Антология
Поезия
/ брой: 63
Война
Боян Ангелов
Там само тъмен дим остана.
От него нищо се не види,
освен мъглата, разпиляна
по свлечените керемиди.
Оттатък селото е пустош.
Оттатък пустошта - зелена,
замислена великодушност,
от страховете набраздена.
Брадясали мъже пресичат
коларски път, затънал в нива,
а автоматите им сричат
мелодия немилостива.
Далече автобус догаря.
Край него - трупове цивилни.
Разстрелват, без да разговарят,
от упор живите... Безсилни
за съпротива, падат ничком
деца и възрастни... В тревата
до изнасилено момиче
лежат убитите му братя.
Днес телевизорът ми има
свръхразделителна способност
и виждам жал неизличима
до незначимата подробност.
С гримаса безразлична режа
парче от крехката пържола.
Въртя главата си невежа
и вино сипвам си на воля,
ала искрица полубледа
в заспалата ми съвест стене,
че някой като мен ще гледа,
когато утре стрелят в мене.
Ние сме на всеки километър
Найден Вълчев
Нас червеното знаме роди ни,
нас не ще ни уплаши смъртта -
ние сме на всеки километър
и така - до края на света.
Пада другарят в смъртен бой,
пада за теб, свобода,
за да изгрее и стане той
малка червена звезда.
Нас далечни победи ни викат,
нас ни чака в зори радостта -
ние сме на всеки километър
и така - до края на света.
Ликвидаторът
Георги Драмбозов
Взривявам, събарям, взривявам, събарям...
Повече го правя от трийсет лета,
но време е днес, господа и другари,
аз къща да вдигна, на Бог с помощта.
И паметник руски или мавзолея! -
не съм проектирал, не съм ги строил,
но ще ги съборя - закон с алинея:
през тази история аз не съм бил.
Щом мене ме няма, тя не съществува,
но нещичко има и то ме гнети:
Ришельо е омразен, Париж си го чува,
а музата Клио това му прости...
Взривявам, събарям, но вече се питам:
аз нищо до днеска не ви построих,
аз съм Ликвидатор - джудже съм сърдито,
аз съм Херострат, който чака: Простих!
Сега, на прощаване, ще ви призная -
искам къща да вдигна след трийсет лета!
Турете и мен в тази къща накрая -
та къща музей да е на... Глупостта.
Поход на мира
Лозан Такев
Де Марица тихо шава
из тракийска равнина
там е моята държава,
там е моята страна.
Там Альоша се белее
в камъка на вечността.
И в една любов живее,
и остава в паметта...
Варварите ще събарят
обичта от векове...
Как се бута вечна вяра
с крясъци и викове!?
И верига се изправя
за защита в наши дни
де Марица тихо шава
из тракийски равнини...
Камъкът е свято място.
Няма как и този път
варварските ниски страсти
поход на мира да спрат...
Чуй, Альоша над Райхстага
знамето е закачил...
И където да го слагат,
той ще бъде, щом е бил.