Студено, по-студено, най-студено - хладилник!

В сегашното "наводнение" от температурни рекорди, който е късметлия, прекарва царски на море или в планината. Другите работят... И тайничко мислят за бутилка ледена бира, за купа студен таратор с копър, за чаша сладолед. Откъде? От хладилника!
Уредът, без които е немислим животът на човека. Уредът, класиран сред 100-те най-велики изобретения в историята на човечеството.
Трудно е да се каже кой и кога пръв е стигнал до идеята, че хранителните продукти се съхраняват значително по-дълго на студено. Въпреки че подобни мисли сигурно са съществували още в древността - все пак елементарният опит показва, че на сянка или през зимата храните се запазват по-добре. Но дълго време единственият достъпен начин бил използването на естествени източници - древните гърци и римляни преди хиляди години събирали в зимните дни лед от реките и езерата и го складирали в погреби и в ями ледници, където през топлото време съхранявали продуктите.
Египтяните, които нямали откъде да се запасят с ледени късове, употребявали специални съдове с вода, охлаждаща се през нощта, тъй като в пустинята температурите падат и до 0 градуса.
В Индия пък използвали понижаването на температурата на течността при изпарение. Древните индийци оставяли съд на ветровито място, обгърнат с влажна кърпа.
Веднага след края на Средновековието науката в Европа открива, че някои соли като селитрата, разтваряйки се във вода, поглъщат голямо количество топлина и така понижават температурата на околната среда. Това е първият метод за изкуствено охлаждане. Той се използвал широко през XVI век за изстудяване на вино, сокове и дори сладолед. Недостатък на нововъведението била високата цена.
През 1748 г. Уилям Калън, професор по медицина от университета в Глазгоу, отново опитал да приложи за охлаждане принципа на интензивното изпарение. Но за разлика от индийците той използва не кърпа и вятър, а диетилов етер, кипящ във вакуум. В хитроумното устройство на Калън етерът се изпарявал и след това кондензирал при стайна температура, отдавайки в атмосферата "изсмуканата" от "хладилника" топлина. На такъв принцип работят повечето съвременни битови хладилници.
В началото на XIX век Новият свят се оформя като локомотив за всички открития. Но за разлика от академична Европа отвъд океана движещата сила на всичко е добавената стойност. И в момента, в който се появила нуждата от охлаждане, тя била задоволена. Естествено, чрез познатия и очевиден за тези времена метод - събиране на естествен лед от реките и езерата. Бизнесът с доставката на лед се развил до такава степен, че през 1890 г. експортът достигнал 25 млн. т. Названието "хладилник" (англ. refrigerator) е предложено от Томас Мур, инженер и личен приятел на президента Джеферсън, през 1800 г. Корпусът на неговия "хладилник" бил от кедрово дърво, а вътре в него имало контейнер от метални листове, изолирани със заешка кожа. Тези конструкции за съхраняване на леда наричали "ледени сандъци" (англ. ice-box).
Продължавали и опитите за постигане на изкуствено охлаждане. През 1805 г. американецът Оливър Евънс проектира първото охлаждащо устройство на принципа на Калън, но с някои подобрения. Конструкцията на Евънс обаче не стигнала до практическото си приложение. Това постигнал Джейкъб Пъркинс, създал през 1834 г. компресионно устройство, работещо с етер, и за него получава първия патент за технология за изкуствено охлаждане.
Първото работещо хладилно устройство от абсорбционен тип е създадено през 1850 г. от французина Едмонд Кар. А през 1862 г. той представя на изложение в Лондон своя машина, която произвежда 200 кг лед на час. Но големите размери и високата цена я правят неприложима в домакинството.
Заслугата за "влизането" на хладилника във всеки дом принадлежи на Америка и по-точно на компанията General Electric, която през 1910 г. представя първите уреди за битови нужди - по-малки и по-безшумни. Цената им обаче е $1000 - два пъти повече от един автомобил. Първата компания за производство на хладилници също е американска - Guardian Refrigerator Company, чийто първи продукт се появява на пазара на 17 август 1916 г. Няколко години при всички модели хладилници компресорът се задвижва чрез ремъчна предавка от двигател, който се намирал в мазето или в друга стая. Едва през 1927 г. General Electric демонстрира модел, всички части на който се намират в един шкаф, и добавя терморегулатор. През 30-те години отровният серен диоксид е заменен от фреона, а заслугата е на Томас Мидгли. Безопасността му се поставя под съмнение към средата на седемдесетте години на миналия век, когато е открито вредното му въздействие върху озоновия слой. Оттогава започват разработките, целящи замяната му с други, по-безопасни охлаждащи агенти, които днес се прилагат във всички битови хладилници. И стремежът към все по-голяма функционалност и елегантен дизайн, който демонстрират съвременните уреди.