Стихотворението
Пролет
/ брой: 240
Те бяха интелигентни млади хора. Студенти. Животът беше пред тях. Вярваха в светлия идеал на комунизма. И не можеха да се примирят с "кафявата чума". В битката с фашизма дадоха живота си...
Сред тях е КИРИЛ МАДЖАРОВ. Роден е през 1914 г. в с. Устово. Поет. Заради дейността си като ремсист е преследван и принуден да напусне гимназия. Завършва като частен ученик. Сътрудничи на редица вестници, където публикува първите си стихотворения, както и публицистични материали. През 1936 г. е приет да учи право в Софийския университет. По време на Втората световна война е мобилизиран и изпратен в българския окупационен корпус в гр. Чачак, Сърбия. Бяга и се присъединява към югославските партизани. Убит е в сражение край град Куршумлия през 1944 г. - едва 30-годишен.
Пролет
Кирил Маджаров
Родено нейде в пазвите на юг,
днес слънцето празнува свойта младост,
в ръцете си размахва огнен чук
и с ударите пламъчета падат.
Запалени полетата димят
и дишат жадно топлина и сили,
а в гънките на влажната земя
пулсира кръв в набъбналите жили.
В сърцето на баирите възторжено
звънят и светят пламенно секири;
напуснал смело хижата-каторга,
човекът пее песен с дух всемирен.
Работници по фабрики и сгради
опъват нерви, мускули и клетки
и в дружен хор на всички свои братя
те пращат бодри пролетни привети.
А селяни с рала земята порят
и хвърлят в угарите ново семе -
но може би ще рукнат пак пороища
и ний отново бури ще береме!