В журналистиката е както в спорта

Иван Колпаков е роден в руския град Перм, където по-късно завършва историческия факултет в държавния институт. Едва 17-годишен се посвещава на журналистиката - работи в местното радио, в градската телевизия, в няколко регионални вестника и списания. Сега 28-годишният младеж е главен редактор на първото, доста успешно интернет издание, което е създадено извън Москва или Санкт Петербург. На проекта, който се нарича "Сол", са се посветили млади руски журналисти и редактори от град Перм.

Цитат:
Уж се събрахме да правим неординерно издание, а се оказа, че класическият вариант е по-печеливш


- Иване, как се роди идеята за създаването на интернет вестника "Сол"?
- Не всичко, разбира се, стана отведнъж. Много ми се искаше да направя интернет издание в родния си град Перм. Доста време обмислях идеята, обсъждах я с близки хора и приятели. Трябваше да минат няколко месеца, за да се избистри проектът, да се оформи като нещо различно от всичко, правено досега. Така се стигна до създаването на общоруско интернет издание, което работи извън столицата.
- Как подбрахте екипа си? На какво заложихте - на младостта или на професионализма? Колко души работят в интернет вестника?
- Случвало се е екипът да се разрасне и до 20 души. А това изобщо не е малко за средностатистически руски интернет вестник, който излиза всеки ден. Но след като се сблъскахме с финансови затруднения, които не подминаха и нас - може би заради световната икономическа криза - се наложи да съкратим броя на хората в проекта. Само няколко души са постоянно в редакцията, но успяхме да запазим сътрудничеството с много външни автори. Изричното условие за работа по проекта бе журналистите и редакторите да са местни хора - от Перм. Разбира се, имаше голям интерес и от други градове, дори от Москва, но тогава се губеше смисълът на интернет вестника, чиято основна цел бе да покаже, че подобно издание може да съществува успешно и извън рамките на руската столица. Фактът, че екипът ни е млад и става все по-млад - и духом, и на години, само ме радва. Хората, работещи в интернет изданието, са предимно на моята възраст. Смятам, че в журналистиката е също както в спорта: ентусиазмът и способностите достигат върха на определена възраст. Така че в редакцията спазваме някои принципи на футболен клуб - опитваме се да купуваме играчи, които са перспективни и имат шанс да постигнат успехи в кариерата именно при нас.
- Кои са основните направления на вашето интернет издание?
- Главните теми, които засягаме в нашия интернет вестник, са две - обществено-политическият живот в Русия и културните събития. Мога да кажа, че културните аспекти са сред водещите теми в Перм. Това се дължи на факта, че в града се реализира концепцията на нова културна политика - програма, която неофициално се нарича културна революция. Тоест налице са опити културата да се превърне в мотор на развитието - най-напред на Перм и на региона като цяло. Разбира се, това предизвиква нееднозначни реакции в различни кръгове. Но така или иначе е факт еволюцията на изключително острата тематика, каквато е културната. Дори към политическите новини се опитваме да приложим по-различен подход: да ги отразим от гледна точка на културата като цяло. И ако приемем, че някои обществени процеси са с главата надолу, целта ни е да ги преобърнем и да ги поставим на здрава основа. Мисля, че такова нещо не е правено досега в други издания. Безспорен факт е, че обществените и политическите събития съществуват в културен контекст, а не обратното, както винаги е било прието да се смята. Не културата е надстройката, а напротив. Още повече това се отнася до съвременния свят. Според мен културните фактори се превръщат в решаващи за икономическото развитие, историята и социалния живот на планетата.
- Проектът "Сол" е замислен като интернет издание, но в крайна сметка се стига и до класическия журналистически хартиен вариант - започвате да правите и списание. Как и защо се случи това?
- Ще бъда откровен: създаването на хартиения алманах "Сол" е свързано по-скоро с нашите несполуки, отколкото с успехите на интернет изданието. От една страна, трябваше да се съобразим с желанието на инвеститорите, вложили средства в проекта ни. В интерес на истината трябва да отбележа, че и за журналистическия екип бе предизвикателство да създадем и хартиен вариант на "Сол". А и аз самият, преди да стана главен редактор на интернет изданието, съм работил в списание и смятам, че зная как и мога да го правя. В крайна сметка решихме, че нашият алманах ще бъде полезен за хората, които все още разчитат на класическите средства за информация, каквито са вестниците и списанията. Колкото и странно да звучи - доста бързо регистрирахме читателски интерес извън границите на нашия град Перм, като в същото време като че ли започнахме да губим местната аудитория на изданието ни. Интернет вестникът се оказа доста необичаен продукт за някои. Хората са свикнали да четат градската преса, да се информират за местните новини от печатните издания, които се продават в павилионите край жилищата или работата им. Ние като че ли формално се отнасяме към регионалните издания, но те отразяват най-важните процеси, явления и събития. А нашият формат бе доста необичаен и предизвикваше дори странни реакции. Публиката като че ли бе малко обезкуражена и дезориентирана. И за да привлечем и приобщим местните жители на Перм към "Сол", решихме да издаваме и класическо списание. Това ни помогна. Алманахът е много популярен в града, защото успяхме да направим хартиено издание, което е в пъти по-добро от нещата, които се предлагат в павилионите за преса у нас.
- В списанието се публикува всичко, което може да се прочете и в интернет изданието "Сол"?
- Да, но има и материали, които се подготвят специално за алманаха. Въпреки ситуацията, която за съжаление е доста нестабилна, хартиеното издание започна да се самофинансира. Затова е безсмислено да се убива онова, което излезе по-успешно от първоначалния интернет проект. Журналистическият екип обаче живее в състояние на когнитивен дисонанс - уж се събрахме да правим неординерно издание, а се оказа, че класическият вариант с хартиено списание е по-печеливш.
- Как си обяснявате този факт?
- Като че ли не ни достигнаха времето и финансите, за да може интернет изданието да се самоиздържа. Все ми се струва, че ни трябват още малко усилия и всичко ще се подреди.
- Какво според вас не ви достига, за да наречете с чиста съвест интернет проекта си успешен - опит, екип, пари?..
- В подобни начинания най-много куца финансирането. Няколко месеца търсим инвеститори. Но шансовете не са много големи поради факта, че собствениците на проекта не искат да се разделят с него. При това обаче те нямат ясна представа какво да правят по-нататък. И понеже напоследък сме в ситуация на непрекъснати преговори, трудно е да се прогнозира как ще приключи всичко. Все пак мисля, че изданието няма да бъде затворено, но е възможно да се промени концепцията му, което ще повлече и смяната на журналистическия екип. Е, това не бива да стряска никого - подобни неща се случват доста често с медийните проекти навсякъде по света.
- Все пак - кои са най-големите трудности, с които се сблъскахте при създаването на интернет изданието си? Какво не ви позволи да стигнете до самоиздръжка?
- Основният проблем като че ли произлезе от извънплановото спиране на средствата. Самият план на финансиране не бе изпълняван коректно. Но нямам никакви претенции към инвеститорите, защото самият факт, че те се решиха да вложат парите си в този необичаен проект, им прави чест. Другият проблем, с който се сблъскахме, е човешкият фактор. Много е сложно да събереш в град като Перм хора, притежаващи необходимия професионализъм и готови да работят по федерални въпроси, а не да се фокусират само върху местни проблеми. Когато все пак успяхме да съберем екипа на интернет проекта, повечето журналисти активно се съпротивляваха на акцентите, които държах да се поставят в отразяването на новините. На мнозина, незнайно защо, им бе откровено безинтересно всичко онова, което става извън пределите на родния град. Тоест трябваше да се преборим с вътрешната нагласа да се произвежда чисто регионален продукт. Това може би е най-големият проблем, който възниква навсякъде - в Перм, Новосибирск, Екатеринбург или друг голям руски град, където се правят опити да се създаде сериозен мащабен медиен продукт с глобална насоченост на тематиката в него. За мое съжаление истината е, че най-добрите журналисти работят в Москва и Санкт Петербург.
- Щяхте ли да се захванете със "Сол", ако знаехте какви трудности ви предстоят?
- Интернет изданието и последвалото го списание са удивителен проект. Каквито и трудности да сме имали и каквото и да се случи оттук нататък, мисля, колкото и самонадеяно да звучи, че сме направили важен пробив в медийната ниша, като доказахме, че е възможно съществуването на сериозно интернет издание и извън руската столица. Такива проекти имат бъдеще.