"Писането за мене е като треска"

Рей Бредбъри (по-правилно е Брадбъри) е един от живите класици на (научната) фантастика на ХХ век. Жанрът се дефинира като такъв едва по средата на века, но генезисът му може да ни отведе чак в зората на литературата. Типичното за класическата (научна) фантастика е обаче, че утопиите и дистопиите формално ни отвеждат в несъществуващо време, но на практика авторите използват формата за съчиняване на социални притчи. Читателят обаче на примерно Хърбърт Джордж Уелс възприема същинските послания може би само вторично и много повече се интересува от "играта" на въображението.
"Марсиански хроники" (втората книга на Бредбъри) и "451 градуса по Фаренхайт" (петата му книга) са написани толкова отдавна (респективно през 1950 и 1953 г.), че тяхната актуалност е наистина смайваща. Третата по популярност негова книга "Вино от глухарчета" (хронологически осма), също излиза така отдавна, през далечната 1957 г.
Смайващ е броят на произведенията на Рей Бредбъри. За повече от седемдесет и седем години творческа дейност писателят (не е необходимо да се добавя категоризацията фантаст) е издал десетки романи, над хиляда разказа, сценарии за телевизионни програми, киносценарии, пиеси и стихове. Бредбъри е един от рекордьорите в традицията на англоезичната литература, в която още преди три века Даниел Дефо създава над 500 творби.
Читателите на Рей Бредбъри са деца, жени и мъже от всички възрасти, с всякакво образование и професия. Освен друго той публикува и под псевдонимите Брет Стърлинг, Едуард Банкс, Д. Р. Банат, Ленард Дъглас, Уилям Елиът, Ленард Спалдинг, Рей Дъглас Брадбъри.
Рей (Реймънд) Дъглас Бредбъри е роден на 22 август 1920 г. в Уокеган, щата Илинойс, в така наречения американски Среден Запад, но още през детските му години семейството се премества на запад и писателят изцяло е свързан с втория си дом  Лос Анджелис. Той е третото дете на Ленард Спалдинг Бредбъри и Естър Мари Моберг Бредбъри. Второто име, Дъглас, родителите му дават в чест на прочутия киноактьор Дъглас Фербанкс. Бредбъри никога не постига славата на авантюриста в открито море Фербанкс, неговите големи приключения се случват зад пишещата му машина. Уокеган в творбите му става Грийнтаун, изпълнен с ранни спомени, това е градът, в който баба му и дядо му дават подслон на Чарлс Дикенс при посещението му в Америка. През 1931 г. Рей пише първия си разказ върху къс бакалска хартия. През 1934 г. семейството се установява в Лос Анджелис.
В Лос Анджелис Рей Бредбъри завършва гимназия през 1938 г., до 1942 г. изкарва прехраната си, като продава вестници по улиците на Лос Анджелис, денем пише на машина, нощем чете в обществената библиотека. С летните си кънки той често ходи до Холивуд с надеждата да зърне някоя от филмовите знаменитости. Две от учителките му играят важна роля в осъзнаването му като творец, насърчавайки литературните му интереси - Сноу Лонгли Хауш го въвежда в поезията, Джанет Джонсън го учи да пише разкази.
Първият му отпечатан разказ през 1938 г. в любителското списание "Въображение" ("Имаджинейшън") е "Дилемата на Холърброкън".
През 1943 г. той изцяло преминава на свободна писателска практика и публикува безброй разкази в периодичните издания. През 1945 г. разказът му "Голямата игра на черно и бяло" е включен в антологията на най-добрите американски разкази. През 1947 г. издава сборника с разкази "Мрачен карнавал" - първата му книга.
Същата година на 27 септември се оженва за съпругата си Маги (Маргарет) Маклуър (1922-2003), възпитаничка на лосанджелиската гимназия "Джордж Уошингтън" и на Калифорнийския университет в Лос Анжделис. Запознават се в книжарницата, в която тя работи. Първата им дъщеря, Сузан, се ражда през 1949 г., двамата имат още три дъщери (Рамона, Бетина и Александра - родени през 1951, 1955 и 1958 г.) и общо осем внуци от тях. Рей и Маги живеят в дома им в Лос Анджелис с четири котки, Рей Бредбъри е прочут с любовта си към котките. През ноември 2003 г. Маги почина.
При честването на юбилея му през август 2000 г. Бредбъри сподели: "Най-приятното нещо в живота ми е, че всяка сутрин ставам и се втурвам към пишещата си машина, защото ме е осенила някаква нова идея. Това чувство изпитвам още от дванадесетгодишна възраст и то не се е променило."
Кабинетът на Рей Бредбъри е в приземния етаж на къщата му и всъщност се състои от няколко помещения. В централното от тях са бюрото и пишещата му машина, стаята е опасана от всички страни с лавици за книги от пода до тавана. Освен книги по лавиците са наредени играчки, препарирани животни, маски от цял свят, подаръци от почитатели, събирани през годините сувенири, свързани с книгите, телевизията, театъра, киното. По лавиците на една от съседните стаи са събрани томове с кореспонденцията му през годините. Тук също има наредени подаръци от читатели и почитатели. До стълбата за сутерена е режисьорският стол на Джон Хюстън от времето на заснемането на филма "Моби Дик". Бредбъри е автор на сценария. Във всекидневната му, огряна от слънцето, пред камината са поставени големи, удобни фотьойли. На полицата на камината са наредени наградите му, пред камината стоят пожарникарски шлемове, по стените са окачени безброй картини.
Сред успешните екранизации на негови творби са  "451 градуса по Фаренхайт" на режисьора Франсуа Трюфо с Оскар Вернер, младата Джули Кристи и Сирил Кюзак (1966 година), епизоди от сериите "Алфред Хичкок представя" и "Зоната на здрача". Той не е доволен от екранизацията на "Марсиански хроники". В над 1000 училищни програми в Америка е включено изучаването на творбите му.
Почти е безсмислено да се изброяват престижните литературни награди, които получава за своите шедьоври, но си струва да се отбележи най-необичайната от тях - наименуването от астронавтите на кратера "Дендилайън" ("Глухарче") - по заглавието на една от четирите му най-популярни книги "Вино от глухарчета". На негово име е кръстен и астероидът "9766 Бредбъри".
Всеки ден до днес Рей Бредбъри продължава да пише. "Актът на писането за мен", казва той, "е като треска - трябва да го направя. Постоянно имам треска, постоянно вдигам температура, за мен това е нова любов, която трябва да последвам и да й вдъхна живот. Никога не съм имал съмнения - винаги съм бил отдаден изцяло на библиотеки, на книги, на автори, дотолкова, че не съм имал време да спра и да се запитам дали това не е глупаво. Знам само, че писането за мен само по себе си е единственият начин да живея."
Сред последните му успехи са криминалният роман "Нека всички да убием Констанс" (публикуван през януари 2003 г.), новата версия (римейк) на "451 градуса по Фаренхайт", който Франк Дарабонт, режисьорът на "Изкуплението Шоушенк" (по-правилно е "Бягство от Шошанк") и "Зелената миля", планира да заснеме.
На деветдесет години Рей Бредбъри продължава да е изпълнен с нови планове. След "Котешка пижама" - непубликувани и нови разкази през от 2005 досега е издал един роман "Сбогом, лято" - продължението на написания още през 1957 г. "Вино от глухарчета", 9 сборника с разкази, над 60 отделни разказа, четири стихосбирки, шестнадесет есета...
Ето и какво друго се случи на Бредбъри през последните години: през 2007 г. получи медал от френското правителство, получи и звезда в Алеята на славата в Холивуд, а комисията по наградите "Пулицър" му връчи почетна грамота; през 2008 г. е заснет филмът "Пашкулът на Рей Бредбъри" по негов разказ, авторът получи титлата "Велик майстор" на сдружението за научнофантастична поезия.
Ето и едно стихотворение - може би първото на изключително популярния в България Рей Бредбъри, публикувано у нас:

        Мане/Реноар

Колко често Мане превива коляно
пред меките, нежни тилове на жените,
докато Реноар, когато рисува, насочва
втренчения ни поглед към мъха с цвят на праскова отпред?
Има ли значение? Погледът отзад или погледът отпред?
И за едното, и за другото благодаря на Бога!


Известният американски сценарист на научно-фантастични филми Джордж Клейтън Джонсън поздравява Рей Бредбъри по случай неговия 89-и рожден ден