Страната, която реабилитира фашизма

Не й стигат другите проблеми на Белгия, която е без правителство вече година, че сега се отприщи и спор дали да бъдат амнистирани сътрудниците на нацизма през Втората световна война.
В дъното на полемиката е крайнодясната сепаратистка фламандска партия Вламс Беланг, която предложи не само 57-те хиляди осъдени за сътрудничество с нацизма белгийци да бъдат реабилитирани, но и те, и техните наследници да бъдат компенсирани за "репресиите", на които са били подложени.
Вламс Беланг вече 20 години се бори за тази кауза. Новото в случая е, че всички фламандски партии, включително социалистите, с единствено изключение на зелените, се съгласиха предложението на Вламс Беланг да бъде обсъдено в белгийския Сенат, горната камара на парламента.
Настъпи голям смут, защото във Валония, френски говорещата половина на страната, има твърд консенсус срещу амнистията на сътрудниците на нацизма. И макар че някои фламандски партии се оправдаваха, че не пледирали за амнистия, а само подкрепяли идеята да има дебат, министърът на правосъдието на Белгия Стефан де Клерк, фламандски християндемократ, наля масло в огъня, като каза, че лично е готов да "забрави" този период от историята. "Трябва да се държим като възрастни, трябва да приемем, че това е минало", каза той.
Думите на Де Клерк отприщиха вълна от възмущение от франкофонска страна, като той бе обвинен в опити да пренапише историята, включително и да отклони държавата от пътя на демокрацията.
Темата за амнистията на сътрудничилите с Хитлер белгийци е много чувствителна поради историческия факт, че голяма част от холандски говорещите фламандци са подкрепяли хитлерофашизма с надеждата, че по този начин ще се наложат над франкофоните и евреите. Архивни кадри показват сцени в Антверпен например, в които населението масово поздравява войските на Вермахта с хитлеристкия поздрав. Много фламандци са били осъдени за това, че са сътрудничили на Гестапо и са изпратили на смърт хиляди дейци на съпротивата. Днес обаче в проектозакона за амнистията палачите са наричани "жертви".
След победата над хитлерофашизма стотици колаборационисти са били осъдени на смърт - в Белгия даже повече, отколкото във Франция. Във Франция обаче освен законно осъдените на смърт над шест хиляди колаборационисти, от които три хиляди в тяхно отсъствие, са били екзекутирани 791. Но поне десет хиляди са били екзекутирани без съд и присъда. Имало ли е екцесии? За съжаление, навсякъде е имало, включително и у нас. Във Франция например народният гняв се насочва включително към хилядите проститутки, обслужвали германците, макар че те са били повече жертви, отколкото "сътрудници".
Впрочем в Белгия сред най-големите герои на антифашизма се откроява Тодор Ангелов, български комунист от Кюстендил, организирал в Белгия бойна група, състояща се главно от евреи антифашисти. Той е арестуван през 1943-а и убит в концлагера Бреендонк през същата година. Посмъртно е награден с ордена "Леополд".
В Белгия уважават Тодор Ангелов, но къде сме ние? У нас след изухването на демокрацията без какъвто и да било дебат нашите родни фашисти бяха реабилитирани и дори качени на пиедестал. За сметка на това хиляди антифашисти бяха низвергнати, охулени, омаскарени.
Фашизмът у нас господства с различна интензивност от 9 юни 1923 г., когато с преврат бе съборено законното правителство на Александър Стамболийски, а самият той бе зверски убит. С особена интензивност се прояви фашизмът в годините на Втората световна война, когато България стана съюзник на нацистка Германия и другите фашистки държави. Българинът Георги Димитров влезе в световната история като по изумителен начин разобличи фашизма, който набираше сили и се радваше на тихата подкрепа на всички политически сили освен на комунистите.
В антифашистката съпротива загинаха хиляди български герои. Въпреки че страната ни бе съюзник на Хитлер, тяхната саможертва позволи тя да заеме достойно място в обществото на народите. Само че при "демокрацията" техните паметници бяха демонтирани или разрушени, улици, населени места и учебни заведения бяха по абсурден начин применувани. Велики поети като Никола Вапцаров се подлагат на охулване. Върховният съд постанови оправдателни присъди на престъпно проявили се фашистки дейци и военнопрестъпници от Втората световна война. Оправдани бяха регентите Богдан Филов, Кирил Сакскобургготски, Никола Михов, министрите от правителствата, които ни вкараха във войната на страната на фашистките държави и до последния възможен момент я поддържаха. Софийска улица беше наречена "Богдан Филов", и ако не бяха еврейските организации, сигурно още щеше да се казва така.
У нас много се говори за паметниците на тоталитаризма, а това напълно измества темата. Така или иначе паметникът на Живков в Правец си стои, но паметниците на партизаните отидоха на претопяване. Не мисля, че БСП е направила достатъчно поне за запазване на историческата памет и справедливост особено когато беше в управлението. Според мен БСП трябва твърдо да отрече тоталитаризма и да намери здравите си корени в антифашизма. Но това са мисли на човек, който живее в държава, в която тези неща все още имат значение.