Стихотворението
/ брой: 8
Любовта е религия
Веселка Колева
Дунаве, Дунаве,
помниш ли, Дунаве,
тежките шлепове, пълни със грозде,
мъхаво, дъхаво, от Бога целунато,
брано по изгрев от дядово лозе?
Помниш ли избата, постава, бъчвите,
шепота дяволски тих на кръвта му?
Кой като него буйстваше в кръчмата
и си признаваше - любовта е измама?
Колко любови - били и несбъднати
знаеше, Дунаве, лика-прилика?
Днес ще ти кажа без да те съдя -
не е измама, любовта е религия!