Критика
В света на Радичков
Да усетиш тайнствената митична вселена на писателя и драматурга
/ брой: 36
Мнозина изследователи и критици са пробвали перото си върху творчеството на Йордан Радичков, но малцина са успявали да проникнат в спецификата му, да анализират философските и общочовешки търсения и своеобразната мистика на големия наш белетрист и драматург, народовед и мъдрец.
В книгата си "През февруари при бащата на "Януари"" Юлий Йорданов не се е плъзнал по познатата маркировка на анализ на творбите на големия Радичков, защото като изследовател и критик знае, че истински академичен анализ на самобитното в творчеството му крие рискове и лични пристрастия.
Юлий Йорданов, който е познавал земляка си Радичков, общувал е с него, е подходил пространствено не само към оригиналността на белетристиката и драматургията му, но и към човека Радичков.
Центърът на изследването си, пребогато на документален и снимков материал, авторът е поставил върху сътвореното от други творци за популяризиране на творчеството му - драматични постановки с актьори от различни поколения и театри, приятелства с други големи творци - режисьори и художници, отношението на младите към пиесите му, обществеността и Радичков и пр. Или иначе казано, Йордан Радичков като явление в литературните и културни пространства, магично привлекателно за всички, които са се докоснали до него по един или друг начин.
Респектирана съм от огромния фактологически материал, който Юлий Йорданов е събрал, систематизирал и поднесъл на читателя емоционално развълнувано: редица имена на творци и общественици, съпричастни на таланта на големия автор, на режисьори и актьори, поставили или играли в знаковите му пиеси - "Януари", "Лазарица", "Суматоха" и др., скулптури, извайвали образа му от дърво и бронз, но най-вече вниманието му е съсредоточено върху постановките на Радичковите пиеси в монтанския театър "Драгомир Асенов". Обективният подход на Юлий Йорданов му позволява да отбележи сполуките, емоциите, тревогите, вълненията и съмненията на постановчици и актьори през годините в театъра на Монтана.
И не би могло да бъде иначе, защото самият Юлий Йорданов е син на митично-легендарния Северозапад, земляк на Радичков. Разбира се, не са спестени и съмненията на някои театрали, че един провинциален театър се нагърбва с толкова тежка творческа задача - пръв да постави на сцената "Януари", не спестява и удоволствието от триумфа на успеха. Отбелязал е наред с това и оригиналните постановки на други български сцени и на сцените на някои балкански държави.
Независимо от обяснимите различия и итерпретиране на текст и образи, балканските страни приемат Радичков. Нещо повече, участват в семинар, организиран от проф. Азарян под наслов "Балканите четат Радичков". Внимание авторът е отделил и на приятелството на Радичков с проф. Азарян, с Рангел Вълчанов и други видни наши театрали и хора на изкуството - като именития скулптор Чапа. Една по една пиесите на Радичков и героите, населяващи Северозапада, оживяват в споделеното преживяно от автора, топло и прочувствено.
Знакова пиеса на Радичков "Суматоха" и постановката й в монтанския театър е описана особено развълнувано и съпричастно. В детайли авторът описва видяно, почувствано, емоционално напрегнато цялостната работа върху спектакъла. Подробно Юлий Йорданов се спира и на отзвука от пиесата "Образ и подобие". Авторът не само проследява случващото се в момента на появата й на сцената, но и цитира споделеното от хора, взели участие в "екзекуцията" й. Спомням си колко много шум се вдигна навремето и какви ли не тълкувания имаше на нейното съдържание. Интересни са спомените на Валентин Караманчев, на Иван Попов и на самия Радичков.
Интересен факт в текста на автора е участието на млади актьори в пиесите на големия драматург, изследвана е и сетивността на младите при превъплъщението на необикновените митични Радичкови образи. В тълкуванието на всеки факт, жест, мисъл се прокрадва преклонението на автора към твореца и човека Радичков, към харизмата на неговия именит земляк и народовед.
Отделна част в книгата е посветена на художници и скулптури, пресъздали образа на Радичков от дърво и бронз. Снимката на дървопластиката на Чавдар Антов - "Дървото на живота" е показателна - от дървото надничат героите на творец от Калиманци - верблюди, тенци, свраки, врабчета. По-нататък следва разказът за големия наш скулптор Георги Чапкънов - Чапа, и идеята му за пресъздаване на образа на писателя през 2008 г.
Трудно се обхваща необятния Радичков творчески космос, всичко онова, което носи в себе си като родова памет, мъдрост, дарба, митология, световъзприемане, народопсихология, легендарност, пъпната връв, която го свързва с излъчването на родния Северозапад, с неговото Калиманци, торлаците и живота им, изпълнен с магично-митично присъствие, фантастичност, но и със смислово реални образи, сраснали се с оскъдния си селски живот, населяващи "Януари", "Лазарица", "Суматоха". Много точно авторът е усетил тайнствената митична вселена на писателя и драматурга Радичков, осезаемото му въздействие върху читателя и зрителя и днес.