Проф. Пламен Митев: Познанията ни за Апостола са все още фрагментарни
/ брой: 137
Христо Ботев е сред най-пламенните последователи на Васил Левски. За неговото възхищение и преклонение към Апостола можем да съдим не само по познатото на всеки българин стихотворение "Обесването на Васил Левски", но и по други коментари, които той прави в публицистичните си изяви за делото и заветите на Левски. За съжаление, не разполагаме с автентични свидетелства за техните евентуални срещи. Някои изследователи оспорват дори, че двамата са живяли заедно, макар и за кратко, в една Букурещка мелница през есента на 1868 г. Едно обаче е сигурно. Левски цени Христо Ботев като млад и талантлив поет и публицист и неслучайно преписва в тефтерчето си неговото стихотворение "На прощаване".
Има ли въпроси около Левски, чиито отговори все още търсим?
Написаното и изреченото през последните близо 150 години по адрес на Левски съставлява огромен информационен масив, който продължава непрекъснато да се увеличава. В учебниците по история и в дебелите книги за националното ни Възраждане на биографията на Апостола се отделя подобаващо място. Десетки художествени произведения и документални филми допълват представите ни за Дякона, а в глобалното интернет пространство съществуват множество сайтове, претендиращи да ни осветлят и за най-причудливите хипотези и конспиративни теории, свързани с името на Левски. И въпреки това, колкото и странно да ви прозвучи, познанията ни за делата и митарствата на Апостола са все още фрагментарни или несигурни.
За продължителни отрязъци от живота на Левски не разполагаме с нужните ни свидетелства, било защото той е действал в условия на конспирация, било защото документите от онова време са безвъзратно изгубени, или все още не са открити. Достатъчно е да си припомним дълголетните спорове за рождената година на Апостола, за характера на първите му обиколки из българските земи, за евентуалните му идейни спорове с Каравелов, за отношенията му с Димитър Общи, за залавянето му и т.н., и т.н.
Но Левски ни е оставил различни послания и завети. Лошото е, че или не ги помним, или не можем да ги осмислим, или пък театрално ги преповтаряме около 18-19 февруари и 18 юли и веднага след това, улисани в политическото ни злободневие, бързо ги забравяме. За мен лично, най-значимото, което Апостола ни завеща, е идеалът за демократската република, мечтата за един справедлив свят, в който всички са равни пред закона и в който личната и народна свобода ще бъдат гарантирани на всеки, независимо от неговата етническа или религиозна принадлежност. Осъзнавам обаче, че документалното наследство на Левски не се нуждае от колективно четене и дисекция, защото всеки, който успее да се докосне до идейния свят на Апостола, би могъл да открие важните за самия себе си послания на Дякона. И в това, прочее, виждам и частица от нетленната харизма на Левски.
Kmeta.bg