Последните ще бъдат първи
/ брой: 221
"Червеният Ед" детронира батко си Дейвид Милибанд и се озова начело на партията, за чийто лидерски пост бе отписван като аутсайдер. Направи го смело, като изхвърли от речника си словосъчетанието "New Labour" (нови лейбъристи), възприемано за твърде дясно от избирателите от работническата класа. Победата му е оскърбление и дори кръвна обида за последователите на Тони Блеър, дамгосани като зле прикрити социалдемократи. Затова пък червеният му порив е като глътка свеж въздух за по-левите на Острова, на които върна надеждите за смисъла на лявото.
Иначе името на Ед Милибанд не е толкова тясно свързано с тринайсетте фатални години на управление на лейбъристите, за които мнозинството от британците вече дори и не искат да чуят. Поданиците на нейно величество Елизабет II просто изглеждат преситени от скандалите, злоупотребите и неудържаните обещания - недочакали реабилитацията на идеите на Третия път.
Днес Лейбъристката партия е разединена относно стратегията си за завръщане в управлението, но Ед има план и за това. А той е пълен напред и колкото се може по-далеч от пагубните партийни междуособици. Ед си спечели репутацията на гъвкав дипломат, получил бойното си кръщение в неспирните войни между министерството на финансите и Даунинг стрийт, кален в разгорещените препирни между привържениците на Блеър и Браун. Ролята му на балансьор между два свята може да послужи за усмиряване на непримиримите, а и образът му на "кандидат на промяната", който не се отдалечава много от основната партийна линия, вече му отвоюва подкрепата на солидни лейбъристки фигури. Истинският му удар обаче е солидният гръб, даден му от трейдюнионите и по-конкретно от трите най-големи профсъюза във Великобритания - GMB, Unison и Unite - заради ясната му позиция по наболели проблеми като минималната работна ставка и скандалните бонуси на банкерите.
Дали обаче зелените възгледи и социалният ангажимент на Ед Милибанд ще са достатъчно благотворни, за да го задържат в лявото, както се съмняват критиците му. Дали той ще постави началото на още по-новия New Labour? А има и още нещо много символично в тънката разлика между двамата Милибанд и то е също толкова знаково - без другата половина на лейбъристите, партията никога няма отново да се върне на власт.