Точката на И-то
Рослин. Потомците на Иисус
/ брой: 98
Понякога човек надмогва гравитацията на крилатите фрази. Може дори да преодолее, поне в прекия й смисъл, поговорката "Да отидеш в Рим и да не видиш папата". Не само да го види, но и да се ръкува с него. Под сенника на високия подиум, от който той приветства 50-хилядното множество на площад "Свети Петър".
Но в Етиопия, страната с най-многобройното християнско население в Африка, шансът може да му изневери. Според местните в древната столица Аксум се намира Ковчегът на Завета - Кивотът, който според Библията съхранява каменните скрижали с Десетте Божи заповеди. Той се е пазел в Соломоновия храм в Ерусалим, но след разрушаването му през 587 г. преди Христа изчезва и оттогава се появяват хиляди хипотези и спекулации относно местонахождението му.
Според преданията Савската царица, която владеела етиопските земи, посетила цар Соломон и се влюбила в него. Двамата минавали за най-мъдрите в онова време. От връзката се родил Меленик, който като юноша заминал в Ерусалим и живял няколко години при баща си. При завръщането си донесъл в Аксум Кивота. Меленик станал първият император на Етиопия. С няколко прекъсвания династията му владяла страната близо три хилядолетия, чак до 1974 г., когато бил свален последният император Хайле Селасие.
За Кивота в храма "Дева Мария от Сион" се грижи монах. Неговата длъжност се смята за най-високата чест в етиопската църква. Той единствен има правото да вижда Кивота и задължението да пази тайните му. Едва на смъртния си одър трябва да предаде всичко на наследника си. При нас е Кивотът, уверяват етиопците, но не можем да ви го покажем. Същевременно тук е и най-старият открит в света скелет - на жена, живяла преди три и половина милиона години. Изложен е в Националния музей в Адис Абеба. Сигурно го показват, защото го има, докато Кивотът най-вероятно го няма, и затова екскурзоводите спират до легендата.
Подобна е историята и със Светия Граал, търсен вече над две хиляди години в кое ли не кътче на света. Едно от тях е параклисът Рослин, намиращ се малко южно от Единбург, столицата на Шотландия. Строежът му започва през 1446 г. от сър Уилям Сенклер и продължава 40 години. Едно писмо на шотландската кралица до благородника, в което се казва, че параклисът ще запази една тайна завинаги, дава основания на мнозина да смятат, че Светият Граал е скрит в таен свод на сградата. Тръстът "Рослин", който управлява параклиса, обаче не позволява да се отворят скритите сводове, защото там са погребани предците им, пък и имало риск за целостта на постройката.
Сигурно и Рослин щеше да бъде само едно от многобройните предположения за местонахождението на Светия Граал, ако не беше издаденият през 2003 г. роман на американския писател Дан Браун "Шифърът на Леонардо". Още преди да започне работата си върху "The Da Vinci Code", авторът е бил наясно, че финалът трябва да бъде тъкмо в Рослин, смятан от него за най-загадъчния и магически параклис в света. Писателят извършва нещо, недопустимо от гледна точка на християнската църква. Той дава нов живот на старата легенда, че Иисус Христос е бил женен за Мария Магдалена и дори имал от нея деца. Даже и в наши дни техните наследници живеели във Франция. Истината за това била запазена благодарение на специално създадено за целта тайно братство.
Велик магистър в това братство е Жак Сониер, уредникът в Лувъра, убит още в пролога на романа. Харвардският професор Робърт Лангдън се опитва да разгадае шифъра, за да намери Кивота. В крайна сметка след какви ли не перипетии заедно със Софи Нево, внучка на убития, той стига до Рослин. Всички знаци подсказват, че Кивотът е тук, в магическия параклис. Изненадващо екскурзоводът се оказва брат на Софи, а живеещата в близката къща председателка на тръста "Рослин" - тяхна баба. И съпруга на Жак Сониер.
Това е финалът на романа. Колкото и човек да го знае, преди да дойде в Рослин, все се надява, че истината е друга. Според християнството Светият Граал е съд, от който Иисус Христос пие по време на Тайната вечеря. Дан Браун обаче внушава, че Граалът е не някакъв предмет, а самото тяло на Мария Магдалена. А Софи и брат й са Меровинги - преки потомци на Иисус Христос и Мария Магдалена.
Божият син обаче не е бил семеен, нито е имал деца. Неслучайно на финала проф. Лангдън си припомня думите на Сониер, че търсачите на Светия Граал всъщност искат да коленичат пред костите на Мария Магдалена. Това е просто метафора, колкото романът да не завърши без поанта. И да стане ясно, че е по-лесно да отидеш в Рим и да се ръкуваш с папата. И е далеч трудно, направо невъзможно, да видиш Светия Граал, особено пък като тяло на жената до Иисус, както стана модерно да се изразяваме. Защото не за всяка поговорка случаят помага да бъде опровергана. И защото пазенето не на някаква тайна, а тъкмо на догмите помага на християнството да оцелява.
Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info