Целта ми е финал на олимпиадата

Инна Ефтимова е българска лекоатлетка, родена на 11 юни 1988 година в Костинброд. Тя е втората ни по сила спринтьорка след Ивет Лалова. Ефтимова е балкански шампион на 60 метра от първенството в зала в Истанбул миналия месец. Тя има и сребърен, и бронзов медал от европейското първенство за девойки през 2007 г. Спринтьорката е участничка и в женската щафета на България на 4 по 100 метра, която гони норматив за участие на олимпийските игри в Лондон през лятото.

Цитат:
"От тренировки нямам време да почивам"
 
- Инна, какви са очакванията ти за световното първенство в зала в Истанбул, което ще се проведе следващия уикенд?
- Първо искам да кажа, че за мен е чест да представлявам националия ни отбор по лека атлетика. Подготовката ми върви добре. Благодаря на федерацията, че организира лагер в Добрич, без който националният отбор въобще нямаше да се подготви за зимния сезон. В Добрич е единствената зала, която може да се използва за лека атлетика в България. Друга не остана. Уверяваха ни, че ще можем да тренираме в столичната зала "Фестивална", но засега нищо не се получава. Има и голямо значение, че 90% от националния отбор бяхма 45 дни в Добрич и тренирахме зедно, подготвяхме се нормално.
- Какво ще е реалното ти представяне в Истанбул?
- Аз лично не съм се готвила специално за това първенство. Но подготовката ми върви добре и наистина направих добър резултат в Истанбул на балканиадата и се надявам да го подобря. Това ми е единствената цел. В добра форма съм, но моето внимание е насочено за лятото. Има европейско първенство на открито, а след това и олимпийски игри в Лондон, където трябва да се представя добре.

Снимка БОК
Инна Ефтимова ще гони личен резултат на световното в зала следващия уикенд

-    Има идея на олимпиадата България да бъде представена и в щафетата 4 по 100 метра. Кой ще бъде треньорът?
- Да, идеята е това да е треньорът на Ивет Лалова проф. Роберто Бономи. Хубаво е наставникът на щафетата да е някой външен човек, защото събирането на спринтьорките ще бъде по-лесно. Смятам, че той наистина е достоен. А всички много добре знаем, че италианците имат силна щафета. Те тренират с години точно това, а ние не. Липсват ни сработката и техниката при предаване на щафетата. Така че ако си подобрим техниката, ще направим много добро представяне.
- А кои ще бъдат другите момичета?
- Още не е ясно кои ще се останалите състезателки. Все пак през лятото ще трябва да се бяга, и то бързо. Имаме много млади момичета, които наистина са достойни, дават добри резултати - Галина Николова, Калин Околие, Моника Гачевска, Магдалена Христова, Габриела Лалева. Всички те се готвят за щафетата, защото за нея трябва да има и две резерви. А и Тезджан Наимова, разбира се. И тя е в състава.
- Кой трябва да бъде отговорник на тази щафета?
- Сложно е, защото още не се знае кои са основните състезателки. Има осем момичета, които могат да бягат, а местата са само четири и две трябва да са резерва. Лично мое мнение е, че проф. Бономи трябва да се заеме с организацията. Много хора сме и всички трябва да помагат, но той има опит в тези неща. Най-важното е да подобрим техниката си, а точно той разбира от тези неща, защото в Италия имат много добри отбори, даже вземат медали и мисля, че ние също можем да стигнем дотам.
- Може първенството в Истанбул да не ти е приоритет, но все пак в момента мислите ти са насочени именно за там, нали?
- Да, така е. Имам личен резултат 7,24 сек. на 60 м и искам да го подобря. Тази година направих твърде малко бягания, но триумфирах на балканиадата със 7,28 сек., така че имам реалната възможност да си подобря личното постижение и ще бъде хубаво, ако това се случи точно на световното първенство.
- А чувстваш ли се готова за Истанбул?
- Точно готова не, но записах добър резултат на балканиадата и това ме накара да участвам. Още през зимата си бях поставила условие, че ако не запиша време под 7,30 сек., въобще няма да участвам в Турция, защото няма смисъл. Участвала съм на достатъчно форуми, на олимпиада, световно, европейско, така че целта ми не е просто да отида, а да направя добро класиране. Вярвам, че това ще стане, а постижението ми в Истанбул ще бъде основа за лятото.
- Не се чуха добри отзиви за организацията на балканиадата. Оттогава мина време, а залата, в която ще се състезавате на световното, е същата...
- Надявам се да се справят. На балканските игри залата беше мръсна, покрита с прах. Не беше приятно за състезания. Отвън всичко бе в кабели. Вътре пък беше студено, което възпрепятстваше всички. Надявам се до световното да се справят, защото има някакви изисквания от световната федерация, които все пак трябва да се покрият. Ще има доста хора, които ще следят точно за тези неща и не мисля, че турците ще се изложат по този начин. Да, имат само няколко седмици, но вярвам, че ще се справят.
- Чу се, че и залата за загрвяка е била под всякаква критика?
- Направо беше ужасна. Сега обаче ще е различно, защото ще има още една зала, в която ще загряваме. На балканиадата още не беше готово и тогава там не ни пуснаха. Това бе голяма грешка, защото всички загрявахме на едни 30 метра, което всъщност е недопустимо, немислимо.
- Какво е състоянието на Ивет Лалова, все пак си била на лагер при нея в Италия?
- Просто е в много добра форма.
- Кога бяхте последно заедно?
- На лагера в Италия през ноември и декември. С това, което показва, има реален шанс да се класира на финал в Истанбул. Доста спринтьори специално от Европа отпаднаха, така че тя има реални шансове за финал.
- Ще направиш още един лагер в Италия с Ивет, кога и колко време ще останеш?
- Още не знам, но се надявам да са повече, защото там условията се невероятни, имат професионалисти. Въобще отношението е много добро. Италианците се държаха страхотно с мен. При положение че аз съм човек, когото не познават, всички ме подкрепяха.
- Сега годината е олимпийска, ти, разбира се, имаш квота, свободно време остава ли ти?
- Много е трудно да се добера до свободно време. Постоянно съм по лагери и въобще не мога да се прибера вкъщи. Но всички сме наясно, че трябват здрави тренировки, за да се постигне добър резултат. Просто нужни са жертви, в спорта без тях не може. Така че сме се заели сериозно и тренираме. Спокойно мога да каже, че никога не съм тренирала повече, отколкото тази година. Важен е финалът в Лондон, както и европейското. То ще е подготовка за олимпиадата.
- Тези, които те познават, знаят, че обичаш да рисуваш. Кога вземаш четката?
- Вече ми остава все по-малко време. Понякога го правя, когато искам да направя подарък на приятел. Мобилизирам се и рисувам. Но просто не ми остава време. Цялото го отдавам на тренировките, в които са включени и възстановяване, и масажи. Един цял ден отива за тези неща.
- И все пак какво изразяваш от себе си в рисуването?
- Моментното ми състояние. Тогава, когато съм тъжна или щастлива. Обикновено рисувам, когато съм в една от тези двете крайности.
- А след като приключиш с кариерата си, би ли продължила с рисуването?
- Може би, никога не съм се замисляла, но рисуването винаги ми е доставяло удоволствие. Защо не...
- Каква е най-голямата ти цел?
- Олимпийска титла. Това е най-голямото признание за всеки спортист. Никой не може да ти отнеме нещо подобно. То остава в историята.