Първи юни - празник на децата и детското у порасналите

Този празник би трябвало да е много по-голям, много по-тържествено и изобретателно честван от всички, които някога са били деца, а сега са родители или баби и дядовци на децата. Дори бих предложил не един, а няколко дни в календара да са отделени на него.
И всъщност е така. Само през май има два големи детски празника: Първи май и 11 или 24 май. Единият е Ден на труда и работническата солидарност, но и на цветята, на нахлулата пролет, на настроението. Другият, независимо дали се чества на 11 или на 24 май, е ден на Светите братя Кирил и Методий, на просветата и културата.
Кой от по-възрастните българи няма светли, радостни спомени от манифестациите и празнуването на тези два дни? Сякаш и сега са пред очите ми онези радостни маршируващи деца със знаменца в ръце и вече лятно облечени - с къси панталонки и блузки с къси ръкави. Едва ли има възрастен човек, който да не си спомня с умиление и да не е готов да замени всичко, придобито през годините, срещу един слънчев празничен ден от неповторимото свое детство...
В Уикипедия пише: Дете е човек, който не е достигнал зрялост. В биологичния смисъл това е човек във възрастта между раждането и пубертета. Деца на своите родители са и възрастни хора, независимо на колко години са. За синоним на дете могат да се използват думи като невръстен, подрастващ, малолетен и непълнолетен...
Много ми харесаха горните изречения и ме подсетиха да изредя и други от цитатите, поместени там. В тях велики хора на литературата или живота (историята) са изрекли свои сентенции. Ето някои от тях.
Руският мислител и литературовед Висарион Белински казва например: "Бащата обича своето дете, защото му е родно. Обаче той го обича също и като бъдещ човек. Само такава любов към децата е истинска и достойна да се нарече любов!"
Известната на всички ни писателка и наша любимка Астрид Линдгрен споделя: "Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите, които разказвам, да развличат по същия начин и другите деца." Тя самата се има за дете и това е едно от обясненията за успеха на нейните книги.
Популярният артист Том Круз пък казва, че обича децата, защото веднъж и той е бил дете...
Не само Том Круз, всички ние съжаляваме, че детството ни, дори да не е било розово, е отминало безвъзвратно.
Големият американски писател Гор Видал споделя с нескрита ирония: "Недейте да имате деца! Имайте внуци!" Не е случайно твърдението, че внуците се обичат повече от собствените деца. Може би защото впечатленията от внуците са по-пресни или чрез тях се слага едно своеобразно житейско многоточие...
Австрийски писател от Русе Елиас Канети защитава децата със следващата своя мисъл: "Най-много биват тормозени със съвети децата. Удивително е те как въобще не се пречупват под гнета на заповедите и успяват да надживеят усърдието на възпитателите си."
На Ирина Вилде принадлежи следното оригинално и съвсем логично твърдение: "Когато децата ни наричат изостанали и консервативни, ние се утешаваме с това, че нашите внуци ще им отмъстят за нас." Тази мисъл може да се приложи в много други сфери и важи за всички поколения. Така ще бъде и в бъдеще.
Интересни цитати съм избрал и от двама руски класици - Максим Горки и Антон Чехов. Първият основателно ни уверява, че "децата са утрешните ни съдби", а вторият продължава: "Децата са светли и чисти - не бива да ги превръщаме в играчи на своето настроение." Чехов винаги е съчувствал на слабите. И в случая той се явява защитник на децата, които са "виновни" за всяка наша лоша постъпка.
И още един цитат. Той е от големия художник Пабло Пикасо. Според него "Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв, когато порасне?" Самият Пикасо е успял да запази детето в себе си - поне в картините си. Затова е толкова велик.
Позволих си да съставя това антрефиле предимно от цитати на велики хора. Те толкова добре са казали всичко за детското възприятие на света, че вместо да преразказвам, аз ги цитирах.
Да живее Първи юни!