Сиеста вместо фиеста, или за традицията на обедния сън
Известният испански писател Камило Хосе Села смята, че дрямката трябва да бъде част от всекидневието като пижамата, молитвата и нощното гърне
/ брой: 174
Прочутият в цял свят испански обичай, наречен сиеста, всъщност е нищо повече от обедна дрямка в продължение на 20 до 45 минути. Самата дума, дала названието на краткотрайния сън, идва от латинския израз "hora sexta", който буквално се превежда като "шестият час". Смятало се, че първият започва от зазоряването, а това означава, че hora sexta настъпва между 12 и 15 ч. Тогава се правела почивка за работниците, за да могат те да хапнат и да възстановят силите си.
Някои историци твърдят, чe испанската сиеста се ражда преди 3-4 столетия, когато някъде през XVII век поизмореният от държавните дела и жегата крал решава заедно с придворните да си спретне дневна дрямка. Идеята толкова допаднала на всички, че организираният сън постепенно се превръща в традиция, а после прераства и в национална особеност на Страната на зайците.
Жителите на Валенсия са най-големите почитатели на сиестата в Испания и дори я предпочитат пред фиестата - голямо народно тържество. На Балеарските и Канарските острови, в Андалусия, Мадрид и Арагон също не пропускат всеки работен следобед да клюмват носове за половин час. Кантабрите и каталунците обаче са от онези испанци, които явно си намират по-ползотворно занимание и най-често от всички се отказват от сладката следобедна дрямка.
Учените са на мнение, че желанието за сиеста всъщност е следствие на физиологичната потребност на организма. Когато хората се нахранят, кръвта от нервната система се насочва към храносмилателната, което предизвиква сънливо състояние. Трябва обаче да се отдаде дължимото и на непреходната роля на испанците за издигането на сиестата в култ. Обядът им е доста по-изобилен от храненето на другите европейски народи, които обикновено много добре закусват в първата половина на деня.
Специалистите също така пресметнали, че заради така наречения биологичен часовник, независимо дали човек е с пълен стомах или не, следобед се наблюдава отслабване на силите и намаляване на работоспособността. Това се случва обикновено около 8 часа от събуждането. От друга страна, в тропиците, колонизирани от Испания, както и в разположените в южната част на Европа земи на самата страна, между 12 и 15 ч. е най-горещо навън и дори животните се стремят да се скрият на сянка, за да си починат, докато жегата отмине.
Дневната дрямка е препоръчителна за възрастните и е необходима за децата до 5 години, твърди д-р Едуардо Естивил и уточнява, че и в двата случая сънят трябва да е кратък - да не надвишава 30 минути. Но в повечето страни, където сиестата е на голяма почит, обедната почивка значително надвишава препоръчваното от специалистите време. Това обаче може да наруши естествения ход на биологичния часовник и да предизвика безсъние през нощта. Кратката дрямка пък действа благоприятно на здравето, подобрява циркулирането на кръвта, предотвратява повишаването на кръвното налягане, появата на тревожност, премахва депресивните състояния и стреса. Освен това допринася за подобряване на паметта и процеса на обучението, както и за по-голямата работоспособност. Благодарение на следобедната дрямка човешкият организъм запазва силите си до късно вечерта, независимо от натрупаната умора.
Дори прочути личности като Алберт Айнщайн и Уинстън Чърчил се запалват по сиестата и се превръщат в ревностни почитатели на краткия сън. Британецът, наричан "един от боговете на Втората световна война", учудвал антуража си, който тотално капвал от умора към 2 ч. през нощта, със страхотната си работоспособност и свежест поне до зазоряване. А Камило Хосе Села - известен испански писател, творил през ХХ век, лауреат на Нобелова награда, не само се наслаждавал на сиестата, но и с присъщия му сарказъм възпявал този любопитен за чужденците обичай. Романистът писал за следобедната дрямка, че тя "трябва да бъде част от всекидневието като пижамата, молитвата и нощното гърне".
След като векове наред тачат традицията да си поспиват между 12 и 15 ч., испанците едва преди близо две години решават да организират I национален шампионат по сиеста. Идеята се реализира от 14 до 23 октомври 2010-а в търговския център "Ислазул", разположен в мадридския район Карабанчел. Инициатор на провеждането на това оригинално състезание е обществена организация - Национална асоциация на приятелите на сиестата, която не само пропагандира испанската традиция на следобедния сън, но и се стреми да я запази в цялата й прелест, въпреки все по-забързания начин на съвременния живот.
360 души се включиха в шампионата - по петима във всеки от осемте всекидневни рунда, продължаващи по 20 минути. Педро Сориа Лопес - 60-годишен жител на Еквадор, бе посочен за безспорен победител в състезанието, след като натрупа най-много точки, присъждани му от съдиите в надпреварата по дрямка. Журито обръщаше внимание на бързината на заспиване, определяна от лекар според показанията на пулсометъра. Точки се даваха и за продължителност на съня в тежки условия (има се предвид големият шум, вдиган от публиката, дошла да проследи как протича I национален шампионат по сиеста). Оригиналност и зрелищност на позата на участниците в надпреварата, както и колко силно хърка всеки от тях, също се вземаха предвид от съдиите. Удостоеният с титлата "Кралят на сиестата" успял да остане в състояние на сън 17 от 20-те предвидени от регламента на състезанието минути, а силата на хъркането му достигна 70 децибела. И искрено се зарадвал на голямата награда в размер на 1000 евро.
Изкуство, което заслужава защита
След като стана ясно, че община Мадрид може да обяви коридата за част от културното наследство, адвокат Даниел Дорадо, известен с делата си в защита на правата на животните, депозира в регистъра на испанската столица искане и за сиестата. Ако областната управителка Есперанса Агире одобри предложението, по улиците на Мадрид ще се сложат кушетки, за да се гарантира практикуването на "испанската йога".
"Сиестата е културен факт със специално значение - изкуство, което заслужава защита. Тя е станала част от световната история и ако изчезне, страната ни е обречена на хаос", смята юристът.
Знаете ли, че...
- Сънищата възникват от шума на електрическите импулси, които преминават през мозъка на всеки 90 минути по време на бързия сън. За целия си живот човек сънува средно 6 години.
- Резултатите от 6-годишно изследване сочат, че при хората, които спят по 6-7 часа в денонощието, смъртността е по-ниска, отколкото при тези, които стоят в леглото по 8 часа или повече.
- 17-годишният Ренди Гарднър е останал бодър 264 часа и 12 минути, което е световен рекорд от 1964 г. насам. След това младежът си поспал 15 часа.
- В Индия мюсюлманска съпружеска двойка се е развела, защото мъжът 3 пъти на сън е произнесъл думата "талак", което в превод от арабски означава "развод". Според шериата - традиционното законодателство на исляма - троен "талак" се равнява на реален развод.
- Китовете и делфините могат да спят наполовина. Полукълбата в мозъка им спят едно след друго, за да може животното да продължава да плува и диша.
- Изследване на Оксфордския университет разкрива, че традиционният начин за борба с безсънието - броенето, не е ефективен. Тази умствена дейност определено е скучна и само засилва чувството на безпокойство.
- Сомнифобията е болест, при която човек се страхува да заспи.
Жертва на кризата
Има реална опасност сиестата да се превърне в жертва на икономическата и дълговата криза, алармира Bloomberg. Компанията информира, че испанското правителство ще направи промени в някои закони и с това ще разреши на магазините с площ над 300 кв. м да удължат седмичното си работно време с 25%. Това означава, че те вече ще работят по 90 часа, а не както досега - по 72 часа седмично. Промяната в закона ще насърчава аутлетите да не затварят врати за клиенти и по време на традиционната за Испания сиеста - от 14 до 16 ч. всеки делничен следобед. Също така на магазините ще им се налага да продават в събота и по време на празници. Промяната в закона е една от мерките, които испанското правителство ще предприеме срещу кризата, в която изпадна страната.