Ватерло наесен за Борисов

Унгарското председателство на Евросъюза се изхлузи тихомълком. Официално Будапеща го отчита като успешно. Моето впечатление е, че Евросъюзът прояви пределно великодушие, затваряйки си очите за куп неща, случили се в Унгария за този период - влизането в сила на скандален медиен закон, приемането на нова конституция, намирисваща на иредентизъм и на стари австро-унгарски партенки, прилагането на ретроактивни закони, ударили не само унгарците, но и големите чужди фирми в тази страна.
Унгария си позволи всички тези волности, защото партията "Фидес" на Виктор Орбан има абсолютно мнозинство в парламента, а също, защото на Орбан изобщо не му пука за това какво мислят за него в ЕС. От друга страна, на ЕС така му е пламнала главата с Гърция, че своеволията на "Фидес" му се виждат бели кахъри. Не случайно унгарски интелектуалци молят САЩ да озапти Орбан в порива му да установява авторитарна държава - пределно е ясно, че помощ от ЕС няма да дойде.
Не случайно Унгария попадна в полезрението на годишния доклад на американската неправителствена организация "Фрийдъм хаус" като една от двете страни от ЕС в бившето постсъветско пространство, отбелязващи спад по показателя "национално демократично управление". За съжаление, другата страна е България. Бойко Борисов няма квалифицирано мнозинство в парламента, но дори и така е постигнал отстъпление на демократичните завоевания у нас. Бързам да добавя, че за Румъния е констатиран напредък.
"Фидес" на Орбан и ГЕРБ на Борисов са членове на едно и също политическо семейство - Европейската народна партия. Същата, която преди дни се оказа неспособна да накара лидера на "Нова демокрация" в Гърция Антонис Самарас да подкрепи пакета реформи в страната му, от който зависи стабилността на еврозоната и дори бъдещето на ЕС. Напук на пледоариите на шефа на комисията Барозу, шефа на съвета Ван Ромпой, шефа на парламента Бузек, а също Меркел, Саркози... Борисов седеше на края на масата, до новия премиер на Португалия Пасуш Коельо и си играеше с мобилния телефон, нали не може да каже две думи на кръст на чужд език... Трогателна гледка, даже си го снимах за спомен.
ЕНП по никакъв начин не помага на Борисов да реши основния външнополитически въпрос, който той сам хиперболизира - влизането на страната ни в Шенген. Именно Саркози и Меркел най-много му пречат, макар че се крият зад гърба на новия премиер на Холандия Марк Руте, който е възприел най-безкомпромисния стил. Разговарях с Руте точно когато Борисов самохвалстваше пред българските медии в Брюксел. Руте беше категоричен - Холандия не смята, че България и Румъния са изпълнили критериите за членство в Шенген, и страната му обвързва влизането в Шенген с покриването на изискванията по механизма за проверка, чийто пореден доклад ще се появи в края на юли. "Не можем да имаме доверие, че вашите митничари не се поддават на корупция и че съдебната ви система работи", бяха думите му.
Нещо повече, Руте каза, че страната му настоява за реформа в Шенген, по силата на която сегашният механизъм за проверка ще стане постоянен.
Високопоставен полски представител, с когото разговарях, каза, че имало риск от дестабилизация в България заради Шенген и предстоящите избори. Възразих, че дестабилизация не може да има, защото все пак сме демократична страна, не сме Афганистан. Ако Борисов или неговият кандидат загубят, друг ще спечели и дестабилизация няма да има. На високопоставения полски представител му стана неудобно и помоли да не бъде цитиран поименно. Но останах с впечатление, че Борисов е подлудил поляците с молби за ходатайство, естествено представяйки се за безалтернативен в държавата.
Борисов действително разчита на полското председателство, което започва на 1 юли. Поляците са преизпълнени с амбиции да покажат на света, че са една от шестте големи страни в ЕС и са способни да му влияят, подобно на Франция, Германия, Италия и Испания. Но тях Шенген ги вълнува слабо, техните амбиции са главно в областта на бъдещия дългосрочен бюджет на ЕС, проект на който комисията обяви вчера, битките около който ще продължат и при следващите датско и кипърско председателство. Поляците обаче знаят силата на прецедента и искат да закотвят здраво ролята на въртящото се председателство и да преварят опити да бъдат изместени от екипа на Ван Ромпой, който според мнозина преговаря непрозрачно и угажда на големите. Освен това те ще използват формата на тройката на председателствата, за да продължат да дърпат конците до окончателното решение.
Поляците впрочем ще имат избори по средата на председателството си. На срещата на върха през декември страната им вероятно ще бъде представена от Доналд Туск в качество на премиер в оставка, в очакване на формиране на ново правителство, на което вероятно отново той ще е начело.
Надявам се поляците да пооправят впечатлението за източноевропейците, което, както стана дума, понесе удари от унгарското председателство, но също и на чешкото през първата половина на 2009 г. И, разбира се, от удивителната незаинтересованост на нашата страна по почти всички приоритетни теми в ЕС, включително по темата за бюджета. Да не говорим за превръщането насила на Шенгенския рубеж в нещо, което се очертава като политическо Ватерло за Борисов наесен.