Актуално
В очите на света и с гласа на света
Димитров беше "човекът, отстояващ процеса си"
/ брой: 115
Все по-често ставам свидетел на валидността на понятието "историческо махало": събитие или личност са оценявани веднъж по един начин, а втори път, след известно време, към тях се адресират противоположни оценки. Годишнината на Георги Димитров ме наведе точно към тези размисли. Ако от началото на ХХ век името му знаят предимно българските работници, организирани в профсъюзното движение (Димитров е член на Общия работнически синдикален съюз от 1904 г., а от 1909-а е избран за негов секретар-касиер); ако през 1923 г. статиите му за Единния фронт впечатляват с актуалността си и съдействат за преобръщането на позицията на неутралитет при Деветоюнския преврат, взета от ръководството на БКП (т. с.); ако при емигрирането му след Септемврийското въстание него, члена на Изпълнителния комитет на Коминтерна, познават партийните комунистически функционери от редица западноевропейски страни и интелектуалците антифашисти, участвали в редица международни форуми, организирани и от Димитров, то в дните на Лайпцигския процес Димитров става световна знаменитост.
"Очите на света са насочени към процеса... - пише "Ню Йорк таймс". - Българинът принуждава съдията (д-р Вилхелм Бюрнер) да беснее. Димитров обсипа с обвинение нацистите, постоянно прекъсван и заплашван с изгонване от залата." Явно журналистите били впечатлени от "двубоите" на Димитров със съдии, прокурор, свидетели с висок държавен и партиен ранг, защото в световната преса се появяват свръхположителни информации. "Вместо на подсъдимата скамейка той (Димитров) би могъл да седне до върховния прокурор (д-р Карл Вернер) - такова му е държанието и така действа той", отбелязва унгарският вестник "Лестер Лойд". Когато сравнява Димитров с д-р Бюрнер, холандският "Ди Телеграф" не спестява иронията: "Димитров значително превъзхожда този старик по хитрост и ловкост. Той непрекъснато го примамва из къщурката му. Храбрият председател (на съда) се втурва след него, но после не може да намери път назад". Съветският ежедневник "Труд" обобщава: "Под неотразимите удари на Димитров един след друг в безпорядъчна паника отстъпват всички подбрани свидетели на националистическата "юстиция" от високопоставените фашистки велможи." А след прекия сблъсък с Херман Гьоринг и Йозеф Гьобелс "Манчестр Гвариан" към портрета на Димитров добавя чертите "неусмиримият български затворник" и "човекът, отстояващ процеса си", а "Таймс": "Д-р Гьобелс направи на Димитров комплимент, провиквайки се в съда: "Аз не се плаша от вас..."
Прекъсван, отстраняван и недопускан в съдебната зала, ограничаван в призоваването на свидетели, Г. Димитров не само че се защитава, но и настъпва, оборва, атакува. Именно затова в холандския вестник "Де Маасбеде" се появява умозаключението: "Този човек просто с нищо не може да се надвие... Въпреки всичко той говори."
Спрямо Георги Димитров махалото на историята се засилва постепенно, а при своя връх се задържа дълго време. През лятото на 1935 г. Димитров оглавява световната организация на комунистите - Комунистическия интернационал. По време на Втората световна война името му е едно от знамената в антифашистката и антихитлеристката съпротива. След войната Димитров застава на държавното кормило на НР България. За десетилетия образът му е в живописни платна и графики; изваян е не само чрез слово, но и в мрамор, гранит, бронз; намира се върху банкноти и пощенски марки. Името му е обвързано с най-високите отличия у нас - орден и награда. За Димитров са създадени песни, филми, пиеси. Той е патрон на организации, предприятия, училища, читалища... След Десети ноември обаче махалото поема обратна посока. И сякаш се забравиха и Димитров, и справедливите оценки за него, една от които звучи като еталон за подражание: "изключително съчетание на физически, морален и духовен кураж (в. "Таймс") ... Затова и припомних онова, което е писано преди 85 години. Всъщност нали е казано, че никой не е пророк в собственото си село?!