Щъркел над клавишите

Две думи са обсебили речника на премиера Борисов. Първата, разбира се, е "аз". Всичко хубаво, което се случва в държавата, е лично негово дело. Той строи "Тракия", довършва "Люлин", пуска пътен възел "Даскалово", прави метрото, изгражда спортната зала, обновява булеварда за аерогарата, бори контрабандата, изстъргва цената на АЕЦ "Белене", плаща заплати и пенсии, спасява БАН, укротява лекарите, успокоява животновъдите... Още малко ще заживеем с мисълта, че на него дължим и появата си на белия свят.
Втората дума, съвсем естествено, е "завист". Когато представяш всичко като своя лична заслуга,  останалите нямат друг шанс, освен да се радват или да завиждат. И тъй като сме "шибан народ" според изискания израз на един доскорошен министър завистта шества навсякъде, дори по най-високите етажи. Още на 44-ия ден от поемането на управленското кормило Борисов забеляза, че изградената от него "директна връзка" с Путин събудила у президента Първанов "елементарна човешка завист". А държавният глава просто беше отбелязал, че нашият премиер е бил неподготвен на разговора с руския си колега. По-късно БСП взе да завижда на Бойко заради срещите му с ЦРУ, а в един момент тази низка страст завладя и дясното пространство. "Завистта е в основата на атаките на сините", каза само преди дни Борисов. А в предаването "На четири очи" обобщи нападките към себе си и правителството с една дума: "Завиждат!"
Оказа се, че и чужденците са от същия дол дренки. "Не им е приятно, че вървим по-добре от тях, и търсят начин да ни забавят", подчерта премиерът преди три месеца. Дразнил ги и фактът, че толкова добре сме се справили с пенсионната реформа. Макар и да са ни съюзници, успехите ни ги настройвали срещу нас и затова се опитвали да отложат влизането ни в Шенген.
Навръх Нова година премиерът откри още данни за вселенската завист към родината. "Съединените щати и дори Португалия ни завиждат за топлото посрещане на българската делегация от новия бразилски президент Дилма Русеф", обяви Борисов при церемонията по встъпването в длъжност на първата жена държавен глава на Бразилия. Завидяла ни даже Хилари Клинтън, а "тя е много топла, мила, виждате, стабилна жена", сподели Бойко. Щом толкова топла, мила, пък и стабилна дама е в състояние да ни завиди, какво да очакваме от доста по-студените немци, британци и дори поляци? "Не мога да скрия задоволството си - призна преди половин месец премиерът, - че полският комисар ни завижда!"
Ако човек не е сребролюбец, трудно би могъл да посочи нещо, за което да се завижда на Бойко Борисов. Стои сам като куче горе, в Банкя, няма приятели, пък и исхемична болест му се появи покрай Вучката. Любимата му книга е "Винету", а пред компютъра е като щъркел - стъпва отвисоко по клавишите. Цял живот е бягал от себе си, за да пробива. Бил е ту комунист, ту демократ, даже царист и въобще - каквото се налага. Милиони го посрещнаха с възторг, голяма част все още го одобряват, но пък на всички е ясно колко преходна е тази слава. Опита се да се увековечи в обекти, но тъкмо онези, с които най-много се гордее, взеха да издишат. Вместо да се кротне като езеро, новият асфалт на "Цариградско шосе" се развълнува като море, Южната дъга се озова под вода, а на естакадата към аерогарата 50 коли се наблъскаха една в друга още при първия тъничък лед. Няма как да му завидим и за замразените заплати и пенсии, набъбналата безработица, нарастващата междуфирмена задлъжнялост, състоянието на непроизводствената сфера и какво ли още не.
Разбира се, като хора, на които завистта не е присъща, трябва да признаем, че правителството все в нещо успява, макар и още да е далеч от очакванията. Въпросът обаче въобще не е в това дали има за какво да се завижда или не. А че с прехвърлянето на коментарите в сферата на емоциите се избягва дискусията за самата политика. Внушава се, че Борисов е подложен на критики и атаки, не защото управлява лошо, а тъй като му завиждат. А изместването на плоскостта, върху която се спори, помага на Борисов да оцелява. Защото битката се води на терена, на който е силен.
Но там, в сферата на емоциите, е и неговата слабост. Тази седмица премиерът уволни висш стопански ръководител, защото пратеният от него самолет докара от Либия сто и един българи, а правителственият - само един. Мотивът бе, че си правел пиар на гърба на държавата. Засенчил му рейтинга, значи. Ето как и на Бойко му е присъща завистта. А възстановяването на уволнения само след броени часове показа в каква опасно висока степен премиерът управлява под въздействието на емоцииите. Което не вещае нищо добро, ако утре се озове на тясно. Не само на него, но и на нас.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info