Родени ли са хаитяните да страдат?
Бившият диктатор Бейби Док може да донесе на и без това бедстващата страна само още повече нестабилност
/ брой: 31
Временната избирателна комисия в Хаити вече е готова с окончателните резултати от първия тур на президентските избори, които се състояха на 28 ноември 2010 година, съобщиха световните агенции миналия петък. Според последното решение на комисията Жуд Селестен, който се смята за протеже на досегашния хаитянски президент Рене Превал, не е успял да се класира за балотажа.
На втория тур отиват бившата първа дама Мирланд Манига и популярният в страната музикант Мишел Мартели.
Първоначално властите бяха съобщили, че на балотаж отиват Манига и Селестен. Привържениците на Мартели обаче обвиниха комисията в манипулиране на вота и организираха масови протести в страната. Това наложи отлагане на провеждането на втория тур, насрочен за 16 януари, за неопределено време. Едва в края на миналата седмица властите в Порт-о-Пренс решиха да сложат край на политическата криза и да подкрепят исканията на протестиращите. Балотажът ще се състои на 20 март, обяви избирателната комисия.
Пак миналата седмица за Хаити се появи още един лъч на надеждата - правителството на Швейцария обяви, че е взело решение за конфискуване на парите на бившия хаитянски диктатор Жан-Клод Дювалие, които се намират в тази европейска страна. На 1 февруари швейцарските власти блокираха сметките на Дювалие, в които има почти 6 милиона долара. Това стана възможно благодарение на нов закон, който облекчава контрола на Берн над парите на т. нар. политически значими лица. Този закон например позволява блокирането на такива хора, ако има съмнения за нелегалния произход на парите им.
За първи път авоарите на хаитянския диктатор, известен с прякора си Бейби Док, бяха замразени още преди 20 години. Но заради особеностите на местното законодателство швейцарските власти така и не успяха да конфискуват парите, защото Дювалие постоянно атакуваше съда с искове.
Разбира се, шест милиона е доста скромна сума, особено като се има предвид, че Дювалие е отмъкнал от Хаити значително повече пари. Смята се, че бившият диктатор е взел над 100 милиона долара при бягството си от родината, смятана за най-бедната държава в западното полукълбо. Богатите в Хаити са едва един процент от цялото население, те обаче владеят над 44 на сто от националния доход на страната. Останалите 99 процента от хаитяните живеят под границата на бедността. В тази страна се смята за късмет, ако успееш да си осигуриш поне едно хранене на ден. Някога обаче Хаити е наричано перлата на Карибите. Това беше бижуто в короната на Френската империя през ХVIII век, най-големият износител на захар в света. По онова време Хаити е една от първите по богатство в региона. Бедността настъпва в островната държава веднага след края на колониалното владичество. Всъщност Хаити има с какво да се гордее - това е първата в света република на тъмнокожи. През 1791 г. внесените от Африка роби въстават, непокорните успяват да разгромят френските колониални сили. Въстанието, което започва на традиционна вуду церемония, е най-успешното в цялата световна история. През 1804 г. страната е обявена за независима. Бедите на бившите вече роби обаче тепърва започват - Париж не се примирява със загубата и поставя условието Хаити да плати главозамайващата сума от 150 млн. златни франка (над 1 млрд. долара днешни пари), което е пет пъти повече от годишните приходи на страната. Неопитната страна приема тези условия, тъй като и без друго друга възможност не й е оставена - Париж подсилва ултиматума си с 12 военни кораба. Хаити трябваше да плати за свободата си. Осемдесет на сто от бюджета на страната отива за погасяване на вноските по дълга. Така, когато през 1947 година френското "обезщетение" е платено, в Хаити всичко вече е отишло по дяволите. Останала е само бедност, изтощени стопански ресурси, икономическа и политическа нестабилност. Природата също не пощади хаитяните. След като преди три години върху остравната държава се стовариха ужасяващи урагани, през януари 2010-а разрушително земетресение превърна и без това бедстващата държава в руини. Година по-късно положението в страната продължава да изглежда отчайващо - милиони хора продължават да живеят в палатки и да умират от болести.
"Хаитяните са родени да страдат!", твърдял Жан-Клод Дювалие още докато властвал в Порт-о-Пренс. Той самият обаче оставя след управлението си 60% безработица и 90% неграмотност.
Междувременно Бейби Док, който в средата на януари изненадващо се завърна в Хаити, обяви, че си е дошъл у дома, за да помогне на страдащия народ. Дювалие не уточни каква точно помощ смята да предложи. Но пък правозащитници в целия свят се зарадваха на възможността най-накрая да изправят диктатора пред съда. Дювалие бе задържан за кратко и разпитан, срещу него бяха подадени съдебни искове от името на бившия прессекретар на ООН Мишел Монтас и трима хаитяни, обвиняващи бившия президент за незаконни арести, мъчения, унищожаване на частна собственост и други престъпления. Освен това държавните прокурори на хаити обвиняват Бейби Док в злоупотреби с държавни средства.
В отговор говорител на Дювалие обяви, че бившият "пожизнен президент" смята да остане в родината си въпреки обвиненията и може да се завърне в хаитянската политика.
Това наистина не е добра новина за Хаити. Фамилията Дювалие със сигурност навява тежки спомени в островната държава. Първо на власт идва Папа Док - Франсоа Дювалие. Прякорът му идва от професията - 12 години той е работил като доктор (английското съкращение док) и е бил доста популярен, защото постига известни успехи в битката с тифа, франбьозията (тропическо кожно заболяване) и други напасти. През 1949 г. док Дювалие се издига до министър на здравеопазването и труда. А през 1957-а смятаният за маша на военните Папа Док печели изборите. Онова, което го прави забележителен, е, че друг лекар диктатор няма и че учредява въоръжена сила, която съвместява армия, полиция и ДС. "MSVN" e официално известна като "милиция за безопасността от доброволци", но по-добре е позната на света като "тонтон макути". Членовете на организацията са известни с полувоенното си облекло, черните очила. Можели да носят огнестрелно оръжие, но предпочитали да убиват с мачете и ножове (заради нанасянето на тежки наранявания и обезобразяване на жертвите си) и да излагат труповете по мегданите за сплашване на плашливите. Според специалистите броят на "тонтон макутите" стигал до 300 000 души с доносниците и на тяхна сметка се водят между 30 000 и 50 000 убити хаитяни. Отделно Папа Док имал президентска гвардия, от която 20 души били разстреляни, когато през 1967 г. избухнали бомби досами президентския му дворец. По-късно диктаторът взривява съветника си по безопасността Джони Гарсия. През юни 1964 г. папа Док се обявява за пожизнен президент. Болният от диабет диктатор обаче решил да подсигури и наследника си. В началото на 1971-а в Хаити се провежда референдум, чиято цел е да се узакони синът на Франсоа Жан-Клод Дювалие като следващ хаитянски владетел. На въпроса "Гражданинът доктор Франсоа Дювалие избра гражданина Жан-Клод Дювалие за свой приемник на поста пожизнен президент на републиката. Отговаря ли този избор на вашите стремежи и желания?" 100% от хаитяните отговарят с "да". Три месеца по-късно Папа Док умира и 19-годишният Бейби Док става най-младият президент в света.
Младият държавен глава решил да не измисля тепърва колелото и тръгнал по стъпките на баща си, но с малки корекции. Бейби Док леко "свил сармите" на "тонтон макутите", отслабил натиска върху медиите, дори разрешил публичната критика по негов адрес. Всички тези "реформи" дотолкова се харесали на тогавашния президент на САЩ Ричард Никсън, че той веднага възобновил спряната до този момент програма за хуманитарна помощ на Хаити. Самият Бейби Док не остава особено очарован от поста си: президентството не го вълнува - той оставя държавните дела да управлява по-голямата му сестра Мари-Денис, а церемониите поверява на майка си.
Краят на Бейби Док настъпва през 1986-а - диктаторът е свален от власт след масови антиправителствени демонстрации - семейството му и техни поддръжници бяха обвинени в ограбване на десетки милиони долари от държавни фондове. "Пожизненият президент" бе принуден спешно да спасява кожата си. Той се подслони, както можеше да се очаква, в Париж. Европейският живот обаче явно се оказа скучен за веселяка Жан-Клод. Той нееднократно даде сигнали, че би искал да се прибере у дома. Слухове, че Бейби Док ще се върне в Хаити, се разпространяваха отдавна. Още през 2007-а Дювалие поиска от хаитяните прошка за греховете си.
Той повтори това и сега, когато наистина кацна в Порт-о-Пренс. Няма съмнение, че моментът на завръщането му не е избран случайно. Вероятно Бейби Док се надява да се възползва от политическата нестабилност в страната и да се опита да си върне загубената преди четвърт век власт.
Може би наистина хаитяните са "родени да страдат"...
Бедността продължава да е най-страшният бич за хаитяните
Зловещите "тонтон макути"
Снимки БГНЕС