Търся професия, която да ми доставя удоволствие

Даяна Петкова е родена на 13 септември 1994 г. в Ихтиман. Ученичка е в СОУ "Христо Ботев". Следващата година ще бъде абитуриентка. Интересува се от мода и музика.

Цитати:
"В малкия град младите хора нямат поле за реализация, но тук е спокойно и никога няма да останеш сам и без подкрепа"
"Всичко извън България ми се струва вълнуващо и привлекателно"

- Даяна, как изглежда последната лятна ваканция за едно момиче, което е почти пълнолетно?
- Като всяка ваканция, и тази преминава много бързо както за мен, така и за всеки ученик, независимо дали му е първа или последна. Всеки иска да изпита повече емоции, да се наслади на времето извън училище, на свободата си. Странно ми е, че повече никога няма да имам моето синьо лято, че вече няма да изпитам удоволствието на истинската свобода. В същото време ми е трудно да осъзная какво ме очаква в действителност след една година. Наясно съм, че само веднъж съм на 17.
Исках да си намеря работа и така да използвам максимално свободното си време, за да се доближа до реалността, която ме очаква. Но за съжаление не успях да намеря подходяща работа. Затова използвам почивката си, като излизам с приятели вечер. През деня е по-скучно, помагам вкъщи, сърфирам в интернет. Също така се опитвам да се науча да готвя. Животът в малкия град не предоставя много възможности за развлечение на млади хора като мен. Затова често интернет е прозорецът ми към света. Осъзнавам, че времето започна да минава много бързо.
- Какво се случи и какво не се случи за теб през отиващото си лято?
- Мисля, че срещнах подходящ любим човек за себе си. Не се осъществи намерението ми да си намеря работа и да видя как сама мога да изкарвам пари. Това щеше да е добро лятно училище.
- Какво очакваш да ти донесе тази последна учебна година?
- Искам да извоювам успехи в училище и ще се постарая да получа високи оценки. Да завърша удовлетворяващо и да премина през високия праг на матурите. За мен най-големият проблем в момента е, че не съм избрала все още какво да кандидатствам. Нужна ми е още насока, трудно намирам правилния път и това ще е най-голямото предизвикателство за мен през следващата година тъй като непрекъснато променям целите си. Първоначално исках да се занимавам с фотография. Отказах се и от втората си мечта - графичния дизайн. Компютърът е интересно нещо, но не ми се иска да прекарам целия с живот зад него. Може да звучи наивно, но мечтата ми за истинска реализация в живота е да работя това, което ми харесва. Не желая бъдещата ми професия да ми тежи, да се трудя с неудоволствие. А такива възможности според мен дават артистичните сфери - музиката, рисуването, актьорския занаят. За съжаление обаче нямам нужните таланти, за да се насоча към тях. Не смятам, че имам данни за актриса. Не съм достатъчно висока и за манекен например.
- Със сигурност знаеш каква няма да станеш.
- Да, поне съм реалист за себе си. Вероятно ще отсявам всичко, което не мога да бъда и каквото остане накрая...
- А наясно ли си къде ще осъществиш бъдещата си търсена мечта?
- Искам да отида в чужбина. Много държа да науча отлично английски език. Правя всички усилия в тази насока. Ако пък не успея да намеря себе си зад граница, то поне искам да прекарам определен период от време в друга държава. За човек като мен, който е роден и живял само в малко градче, всичко извън България е непознато, вълнуващо, привлекателно. Няма как да не искам да го видя с очите си.
- Къде например би отишла?
- Маями е идеалният град за мен. САЩ е място, където можеш да реализираш амбициите си. Но съм наясно, че познавам тази държава само чрез филмите и не съм сигурна, че очакванията ми ще бъдат оправдани.
- Сега си много далече от Маями, живееш в Ихтиман. Какви са предимствата и какви са недостатъците да си роден и да учиш в малко градче?
- Минус за мен е това, че няма никаква анонимност в малкия град, всеки познава всеки. Трудно се намира работа. Младите амбициозни хора няма как да се реализират. Нямаме и много развлечения. Липсват ни места, на които да се забавляваме, да се събираме. След 23 ч. градът заспива. В същото време тук никога няма да останеш сам, без подкрепа и помощ от роднини и близки. Животът тече по-бавно и спокойно, няма толкова стрес.
- Кога беше за последно извън родния ти град и къде ходи?
- Преди две седмици бях в София. Ходих на кино и се разходих в един мол. Отрази се много добре на настроението ми.
- Не ти ли се прииска вместо мола, да разгледаш забележителностите на столицата?
- Имах само един ден за големия град и предпочетох да се забавлявам. Ако имах повече време, щях да обиколя и по-стойностни места в София.
- Къде си ходила на друго място в страната?
- Не съм имала много възможности да пътувам, само няколко екскурзии от училище. Мястото, което ми въздейства най-много, беше Мелник. Иначе последните пътувания, организирани от училището ми за две години, отново бяха в столични молове. Преди 6-7 години бях и на море, в стария град на Созопол, където също беше прекрасно. С това се изчерпват пътуванията ми из България.
- Ходила ли си на театър, опера, балет?
- На театър веднъж като малка, на опера и балет - не, но не ме и влече. На големи концерти също не съм имала възможност да ходя, исках да видя Риана на живо, но не успях.
- Какво чете за последно?
- Четох биографията на Христо Ботев и анализ на негови произведения. Това лято трябва само да препрочетем вече изучавани неща, с които да се готвим за матурата.
- Как виждаш живота си след 10 години?
- Надявам се преуспяла и живееща на място, което предоставя повече възможности за развитие.