконие, а закръглените форми - внушават един вид детска наивност. Знамето - препратка към логото на "Солидарност" - ще извика сълзливи спомени за единен начин на мислене и манталитет, които са необратимо изгубени, допълни "Жечпосполита".