Китай номер едно:
Уроци за Америка
Ще стане ли "Средната империя" център на света?
/ брой: 251
Предвиждах да завърша тези нестройни размишления към първи октомври т.г. - датата, в която съвременен Китай отбеляза 61-ата годишнина от своето създаване. Фактите за тази огромна държава се трупат обаче с такава бързина, че човек винаги забавя нещата в стремежа си да улови повече факти. Напразно усилие. Пак не успява.
Старият писател-фантаст Жюл Верн се оказа прав: Китай е чаша със зародиши и никой не може да знае какво ще изникне оттам. А това, което пониква, се разклонява с поразително темпо - с бързината на магнитолета, свързваща многомилионен Шанхай с летището - влакът на магнитна "възглавница", който левитира (ако използваме йога термина) и фучи във въздуха с 500 км в час.
Китайските администратори въобще не се притесняват, че въпросният супервлак (първият в света) е построен по германски проект и струва луди пари, напротив, огромната държава е широко отворена за всякакви чужди новости, проекти, идеи, инвестиции и западни дъщерни фирми, готови да работят в тази страна. Последните вече наброяват десетки хиляди.
Напразно усилие
Според някои последни съобщения, само след 5 години Китай ще е най-богатата държава в света. До две години Китай измества САЩ като производител номер едно в света - позиция, която Щатите държат още от 1919 година. В държавния резерв на Пекин са натрупани 2,6 трилиона (2600 милиарда долара!) и САЩ постоянно правят постъпки, за да принудят Китай да извърши ревалоризация на своята валута - юана, да повиши стойността му - т.е. сам да намали възможностите си за износ.
Това бе и една от основните теми на завършилата неотдавна сесия на Международния валутен фонд (МВФ). И пак напразно усилие. Официалните представители на Пекин уклончиво клатеха глави, без да се ангажират с обещания, а някои западноевропейски финансисти питаха на какво основание Вашингтон се опитва да убеди Китай (и света) в необходимостта юанът да бъде оскъпен, когато в този момент доларът отново е "оставен" да се плъзга надолу и пак стига до най-ниските си нива по отношение на еврото. Целта е ясна - още една глътка въздух за затруднените американски производители и износители.
Чистосърдечно си признавам, че направих "кавър" на заглавието на тази статия от книгата на американския професор Езра Фьогел "Япония като номер едно: уроци за Америка("Japan as Number one: Lessons for America"), публикувана от голямо нюйоркско издателство. Преди 31 години попаднах на току-що излезлия труд в библиотеката на японския парламент, докато чаках да взема едно интервю. Имах време само да видя встъплението, но и то беше достатъчно интересно, за да потърся по-късно книгата и да я прочета. Оригинален труд, който и до ден днешен буди интереса у студентите от Щатите , занимаващи се с въпросите на обществената администрация. Авторът анализира различните аспекти и особености на японското общество и традиционния колективизъм, който в наши дни играе много по-активна роля от фетишизирания американски индивидуализъм, който според професора е бил много продуктивен в последните десетилетия на ХIХ и първите години на ХХ век, но постепенно - с напредъка на технологиите, е загубил своята първична сила и ефективност, дори се е превърнал в пречка. Ненужно е да повтаряме, че философията и социалната култура на Япония - в основата си - е заимствана от Китай и че немалко от същите обществени "мотори", спомогнали на времето за т.нар. Японско чудо от две-три десетилетия активно са впрегнати и в китайското съвремие.
Страхът има големи очи
Невероятното темпо, с което се развива Китай, нарушава спокойния сън на доста много влиятелни американци. От няколко години вече Пентагонът класира КНР като противник номер 1 на САЩ. Изтичащата 2010-а не прави изключение: през лятото военни и политици често дискутираха потенциалните заплахи, идващи от огромната азиатска държава.
В края на юли влиятелни американски сенатори настояха Пентагонът да подготви доклад за Конгреса относно нарастващите военни възможности на Пекин.
"Постоянно разгръщащият се военен потенциал на Китай е нещо тревожно, защото той има потенциални възможности да влияе върху националната сигурност на САЩ", пише група американски сенатори до министъра на отбраната Робърт Гейтс. "След като докладът за китайската военна мощ се забавя вече повече от пет месеца - се казва в писмото - ви молим да го представите незабавно в Конгреса и да ни обясните причините за това значително забавяне."
От друга страна, Центърът за стратегически и бюджетни преценки в свой доклад твърди, че Китай "очевидно системно развива и обогатява своите нападателни военни възможности, което представлява предизвикателство към свободата на действие на САЩ във всички сфери - космос, киберпространство, в море и във въздуха. Китайските военни публикации определено затвърдяват това впечатление".
На свой ред адмирал Робърт Ф. Уилард, шеф на Тихоокеанското военно командване, твърди малко по-рано пред специална военна комисия на Сената: "Китайският интерес към мирна и стабилна околна среда, която би спомагала за осъществяването на целите за понататъшно развитие на страната, трудно може да се съпостави с все по-големите военни потенциали, които очевидно са предназначени да отправят предизвикателство към свободата на САЩ да действат в региона...".
Критичното писмо на сенаторите дава ефект и няколко седмици по-късно - през август т.г. Пентагонът изпраща в Конгреса желания доклад.
Основните моменти са четири: първо - потвърждава загрижеността на военните кръгове на САЩ от развитието на китайския военен потенциал; второ - подчертава се, че "Китай има най-активната развойна програма в света" за балистични ракети и ракети тип "Круз"; трето - до края на годината Китай е готов да започне строежа на модерен самолетоносач; четвърто - засега способностите на Китай да поддържа военна сила на големи разстояния все още са ограничени.
В доклада се подчертава, че "китайските военни продължават да разширяват обсега и потенциала си извън границите на своя географски регион".
В документа на Пентагона се изразява загриженост от факта, че Китай полага усилия за развитие на далекобойна балистична ракета срещу кораби с обсег от около 1500 км. Такова оръжие може да порази зони, в които действа военната флота на САЩ. "Подобни оръжия - се подчертава в документа - дават възможност на китайските военни да атакуват кораби, включително и самолетоносачи в западния регион на Тихия океан". Подобно заключение несъмнено буди спомена за унищожителната атака на японците срещу голямата военноморска база на САЩ в Пърл Харбър в началото на Втората световна война.
Военните в Китай вече тренират пилоти за самолети, излитащи от авионосци. За целта се използва и преоборудваният в самолетоносач руски военен кораб, закупен неотдавна от Пекин.
Особена загриженост буди и базата за атомни подводници на остров Хайнан в Китайско море, откъдето според доклада може да се осъществява "практически невидимо разположение" на тези изключително опасни елементи от китайския военен потенциал. Между другото в наши дни Китай вече има 12 атомни подводници, снабдени с ядрени касетъчни ракети, с две повече от САЩ.
Въпросът дали августовският доклад на Пентагона е напълно точен и изчерпателен едва ли може да получи положителен отговор. Вече има множество примери за неподправена изненада от успехите на китайските военни. Китайски "невидими" подводници се появяват в центъра на американски военноморски учения в Тихия океан, китайски спътници изпълняват високотехнологични операции в Космоса - елементи от програмата "Звездни войни" и т.н.
Във всеки случай
място за високомерно подценяване няма
И това е напълно обяснимо - когато една огромна държава е устремена към първото място в световната икономика и отбранителната й мощ върви устремно нагоре. Още едно основание да смятаме, че в недалечно бъдеще "Средната империя", както в древността са наричали Китай, може да се превърне в първостепенен фактор в света. А после? Отговорът е нееднозначен.
Пекин подписа м.г. със "Сименс" споразумение за 100 скоростни влака. Стойността на сделка възлезе на близо 750 млн. евро