Преживени разкази
/ брой: 232
Емил Енчев е от авторите, които не се появяват по телевизионните екрани, не ги канят за интервюта, около тях не се шуми. Той живее в Девин - сърцето на Родопа планина, далеч от празната суета на големия град, и гледа на света с други очи. Приятели са му обикновени хора - поминуващи на ръба на оцеляването, страдалци, дълбоко свързани с природата и земята.
Вероятно планината го зарежда с енергия, пречиства мислите и емоциите му, изостря сетивата му, дава му уроци по нравственост и родолюбие. Такива мисли ме споходиха, когато прочетох новата книга на писателя "Разкази от живота". И наистина - в споделеното с читателя няма нищо измислено, съчинено, преекспонирано. С топлина и обич - и с тъга, авторът описва годините на детството си, изпълнено с напрежение, неверие и страх, преминало в едно, набързо изградено селище - Калково.
В него живеят хора, изтръгнати от корена си, от родните си места, от близки и приятели. Хора, дамгосани като врагове на народната власт след 1944 г. Събрани от всички краища на страната, те се мъчат да оцелеят и отгледат децата си сред чужди и непознати, но близки по съдба хора. В паметта на автора те са живи, достойни, трудолюбиви и той разказва за тях и нелекия им живот с обич и топлина. От тях се е учил на морал, човеколюбие, милосърдие, трудолюбие, на българщина.
Емил Енчев не остава само при тях. Стремежът му да среща хора, да ги опознава, да проучва живота им, да споделя мъката, тревогите и радостите им, го отвежда при родителите на нелепо загиналите във водите на река Лим свищовски деца. Вълнуващи са разказите му за последните години от живота на големия Николай Хайтов. За неговата болка по България - покрусена и разграбвана. За приятели, познати, съграждани, всеки от които е оставил частица от себе си в душата му - незрящия певец бай Васил Мирчев, хлебаря бай Христо Милев, гайдаря Паун Кушлев и т.н.
Емил Енчев е автор на 15 книги и няколко пиеси за деца, но "Разкази от живота" е между най-доброто, което е сътворил досега. Зная, че Емил Енчев има още много какво да ни каже за родопчани - пък и не само за тях, защото планината го зарежда с добра мисъл, чиста емоция и много обич към човека.