Пропагандни трикове

Всичко зависело от гледната точка. А при преднамерените анализи гледната точка от своя страна се предопределя от предварително заложената цел. Съвременната цивилизация примерно може да бъде дефинирана като обществената форма, произвеждаща най-много боклук. И последното да се аргументира исторически, статистически, икономико- политически, социологически и пр., щом поставената цел е тенденциозна, в случая негативистично-нихилистична.
Ако целта обаче е пропагандна, тогава трябва да се говори за "годината на Дянков" и за "годината на Трайков". И, както виждаме, това се прави официално на най-високото в държавата ни, на премиерското ниво. Кого понастоящем може да убеди въпросното говорене е вече отделен проблем.
Прословутата досегашна Дянкова финансова стабилност до момента има един едничък крайно ясен за всички непредубедени наблюдатели стопански резултат. Докато Европа графично изписва в икономическото си развитие, започвайки с рецесията от 2008 г., латинското W, то България твърдо се задържа на буквата L. С други думи, ние не излязохме от първия етап на кризата, за да влезем впоследствие във втория, а все продължаваме да пребиваваме на дъното.
С набелязаната приемствена рестриктивна фискална политика и от "годината на Трайков" трудно може да произтече нещо смислено и извънпропагандно. Поне дотолкова доколкото вътрешното търсене, ако престане да се свива, защото вече е на минимум, няма каквито и да е изгледи да нарасне, докато доходите стагнират. А също и външното търсене, с оглед икономическите затруднения на ЕС, пропада от месец на месец.
Ниските данъци и заплати у нас не убеждават чуждия инвеститор. Той евентуално повече би се заинтересувал от квалифицирана работна сила, ниско равнище на корупция по административните етажи и развита инфраструктура. На всичкото отгоре се оказва, че привличането на качествени инвеститори не е стихиен процес, нито процес на проста разпродажба, както това се практикуваше последните две десетилетия в нашата страна. Много по-ефективно би било едно обосновано със състоятелна национална икономическа стратегия привличане, включително и може би най-вече по официален път, на полезните "марки" и "имена" от отделните браншове.
Известен луфт в менегемето на кризата може да донесе евентуално намаляване на изискуемия процент за съфинансирането и за България от 25 на 5%. Но за целта пред Брюксел трябва експлицитно да се признае истинската цена на българската финансова стабилност, която се нарича мизерия и ерозия на последните остатъци от социалната държава. Тогава пък, за съжаление, цялото ни отличничество придобива напълно абстрактно фасадни измерения в европейския контекст. Защото обединена Европа исторически последователно и приемствено означава благосъстояние и социални държави, а не тукашната дългосрочна икономическа и социална безперспективност.
Реализирането в практиката на религиозно идеологически схеми характеризираше един друг исторически етап от развитието на човечеството, с който през 1989 г. мислехме, че окончателно се разделяме. Явно, в човешкото мислене освен махалност има налице и добре изразена цикличност. Циклично през годините общочовешки достигаме до някакви завинаги верни идеи, които неминуемо вървят ръка за ръка с инквизицията.
Пазарно фундаменталистката идеология, масирано насаждана през последните три десетилетия, доведе до положение, което според крилатия израз на Стефан Хесел може да бъде оприличено на "безконтролната свобода на лисицата в кокошарника".
Необузданият, нецивилизован, безконтролен капитализъм, абсолютната власт на парите води до последователен демонтаж на демокрацията, към упадък на нейните ценности, към погубване на постиженията й.
Не случайно тези, които можем да помним, си спомняме с носталгия колко интелигентни хора бяха събрани и "от двете страни" във Великито народно събрание. Може ли да става някакво сравнение със сегашния "обикновен" във всеки един мислим аспект парламент? То и самото прилагателно "обикновено", отнесено до последните народни събрания, най-често звучи евфемистично, да не кажа подигравателно.
Какво от това, че двете големи вестникарски групи у нас си били враждували? На равнището на зрелището, клюката, интригата и остроумната изобретателност във взаимните нападки, обиди и перфидни клевети това може и да има някакво публично значение. Но затова пък икономическите им коментари са като под индиго.
А в какво ли точно се състои общественото на БНТ, след като анализите и дискусиите по финансови и стопански теми там се правят пак от списъчния състав на съвсем същите, дежурни в горепосочените вестници лица. Дребните вариации и нестрого нюансираните оттенъци във възгледите не са в състояние днес да забавляват за кратко дори заклетите професионалисти.
Не е утешителен фактът, че в целия свят демокрацията се сблъсква с трудности от подобен род. Това може само да значи, че поради периферността, провинциалността и незначителността на България на тукашните откровени безобразия краят им скоро не се вижда. Олигархията ще продължава да си разиграва коня, заспалото ни общество, вековно приучвано на робско търпение, ще продължава да търпи и най-многото да псува през зъби "под мустаците увиснали".
Ще измине немалко време, докато светът излезе от задънената улица, в която "50 на 50" и се самовкара, и беше целенасочено набутан. Ние, българите, българското общество, както личи, ни най-малко не сме в състояние да му съдействаме във влаганите понастоящем усилия за напредък. Но нека поне не му пречим на местно равнище, слугински безкритично разпространявайки до втърсване веднъж вече доказано катастрофиралите реакционни асоциални и обществено неконструктивни идеи.