Митът за двойния геноцид

"Разбирам защо литовците държат на термина "двоен геноцид", но мен той ме ужасява. Да се поставя знак на равенство между престъпленията на съветския и на нацисткия режим е несправедливо и в исторически план - неверно", пише наблюдателят на британския "Гардиън" Джонатан Фридлънд. Паметта и историята са натоварени с отежняващи и усложняващи политически оценки, изтъква той. И се възмущава от факта, че няма подобаващ мемориал на жертвите на Холокоста. В Деветия форт, недалеч от Каунас - втория по големина град в Литва, където за един ден, през октомври 1941 г., са разстреляни почти 10 хиляди евреи, включително 4273 деца, Фриндлънд пише, че освен паметник на загиналите, издигнат при съветската власт, има и нова изложбена зала, в която с документи се разказва за съветския гнет.
Фридлънд се позовава на документи, според които 90 процента от литовските евреи, които са били общо около 200 хиляди, са избити от литовци непосредствено след 22 юни 1941 г., преди още да са дошли хитлеристите. "В музея на жертвите на геноцида във Вилнюс няма нищо, което да напомня за Холкоста, пояснява авторът. Цялото внимание е отдадено на страданията под ботуша на КГБ". За да се почете паметта на хилядите литовски евреи, човек трябва да посети "Зелената къща", която обаче е затворена за посетители заради реставрация, а нейният директор се бори за длъжността си.
Професор Згидиус Александравичус от университета Витаутас Магнуса в Каунас казва, че  много литовци смятат, че техните предци са избивали евреи, за да си отмъстят за всичко, което са им причинили комунистите. Довид Кац, бивш преподавател по идиш във Вилнюския университет (тази година не са продължили контракта с него), смята, че идеята за "двойния геноцид" има геополитическа подплата - Литва иска партньорите й в ЕС да гледат на Москва като на виновник за геноцида".