Суперзвездите на трудовия пазар

Възможно ли е по време на икономическа и финансова криза доходите да растат? Отговорът може да бъде и положителен. Но само в случай, че става дума за финансови и застрахователни институции и за топ мениджъри на големите фирми по света. Макар че тъкмо те носят своя солиден дял от вината за кризата. Това е всекидневие в болния ни свят, в който невероятни пари се правят с невероятна бързина по "законен и честен" начин. В този свят заплатите и премиите на финансовите труженици на Уолстрийт - по данни на вестник Wall Street Journal - през миналата година са достигнали рекордните 135 милиарда долара. Това е с близо 6 процента повече от 2009 г. Фантастична е и средната работна заплата в американската инвестиционна банка Goldman Sachs, която, според информация на Ройтерс, е вече 600 хиляди долара годишно. Без да се броят премиите. Колко щедър работодател! Но той не е единствен. По данни на американски профсъюз, средната заплата на топ мениджърите в големите банки през миналата година е била 11.4 милиона долара, което е с 23 процента повече от 2009 г. Но това не се отнася само за американските финансови босове. Шефовете на Credit Suisse - Брейди Дуган, и на Deutsche Bank - Йозеф Акерман - за миналата година са получили съответно по 18 и 13 милиона долара .

Лондонското Сити - символът на британската финансова мощ

Две години след като държавата наля финансова помощ за милиарди, за да спаси от крах водещите банки във Великобритания, от Ситито дадоха сигнал, че вече не искат да бъдат наказвани заради най-тежката глобална финансова криза от осем десетилетия. Правителството в Лондон пък е наляло в банките над 850 млрд. паунда. За две години банкерите с голяма неохота се отказаха от премиите си пред лицето на обществения гняв и неодобрението на политиците, но сега банковият сектор отново отчита печалби и съответно много прилични бонуси. Защитавайки тази практика,  главният изпълнителен директор на Barclays Bank каза при изслушване в Уестминстър, че периодът на  разкаяние и извинение трябва да свърши. "Банките трябва да плащат премии, за да възнаграждават поемането на рискове и да останат конкурентноспособни", обобщи той. (Тъкмо високите заплати на банкерите и рискованата им политика бяха сочени като една от главните причини за световната криза от 2008-2009 г.)

Според бившия френския финансов министър, а от няколко дни вече шеф на МВФ - Кристин Лагард, през 2009 г. правителството е предоставило на банковия сектор 77 млрд. евро под формата на заеми и ценни книжа. Тези разходи са все по-трудно защитими в момент, когато медиите бълват информации за огромните премии на банкерите. Защо за данъкоплатците, с чиито пари бяха спасени големите банки в САЩ и в Европа - няма бонуси? Отговорът е готов - защото не си гледат работата както техните шефове и не поемат рискове. А глобалната икономическа криза далеч не е отминала. Случващото се в Гърция не е изключение. За Ирландия, Португалия и Испания например опасностите остават. "Задава се още по-страшна рецесия за световната икономика" - предупреждава бившият шеф на Федералния резерв на САЩ - Алън Грийнспън. Той смята, че финасовата криза ще се повтори и че ще се различава от досегашната. "Финансовите кризи настъпват, защото след дълги периоди на процъфтяване хората си мислят, че то ще продължи вечно", пояснява Грийнспън. Според него, настоящата икономическа криза е  предизвикана от спекулациите на американския ипотечен пазар, но всеки друг фактор би бил причина за колапса. Като например цените на петрола. В момента барел суров петрол се продава за около 90 долара. Миналата година цената на най-търсеното гориво се покачи с над 25 процента и няма изгледи скоро да започне да спада. Ако продължи да расте и стигне 140-150 долара за барел, рецесията на световната икономика е неизбежна. Причините за повишаването на цените са две: първо - по-голямо търсене, и второ - спекула на пазарите поради страхове от ново поскъпване. А то е много вероятно поради растящите енергийни разходи на домакинствата. Според експерти от ОПЕК, цената на петрола до края на годината най-вероятно ще достигне 115-125 долара, което вече е опасно за световната икономика.
Не е трудно за обяснение, защо след като се спука балонът на кредитния пазар, не се спука и пренадутият балон на богатството в ръцете на онези, които управляват парите. Според проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), няма връзка между растежа и неравенствата. През 80-те години, както твърди американският профсъюзен деец Ричърд Тръмка, директорите на големите компании са вземали 42 пъти повече от обикновените сътрудници, а през 2010 г. разликата вече е 343 пъти. Впечатляващо е и изследването, според което 300 000 американци, които оглавяват класацията на хората с най-високи доходи, са получили толкова, колкото 150-те милиона американци от долната част на същата класация.
Богатите имат и своите данъчни убежища - офшорни зони, райски кътчета за притежателите на милиони, които обаче напоследък не са така сигурни. Защото тези данъчни убежища, в които мнозина от тях са свикнали да държат "спестяванията" си, вероятно скоро ще трябва да се съобразят с конюнктурата - правителствата търсят пари за да финансират плановете си за съживяване на икономиката. Могат да променят и данъчната си политика. Историята предлага много примери за драстични корекции на данъците за богатите. Икономистът Томас Пикети припомня, че Франклин Рузвелт веднага след влизането си в Белия дом е увеличил федералния подоходен данък за най-богатите - от 25 на 63 на сто. Днес примерът му няма следовници. Но те скоро ще се появят.
През последните години махалото на глобалната финансово-икономическа сцена се залюля крайно вдясно. Профсъюзите са безпомощни, а корпоративната култура и големите пари изглеждат непоклатими. Хората, които се борят за социална справедливост, имат причини да се боят, защото доминира утилитаризмът. Свободният пазар продължава да се развива в условията на стихия по своя недемократичен курс, а моралната стойност на всяко деяние се определя основно от неговата полза за шефовете. Това не може да продължава дълго.

Основа на социалните злини

В  "Божествена комедия" Данте описва  пътешествието си през трите реалности на отвъдното - Ада, Чистилището и Рая. Чистилището, през което го води поетът Вергилий, се  състои от седем части, съответстващи на седемте смъртни гряха - алчност, похотливост, чревоугодничество, леност, гняв, завист, горделивост. В наше време високата нравственост не е в дневния ред на обществото. И това дори бива обяснявано с човешката същност. Така например испанският биолог Джон Медина смята, че да се съпротивляваме на греховете е безполезно, тъй като поведението и постъпките ни са продиктувани от остатъците от животинските инстинкти, които действат в нашето подсъзнание. Трудно е да приемем, че поне един от греховете - алчността, има нещо общо с животните.  Ненаситното желание и стремеж към пари и богатство си е чисто човешка работа. И тя е в основата на повечето социални злини...
 

Парадокси

Застрахователният гигант  AIG  е изплатил премии за 450 млн. долара на своите мениджъри, под чието управление компанията регистрира загуби от 99,3 млрд. долара през 2008 г. По време на финансовата криза, за да оцелее, тя получи финансова помощ от 170 млрд. долара. Изпълнителният директор на AIG - Едуард Лиди, е обяснил в свое писмо до финансовия министър на САЩ Тимъти Гайтнър, че премиалните не могат да бъдат спрени, заради риска мярката да предизвика поредица от съдебни дела за нарушаване на условията на трудовите договори на мениджърите. Освен това, според Лиди, отказът от бонусите ще накара високопоставените служители на компанията да я напуснат. АIG е собственик на БТК в България, която  регистрира 64 процента спад в печалбата си за една година.

По-опасно от затлъстяването

Има убедителни научни доказателства, че неравенството в обществото съсипва онези, които нямат сигурност за себе си и за семействата си. Независимо от техните качества. Нито пък от това, каква е професията им. В крайна сметка всичко се свежда до социалната система. Не едно и две изследвания показват, че много по-смъртоносен от цигарите, затлъстяването, алкохола и замърсяването е елементът на неравенство в днешните общества.


Богатства без граници

- Най-богатите хора в света притежават 39 трилиона долара. За една година тяхното богатство се е увеличило с 18,9 процента. За най-привлекателни средства за умножаване на богатството си заможните хора смятат финансовите инструменти с фиксиран доход. Инвестиции в недвижими имоти са избрали 18 процента от тях. А 17 процента държат спестяванията си в банкови депозити.
- Мениджърите на големите германски фирми за миналата година  са получили средно по 4.7 милиона евро - с 16 процента повече от 2009.  Списание "Шпигел" публикува списък с имената на най-печелившите босове за 2010 година. Начело в тази класация е председателят на Управителния съвет на "Фолксваген" Мартин Винтеркорн с доход от 9.3 милиона евро. Следва го шефът на "Сименс" Петер Льошер, който през 2010 година е получил над 8.9 милиона евро. В първите редици е и шефът на "Даймлер" Дитер Цетше - с 8.7 милиона евро. Юрген Гросман, шефът на ЕрВеЕ, е с годишна заплата от 6.6 милиона, а шефовете на "Адидас" и "БМВ" са получили съответно по 4.8 и 4.2 милиона евро.
- Германските босове са повече от скромни в сравнение с американските им колеги. Десетте най-високо платени служители на Merrill Lynch са получили общо 209 млн. долара в кеш и акции през 2008 г. Топ инвестиционният банкер на компанията Андреа Орсъл е получил 33,8 млн. долара. Андрю Куомо, прокурор от Ню Йорк, разследва дали милиардите, платени под формата на мениджърски бонуси преди придобиването на Merrill Lynch от Bank of America, са били одобрени от новопридобилата я компания.


Анализ на ЦРУ разкрива, че САЩ имат една от най-несправедливите системи за разпределение. Тя е подобна на системите в Зимбабве, Аржентина и  Салвадор. Новините за пазара на труда, недвижимите имоти и продажбите на дребно в САЩ не са добри. Средната класа е задлъжняла и без ясна перспектива. Но една група хора - богатите, се справя много добре. За тях рецесията е свършила, пише в MarketWatch финансовият анализатор Брет Аръндс. Независимо от това, че може би някой богаташ е оставил ферарито си в гаража заради гръцката криза. Гиганти в сектора на луксозните стоки, сред чиито марки са продукти като Fendi, Givenchi и Moet&Candon, отчитат ръст на продажбите си с 20 на сто в САЩ. При бижутата и скъпите часовници пък продажбите са скочили с 58 процента. Това не са изолирани сигнали. Според консултантите от Cap Gemini, състоянието на богаташите се е увеличило значително през миналата година - с 21,5 на сто. Това води до извода, че в ръцете на най-богатите се съсредоточава несъразмерно голямо богатство. В тази група от хора попадат по-малко от 100 хил. души от целия свят. Около една трета от тях живеят в САЩ.