Възраждането на руското село
/ брой: 37
Умните хора отдавна са разбрали, че голямото богатство на планетата ни днес ще е храната, а не "черното злато" например. Днес селското стопанство е една от приоритетните за Русия области, в която някои инвеститори оценяват капиталовложенията си като по-изгодни, отколкото в петролния сектор. Връщането на интересите на руската администрация към сектора на селското стопанство ясно показа новите стратегически цели на Москва. През 2005 г. отношението към селското стопанство се промени и Путин го превърна в един от фундаментите на своята страна. Две години по-късно той стартира петгодишен план, който предвиждаше широко кредитиране на земеделските производители, за които бяха отделени 551 милиарда рубли. Приемникът на Владимир Путин - Медведев, продължи същата политика. Днес Русия напълно осъзнава неизползвания си потенциал и няма намерение да спре дотук. Страната притежава 40% от черноземните почви в света.
Променил ли се е наистина животът в руското село? Ето ви един фоторепортаж от руския портал sdelanounas.ru:
Слуховете за смъртта на руското село са силно преувеличени. Никой не спори, че проблеми има, както ги има навсякъде. Но селото е живо и пример за това са много мои приятели, които създадоха семейства, народиха деца и не смятат да напускат родните си села.
Какво всъщност е истинското положение в руското село?
Както и навсякъде в страната, така и в селата, е различно. Някъде е по-добре, другаде - по-зле. И ние си имаме свои олигарси, имаме и бедняци. Но за разлика от града при нас няма клошари и просяци. Това, разбира се, все още не означава, че всички са богати и щастливи. Не, селяните не живеят богато, а това, което печелят, е благодарение на тежък и упорит труд.
Опозицията постоянно твърди, че руското село умира. Но аз като човек, живял много години на село, чийто баща продължава да живее там, твърдя, че това е силно преувеличено!
В потвърждение на думите си ще ви направя една виртуарна фотоекскурзия в родното ми село, което се намира в Салската степ. Това е село Целина, Ростовска област. Районен център. Населението му е 15 000 жители.
Строителството на това училище е започнало още по съветско време, но през всичките 90-те години то така си и стоеше - построено наполовина. В началото на 2000 г. училището бе завършено. Стана красива сграда, за която могат да завиждат много от градските училища
Това е централният ни площад.
Ето я алеята, която води до площада
А ето така тя изглеждаше само преди няколко години
Когато преди три години си дойдох в Целина, бях поразен колко се променил центърът ни. Не само целият площад, а целият център беше с подменени тротоари, навсякъде бяха сложени красиви фенери и чугунени пейки
Това е пожарната на селото
А това е гордостта ни - спортният комплекс. Един от най-големите в областта
Това е спортният комплекс, докато се строеше. Мястото по традиция се нарича "Търговски център". Тама, както се вижда на снимката, е бил затвореният още през 80-те и полуразрушен супермаркет. Сега стените на магазина са част от спортния център, един от най-модерните в областта
Мнозина говорят за незасетите поля и голям дял на вносните селскостопански продукти. Но с пшеница ние се осигуряваме на 120 процента. Това е пшеницата от "незасетите" поля
А това са самите поля. На заден план се вижда достатъчно новият комбайн, произведен от завод "Ростселмаш"
На практика е завършена реконструкцията на централния парк - навсякъде има нови пейки, фенери, чисти алеи
Така е изглеждал паркът по-рано
Не успях да снимам реконструираната и ремонтирана районна поликлиника, оборудвана с най-съвременни медицински уреди. Както и много други реновирани и построени обекти. През последните години цялото село е осветено, ремонтирани бяха пътищата. Построена бе система от съоръжения, защитаващи селото от наводнения. Всички училища получиха нови мебели, автобуси, компютри.
Да, селото има много проблеми. Разбира се, има и отрицателни примери - например мандрата ни, която не работи вече 10 години. Или фермите в окръга, разграбени чак до тухлите. Какво да се прави - неизгодно е у нас животновъдството. Неслучайно големите животновъдни комплекси се строят в Липецка и Белгородска област. А ние сме растениевъди, което, разбира се, съвсем не означава, че сме се отказали от животни напълно.
Така че проблеми има, но има и много факти, които показват развитието на селото.